„Ни лъх не дъхва над полени" е лирическа миниатюра, първото от 93-те стихотворения, поместени в стихосбирката „Сън за щастие", издадена през 1906 година. Творбата е определяна като програмна миниатюра, не само защото е встъплителна, но и защото в нея е заложен концептуалния модел на цялата книга. Тя отваря композиционната рамка на цикъла и въвежда един от основните образи – този...
Одата „Кочо“ е поместена в цикъла „Епопея на забравените“. Тя е третото от дванадесетте стихотворения, написани от Вазов в период 1881-1884 година. Още заглавието на цикъла ни въвежда в смисъла на тези оди. Това е повествование за най-добрите, най-достойните, създателите на идеала, на висотите в обществената ценностна система, които за съжаление са забравени, тяхната памет е поругана чрез невежеството...
"Песен на човека" е философско стихотворение, част от стихосбирката "Подир сенките на облаците". Творбата представлява поетическа дисекция на човешката природа, своеобразен диалог с духовното, с познанието. Това е химн на неспокойната, вечнотърсеща човешка природа, дълбоко тревожна по своята същност. Лирическият герой живее в свят, в който тотално са разколебани представите за сигурност и устойчивост. Усилията на човека имат смисъл само...
Началото на стихотворението „Песен на песента ми“ активизира мотива за завръщането на блудния син („блудницата” е неговата муза), но и този за разкаялата се грешница. Аз – ът прави преоценка, равносметка, отричайки миналото (отказ от социални и национални мотиви). Мотивът за страданието е представен като извисяващо твореца, а мотивът за самотата като връх. Страданието е свързано с отчуждението на...
Одата „Левски“ е поместена в цикъла „Епопея на забравените“. На нея е отредено първо място сред дванадесетте поеми, написани от Вазов в периода 1881-1884 година. Още заглавието на произведението ни въвежда в смисъла на тези оди. Това е повествование за най-добрите, най-достойните, създателите на идеала, на висотите в обществената ценностна система, които за съжаление са забравени, тяхната памет е...
„Помниш ли, помниш ли...” е една от емблематичните творби в творчеството на Димчо Дебелянов. Елегията е публикувана за първи път в списание „Родно изкуство” на 24 ноември 1914 година.
Както е известно, животът на Дебелянов е драматично раздвоен между миналото и настоящето, между спомена и реалността. Тъгата е постоянна спътница на Дебеляновата поезия. Тя връща носталгичните спомени за „тихия двор” и...
Представяме ви едно великолепно стихотворение на Димчо Дебелянов, което винаги докосва дълбоко българите, които са далеч от родния си дом
Стихотворението „Към брата си“ е написано от Христо Ботев в първите месеци от живота му в Румъния. Издадено е във вестник „Дунавска зора“ на 12 февруари 1868 година. Лирическият говорител е страдащ човек, разпънат между любовта към народа и омразата към поробителя. Лиричното пространство е също раздвоено – между вътрешния свят и външния. Основното послание на творбата е, че човек...
Ще ви представим една прекрасна творба на Смирненски, която е преди всичко за хората, за техните проблеми и житейски несгоди, за техния порив към промяна.
Творбата „Двубой“ е публикувана в единствената стихосбирка на Вапцаров – „Моторни песни“, издадена през 1940 година. Творбата представя един непрекъснат двубой, една жестока и сурова битка между лирическия говорител и живота – несломимата воля и романтизъм се сблъсква с мъчителна бездна от труд, страдание и нравствен упадък.
Двубой
Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти....
Стихотворението „Градушка" е поместено в стихосбирката „Подир сенките на облаците", издадена през 1910 година. Яворовите творби, посветени на селския живот представят труда през две измерения. Първото е трудът, който носи радост и надежда, а другото е трудът като безкрайна битка с природата и социалната неволя. Разминаването между очакванията и реалността е драматично - такава е участта на селянина. „Градушка"...