В историческата наука и до днес няма пълно съгласие за хронологическите граници на освободителното въстание на Петър и Асен. Затова както в български, така и в чужди изследвания, енциклопедии и справочници могат да се срещнат две основни версии. Според първата въстанието избухва през есента на 1185 година и завършва с Ловешкото примирие през пролетните месеци на 1187 г. Другата трактовка е, че Петър  и Асен започват въстанието през зимата-пролетта на 1186 година, а последвалите действия продължават до пролетта на 1188 година. Разбира се, тези две основни мнения имат и своите вариации, свързани с вижданията на конкретните автори.

В голяма степен различията са резултат от колебанията и интерпретациите, свързани с „дешифрирането“ на един пасаж от „Историята“ на Никита Хониат – не само съвременник, но и активен участник в събитията от византийска страна. При разглеждането на наказателните походи, предприети от Византия срещу въстаналите българи, мнозина изследователи фокусират вниманието си върху един важен за хронологията на събитията исторически „момент“, споменaт от византийския историк – едно пълно слънчево затъмнение, на който самият Никита Хониат е бил свидетел.

Това астрономическо явление се отнася към бунта на прочутия византийски пълководец Алексий Врана, ръководил един от походите срещу Петър и Асен. Врана, който две години преди това е победил италианските нормани, е изпратен с мощна армия против въстаниците. Когато достига до района на Айтос, той изненадващо вдига бунт срещу Исак Ангел и тръгва обратно към византийската столица. Императорът с верните си войски на свой ред се готви за отпор срещу претендента за короната. Именно тогава се случва слънчевото затъмнение, което ни интересува.

Текстът от „Историята” на Никита Хониат гласи: „И се сътвориха тогава лоши предзнаменования, защото докато беше ден се появиха звезди, яви се и бурен вятър, и се явиха като окръжност около слънцето, които направиха диска му, така че то (слънцето) да не е ясно и ярко, а да хвърля светлина по-бледа, възжълта, неясна от обикновено…”

Астрономическото явление е описано като случило се във времето, когато византийският император Исак II Ангел обядвал, а на трапезата присъствал видният западен благородник Конрад Монфератски. Предмет на разговора с Конрад е неговата помощ за потушаването на бунта на Алексий Врана. Маркграфът бил поканен от императора да участва в планирания и лично предвождан от него поход. Именно в хода на разказа си за тази среща Хониат описва този природен феномен. Някои изследователи определят въпросния пасаж като стилистичен похват на византийския историк и отхвърлят описанието на затъмнението при датирането на бунта.

Конрад Монфератски

Необходимо е да се отбележи, че метеорологическите, астрологически и астрономически познания винаги са привличали вниманието на византийците. Те предсказвали бъдещето по метеорологически явления и така преценявали дали денят е подходящ за сватба или пък за сражения. Така например е направено предсказание от всички астролози от Сицилия, Испания, Византия и Сирия, че на 15 или 16 септември 1186 година се очаквало седемте планети да се доближат една до друга в знака на Везни и да предизвикат катаклизми като бурни ветрове, които да унищожат Града, но това не се случило. Астрологията, магьосничеството, тълкуването на сънищата през средните векове не са просто нелепици и суеверия. Те са помагали за събирането на знания за звездните карти, наблюдение за умствената дейност на човека, формирали са идеята за естествената връзка с природата, пантеистичния изглед и за вътрешното противоречие на официалната наука с вярата в Бог, стоящ над всичко разумно. Това дава основание да се твърди, че византийците били добре запознати с астрономическите явления, познавали добре техните външни проявления и не би трябвало да объркват слънчево затъмнение с някой друг природен феномен.

Запознай се с „Юначе“ – най-новата българска детска игра с карти!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Никита Хониат описва точно феномена слънчево затъмнение, а не друго природно явление: небето се покрива със зловещ полумрак. Слънцето се заменя с тъмния, черен диск на Луната, около която се образува ефирен ореол. Черният диск на покрито- то Слънце е очертан от мека перлена, огрята като от огън, светлина, появила се вследствие на пълнолунието – характерис- тики, които описват точно явлението. Предвид казаното и на база съпоставката между описанието на Хониат и онова, което е дадено като дефиниция от НАСА, със сигурност може да се твърди, че описаното е реално случило се и видяно от автора природно явление.

Бунтът на Алексий Врана се датира между пролетта на 1886 и есента на 1187 година. Научният прогрес дава възможност за точното датиране на проявилите се слънчеви затъмнения през интересуващия ни период. За целта ще бъде използван официално публикуваният соларен каталог на НАСА. За посочения период са засвидетелствани шест слънчеви затъмнения: на 22 март 1186 година, 16 април 1186 година, 21 април 1186 година, 14 септември 1186 година, 12 март 1187 година и 4 септември 1187 година. От списъка на посочените резултати отпадат тези с дати 22 март 1186 година, 14 септември 1186 година, 14 октомври 1186 година и 12 март 1187 година. Същите са се случили през нощта в часовете между 21:00 ч. вечерта и 4:00 ч. сутринта. Не могат да бъдат наблюдавани на Балканския полуостров и в Константинопол, не са пълни слънчеви затъмнения, а частични. Закритата част на Слънцето от Луната е видима само в някои части на земното кълбо. Всички изнесени данни от НАСА са публикувани по часова зона спрямо Гринуич, от което следва, че към посочените в списъка часове трябва да се прибавят още два астрономически часа, за да се приравнят към съвременното Източноевропейско време, отговарящо на часовото време на територията на Константинопол. В резултат на това, посочените три дати отпадат като възможни, тъй като слънчевите затъмнения са се проявили в тъмните часове на денонощието и покритието на Слънцето от Луната не може да бъде забелязано Относно затъмнението, случило се на 14 октомври 1186 г. може да се каже, че на географската ширина на Константинопол, то не може да бъде видяно, тъй като се случва в друга част на земната повърхност и е видимо само там.

Остават затъмненията на 21 април 1186 година и 4 септември 1187 година, които се оказват и двете оспорващи се възможности за определяне на датата на бунта. Съпоставяйки спецификите на двете затъмнения според каталога на НАСА, и търсейки ефекта, описан от Хониат – „около Слънцето да се появят окръжности и то да не е така ясно, а да хвърля бледа светлина…”, единствена остава възможността това да е затъмнението от 4 септември 1187 г. То е било видимо в Константинопол и съвпада с описанието от посочения пасаж. Това с дата 21 април 1186 година е било почти незабележимо по процентно покритие на Луната върху Слънцето. Сравнявайки тези две затъмнения по този показател – покритие на Луната върху площта на Слънцето, се забелязват следните резултати. Площта на Слънцето на 4 септември 1187 година е била приблизително 97 % покрита от Луната за територията на Константинопол, а при онова от 21 април – само с 12 % покриваемост за същата територия. Освен слабото процентно покритие, трябва да бъде отбелязано, че затъмнението от 21 април 1186 година започва в 5:00 ч. сутринта и е на максимални стойности в 6:30 ч. сутринта, а изгряването на Слънцето през месец април в годината започва в интервала 6:45-7:00 ч. сутринта . Тези стойности на затъмнението не отговарят на описанието на Хониат, че случилото се става по обяд.

Затъмнението от 4  септември 1187 година се проявява точно в обедните часове на денонощието. То започва в 11:36 ч. по Гринуич, прибавяйки плюс два часа за приравняване по Източноевропейско време, следва че максималните му стойности за територията на Константинопол са в 13:36 ч. и е било пълно слънчево затъмнение. Тази позиция е изказана и от Ван Дитен, който заявява, че „.. този феномен е станал на 4 септември 1187 г. (около 14:00 ч.)”. Освен това, проявлението в обедните часове на слънчевото затъмнение от септември 1187 година съвпада с разказа на Никита Хониат, че се е случило по време, когато Исак Ангел е обядвал и се е срещнал с Конрад Монфератски. Този момент е добре упоменат в руския превод на Хониатовата „История“, в който пише, че небето свети огнено червено. За западните коментатори това описание има символично значение и често е пропускано в преводите. Изключение правят Дитен и Хари Магулиас в английския превод на Никита Хониат. Разглеждайки събитията с описанието на слънчевото затъмнение и преди да се приеме мнението, че при Хониат това е просто стилистичен похват, трябва да се обърне внимание на един важен факт. Стеклите се събития пред стените на Константинопол съвпадат напълно с реално проявилото се природно явление. С други думи, съвпадението е прекалено голямо, за да бъде отречено. И както видяхме, описаното слънчево затъмнение отговаря напълно са съвременните научни характеристики.

За определяне времето на бунта, организиран от Врана, всички автори насочват вниманието си и към още един основен момент. Това е времето на престоя на Конрад Монфератски в Константинопол. Конрад участва в потушаването на бунта на византийския пълководец Алексий Врана. Нещо повече – бунтовникът е убит от него при своеобразен дуел пред двете противостоящи войски. Престоят на Конрад във Византия не е бил продължителен. През зимата на 1186/1187 година той се отправя към византийската столица и получава предложение за брак със сестрата на Исак Ангел като гаранция за подобряването на взаимоотношенията между Империята и Запада. Били подновени търговските привилегии на венецианците и изплатени компенсации за техните загуби през ранната 1187 година. През март 1187 година Конрад е в двора на императора на Свещената римска империя Фридрих Барбароса, което е документирано с подписа под конкретни актове. Това става преди заминаване му за Константинопол и сродяването му с императорското семейство. Пристигането на Конрад Монфератски в Константинопол не може да бъде отнесено по-рано от късната  пролет на 1187 година, което означава,че бунтът на Алексий Врана все още не се е състоял. Никита Хониат споменава, че след потушаването на бунта Конрад получил предложение от Исак II Ангел да участва в подготвящия се поход срещу българите, но той отказва и заминава за Сирия в помощ на кръстоносците. Точната дата на заминаването от Византия и пристигането на Конрад в Тир през 1187 година не е известна. Мненията варират между 14 юли и началото на октомври. Най-разпространеното твърдение е, че на 14 юли 1187 година той е пристигнал в Акра, след известието за загубата при Хатин и пленяването на баща му от Саладин.

Има и твърдения, които изказват мнението, че той напуска ви- зантийската столица есента на 1187 година. Извори, които съдържат информация по този въпрос свидетелстват, че Конрад разполагал с привилегия (вероятно за достъп и престой в Тир), дадена му от владиците и бароните на Тир, в замяна на неговата подкрепа при обсадата на града. Кога точно му е дадена тази привилегия не е ясно. При всички случаи генуезците разполагат с такава привилегия в началото на август. Тогава неговото име, обаче, все още не присъства в списъците на привилегията, което означава, че тя е издадена преди неговото пристигане в Тир. Следователно предаването на града е станало през втората половина на септември, малко преди смъртта на Раймонд. Също така, ако се проследи внимателно арабската инвазия към Йерусалим, става ясно, че Саладин, по думите на арабските хронисти, заобикаля Тир и не се решава да го нападне от самото начало. На 4 септември Тир все още не е завладян от арабите, тъй като градът е здраво укрепен и отбраняван, поради което Саладин не се впуска в директен сблъсък при последователното овладяване на градовете, които са защитавани от „франджиите” (франките). Арабските разкази говорят, че Тир е обсаден едва през ноември, месец след падането на Йерусалим и за това време те споменават, че от християните е повикана помощ отвъд морето, която се очаквала да пристигне. Това също навежда на мисълта, че е възможно Конрад да е пристигнал в Тир чак есента, тъй като превземането на Акра по-рано, за който се изказва твърдението, че Конрад пристига там на 14 юли, пада без съпротива.

Съществува вероятност Хониат да е направил разместване на събитията за слънчевото затъмнение и възможността то действително да се отнася за втория поход на Исак II Ангел от есента на 1187 година. В такъв случай трябва да се допусне, че Никита Хониат, който си спомня толкова много детайли относно дните на обсадата на Константинопол, е забравил, че най-впечатляващото затъмнение се е случило не по време на обсадата, а след нея. Това обаче не променя факта, че бунтът на Врана трябва да бъде отнесен към 1187 година. С други думи, походът на император Исак II Ангел в България, приключил с примирието при Ловеч, със сигурност не е през 1187 година, а през пролетта на 1188 година. Изясняването на времето на въпросното слънчево затъмнение ни дава и цялостната хронологическа „рамка“ на въстанието на Петър и Асен.

Автор: Анелия Маркова

Текстът е част от изследвания от автора проблем , отнасящ се до дискусията около датировката на освободителното движение на Петър и Асен.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Въстанието на Петър и Асен през призмата на едно слънчево затъмнение
4.8 от общо 6 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор