Георги Божинов е писател, журналист, филолог, пътешественик. В последните две години името му стана популярно отново, посмъртно, с преиздаването на единствения му роман – забравеният шедьовър за Априлското въстание – „Калуня-Каля“.
Божинов е роден на 27 януари 1924 година в ломското село Крива бара. Семейството му се занимава със земеделие. Баща му Петър е кмет на селото по време на управлението на Александър Стамболийски, а след Деветоюнския преврат е пратен в затвора. Няколко месеца след това се ражда синът му Георги Божинов.
По време на средното си образование, Георги Божинов се отличава от останалите ученици с усърдието и амбицията си. Още в гимназиалните години чете немски автори в оригинал, интересува се силно от история и литература. Знае руски, немски, френски, английски и италиански език. След завършването на училище, заминава за София, където завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност „Руска филология“. След дипломирането си работи като кореспондент на БТА, както и във вестниците „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“ и „Труд“.
Три добавени страници слагат край на карирата му в държавните издателства. В пътеписа „Гора зелена, вода студена“ за сп. „Септември“, бр.3/ 1975г., в последния момент авторът допълва творбата си с документирани свидетелства на петима българи, лежали в сталинските лагери ГУЛАГ. След сигнал (слуховете забъркват името дори на Георги Караславов) последва остра реакция от страна на посолството на СССР, броят е иззет и унищожен, а цялата редакция на списанието, начело с главния редактор Камен Калчев, е уволнена.
Георги Божинов губи работата си като кореспондент на в. „Труд“. Изключен е от Дружеството на писателите в Благоевград и от Съюза на българските журналисти. Негласно е обявено, че писателят повече няма да има шанс да бъде назначен на държавна работа. Съпругата му, която в този момент работи като учителка, също е уволнена. След издаването на пътеписа за Георги Божинов е създадено и досие в Държавна сигурност.
Този крах в кариерата на писателя всъщност предвещава създаването на най-великото произведение в творческата му кариера. Романът „Калуня-Каля“ е считан от днешните критици за един от най-значимите романи, свързани с Априлското въстание.
За него е отредено място, редом до „Време разделно“, а художествената му стойност, дълбочината на надникването в народния етос и богатите образи, с кинематографска точност, го доближават до величието на „Железният светилник“.
Подобно на наши дни, призоваването на призраци по чувствителни за обществото теми като робство, иго, владичество, рая, не са особено подходящи за политическия режим, особено ако са написани през призмата на различна гледна точка. Романът, написан през 1980 година е издаден 8 години по-късно в много малък тираж. Книгите от първото оргинално издание, достигнали до нас, са още по-малко. Деян Енев случайно попада на романа в един от кашоните със стари книги при входа на пазар „Красно село“ и го купува срещу два лева. Оттам историята е известна. В момента издателска къща „Хермес“ публикува „Калуня-каля“ в осмо поредно издание с тираж над 20 000 копия. Награда „Златен лъв“ на АБК за издателски проект с най-голяма обществена значимост. Почетна награда на книжарници „Хеликон“. Български роман на годината на издателска къща „Хермес“. Най-продаваната книга за 2015 година. И още.
Това, което не е толкова известно за Георги Божинов, е че той е пътешественик, обиколил всяко кътче на България. С географска точност описва непознати местности, поточета, махали и селца. Споменават се Орляк, Спано поле, Попина лъка, Башлийца, Мазалт. Преди повече от петдесет години повдига и темата за обезлесяването на горите, проблем, превърнал се в един от най-важните за екологичното развитие на страната ни:
Да сеем гори. Да ги сеем навсякъде, където можем, всякога, когато можем. За да изкупим вина. Не е наша радостта да дочакаме да плиснат там нови извори и да се заплетат клоните с птичи песни. То е за тия след нас. Но и в сеитбата на бъдещи радости също има радост.
Едни от най-значимите произведения на Георги Божинов са именно пътеписите му „Вдън гората Дикчам“ и „Юлень“. Останалите книги, написани от него са „Кукавица кука“, „Черешови води“, „Сивият скиталец“ и „Караджата“. Последното заглавие изживява втори литературен живот след преиздаването на завладяващата историческа повест през 2015 година. Както ясно личи от заглавието, темата е съдбата на четата на Хаджи Димитър, погледната през призмата на Стефан Караджа и представлява биографичен епос за делото на героя.
Такива книги могат да се напишат единствено от хора като Георги Божинов, определян от съвременниците си като вълк-единак, неуспял да се впише в статуквото. През цялото време на жизнения му път най-силно го отличава таланта му. Някак неслучайно изглежда и финалът на живота му – на 25 май 2004 година, само ден, след като в Деня на славянската писменост и култура е награден със „Златен век“.
Автор: Полина Стойчева
