Настоящият пътепис ни е изпратен от Яница Василева. Той е част от поредицата ни, в която авторите сте вие – тези от вас, които имат истински приключенски дух и обичат да разказват за пътуванията си из България.
Ако сте почитатели на природата и искате да се насладите на нейната красота и удивителни форми, препоръчвам да се разходите из Искърското дефиле. Самото пътуване из дефилето, независимо какъв вид транспорт използвате, ще изпълни всеки с богати впечатления.
След малко повече от един час път от София по Искърското дефиле ще видите не едно, а цели четири уникални скални образувания – Ритлите. Те представляват отвесни успоредни скални стени, които в основата си докосват река Искър. Дебелината им варира от 3 до 7 метра, но на фона на стръмния и обширен склон на Врачанския балкан изглеждат тънки като лист хартия и сякаш, лъкатушейки между широколистната гора, са тръгнали на разходка из Балкана.
Според учените ритлите са се образували преди повече от 120 милиона година, а тези четири скални образувания са най-устойчивите варовици, които са устояли на ерозионните процеси през вековете.
Любопитен факт е, че Ритлите са първия геоложки защитен феномен в България още от 1938 година. В историческо отношение местността също е интересна. Между ритлите някога е имало древноримска крепост, раннохристиянска базилика и средновековна църква. Около ритлите живее и малка част от героичната история на България. Тук са загинали дванайсет от Ботевите четници, тук баба Илийца е показала несломимостта на българския дух в стремежа си да спаси изпаднал в беда четник.
Ритлите съчетават природната уникалност и многовековна история. Те са леснодостъпни и си заслужава човек да ги види във всеки един сезон, за да се наслади на природата в различни багри около тях и за да види колко различни могат да бъдат те.
Щом сме посетили Ритлите, е направо задължително да посетим и един от най-живописните за мен манастири в България – Черепишки манастир „Св. Успение Богородично“. Намира се съвсем близо до Ритлите по пътя за Мездра.
Черепишкият манастир е един от любимите ми манастири. Той е сгушен в полите на Врачанския балкан, удобно настанил се сред богатата широколистна растителност и надничащ в неспирните води на Искъра. Черепишкият манастир е пример за това как нещо, построено от човека, може толкова плавно да се слее с природата и дори да я допълва. Неслучайно тук са намерили вдъхновение български и чужди автори, а и аз намерих вдъхновение в Черепишкия манастир, за да създавам този пътепис.
При влизане в манастирския комплекс вдясно се намира костницата, до която се стига по стръмни стълби и в която се съхраняват костите на Ботевите четници, загинали по време на Априлското въстание. Това, което видях вътре беше много внушително и за пореден път ме изпълни с национална гордост и самочувствие, че съм наследник на изключително смели българи. Всъщност и това, което видях от костницата, също беше внушително – великолепна планинска гледка. Самата разходка из манастирския комплекс ме пренесе в отминалата възрожденска епоха, а в момента, в който прекрачих прага на стаята, в която е творил Вазов…попаднах в друго измерение! Отидете, вижте и почувствайте това, което ви разказах!
