Петко Каравелов – политикът, който постави основите на модерна България

Петко Каравелов е една от най-видните политически фигури в следосвобожденска България. Брат е на големия български писател Любен Каравелов и е баща на Лора Каравелова, съпруга на поета Пейо Яворов. Петко Каравелов е роден на 5 април 1843г. в Копривщица – град, от който произлизат голяма част от българските възрожденски дейци. Той отраства в голямо семейство, има трима братя и три сестри. Като член на такова известно семейство, Петко получава много добро за времето си образование. След като завършва училище, е пратен при брат си Любен в Русия, където следва и завършва право в столицата Москва през 1869г. и после се завръща в България.

Ключово значение за житейския път на бъдещия държавник оказва изборът му да се запише в щаба на Руската армия по време на Освободителната война. Неговите качества са забелязани от висшестоящите и скоро той заема първата си ръководна длъжност, назначен за временен губернатор на Свищов, а впоследствие за окръжен управител на Търново. След Освобождението участва в изготвянето на Търновската конституция, като голяма част от неговите идеи залягат в нея. Още в тези ранни години на политическа дейност проличава умението на Петко Каравелов да проявява перспективно мислене и да не търси временни, а дълготрайни резултати от своите решения.

Той е дълбоко убеден, че България може да черпи от идеите на Френската революция, давайки на своите граждани широки права и свободи. Повлиян от вече съществуващата организация наподобяваща демокрацията в българските градове от Възраждането и срещаща се най-често в училищата, читалищата и Църквата той счита, че този модел може да се използва в изграждането на държавния апарат. Това се приема за една от идеите му със спорен принос. Именно за тази симбиоза между идеите на Възраждането и европейската мисъл у Каравелов говори и Симеон Радев:

„…той съчетаваше като никой друг българин от неговото време европейската мисъл с духа на Възраждането.“

Благодарение на отличителните си качества, Каравелов бързо се превръща в постоянна величина в българския политическия живот. Той е един от водачите на Либералната партия, оглавявайки радикалното й крило. Четири пъти е министър-председател на България (1880-1881, 1884-1886, 1886, 1901г.). По време на първия си мандат е свален от княз Батенберг, с което държавният глава поставя началото на Режима на пълномощията. Каравелов заминава за Източна Румелия, където в продължение на две години е кмет на Пловдив. Със завръщането си в Княжеството през 1884г. оглавява правителството на Либералната партия, което управлява страната по време на Съединението. Приносът на премиера е съществен, изигравайки основна роля за международното признание на този политически акт.

Следващият период от дейността на Каравелов е свързан с избора на нов български княз след абдикацията на Батенберг. По време на дебатите за одобряване на австрийския принц Фердинанд за нов държавен глава, Петко Каравелов е един от яростните противници на този избор, но въпреки това кандидатурата е приета. Той успява да си навлече гнева на Стамболов, поради което през 1891г. е неправомерно обвинен в убийството на финансовия министър Христо Белчев и лежи в затвора 5 години. След края на Стамболовия режим е амнистиран, а през 1896г. основава Демократическата партия, с която в коалиция с Прогресивнолибералната партия, е министър-председател през 1901-1902г.

Петко Каравелов умира на 24 януари 1903г. на 59-годишна възраст. Неговият политически принос не бива да бъде поставян под съмнение. Особено значима е неговата икономическа програма за развитие, засягаща най-вече селското стопанско. Той участва в изготвянето на важни финансови закони, които служат на държавата десетилетия наред.

Считан за един от радетелите за финансова стабилност на България, в първите години след Освобождението Петко Каравелов въвежда Закона за народната банка, с който БНБ става държавно кредитно учреждение. Управлението му се свързва и с основаването на Статистическото бюро през 1880г., както и на Върховната сметната палата. Изключителен принос има за опазването на българските гори и за развитието на железопътния транспорт. Според Атанас Буров, Каравелов е от малкото родни политици, който не е откраднал нито една стотинка за себе си и не е използвал поста си за лични облаги.

 Петко Каравелов е ръководна фигура в процеса на формиране и развитие на политическия живот в България след Освобождението. С участието си в изготвянето на Търновската конституция и с енергичната си дейност в следващите две десетилетия той с право се нарежда сред строителите на съвременна България. Далновидност, принципност и постоянство – тези три черти, характерни единствено за добрите и умели държавници, определят напълно личността на Каравелов. Живял и работил в едни от най-трудните за политическия живот на страната години, той записва завинаги името си в българската история.