На 17 февруари 1889 година в известното семейство на генерал Рачо и Султана Петрови се ражда Влада. И двамата ѝ родители са популярни в тогавашното общество. Баща ѝ Рачо Петров е началник на щаба на българската армия по време на Сръбско-българската война, след това министър на войната, министър-председател и министър на външните работи. Майка ѝ Султана е хубава, добре образована и известна жена, една от първите дами на българското висше общество, която оставя и интересни мемоари.

Рачо и Султана Петрови.

Влада получава солидно образование – завършва гимназия в столицата, а след това учи във френския колеж в Цариград. Получава диплома за преподавател по френски език в средните училища. Има желание да завърши медицина, но поради неодобрението на майка си изоставя тази своя мечта. Омъжва се за офицера от царската армия Любен Карастоянов. Бракът им се оказва несполучлив и скоро е прекратен, но въпреки това от него остава нещо прекрасно, а именно дъщеричка – Лиляна. В София Влада дава уроци по български и френски на наши и чужди дипломати, с което си спечелва статус на уважавана млада жена. Известно време работи и като преводач в японската легация в столицата.

Семейната среда, в която израства Влада, спомага изключително много за оформянето ѝ като личност и за нейните бъдещи свободолюбиви, демократични възгледи. След избухването на Втората световна война тя, както и много други, вижда бъдещето на България на страната на Антихитлеристката коалиция. Започва публично да осъжда прогерманската линия на правителството на Богдан Филов. Според нея България трябва да запази неутралитет в тази ситуация и вярва, че Англия ще излезе победител от войната. Тези нейни възгледи определено не са в унисон с официалната политика и заради тях попада в полезрението на полицията. Обвинена е в „подмолна дейност и проанглийска пропаганда”, а също е заподозряна в шпионаж за английското разузнаване. Тези обвинения и подозрения водят до въдворяването ѝ през лятото на 1940 г. за три месеца в село Левуново, Петричко. След шест седмици е освободена с предупреждението, че трябва да се откаже от „проанглийската пропаганда”.

Влада Карастоянова

След престоя в Левуново остава без работа, защото учениците престават да вземат уроци от нея. В този труден момент някои от приятелите ѝ от страх я изоставят. Полицейското наблюдение над нея продължава, а когато в началото на 1941 г. правителството все повече се ориентира към Тристранния пакт, Карастоянова е обявена за „враг на Германия”, което означава, че пряко е застрашена от немската тайна полиция – Гестапо. Междувременно Влада получава предложение от британския пълномощен министър в София Джордж Рендъл за политическо убежище в някоя от английските колонии, ако България се присъедини към Оста. Това се оказва съдбоносен избор в нейния живот, който в крайна сметка завинаги ще я откъсне от близките и родината. Въпреки желанието на Карастоянова България да избегне съюза с Хитлеристка Германия на 1 март 1941 г. той става факт с подписа на премиера Богдан Филов под договора за присъединяване към Тристранния пакт, в двореца Белведере, Виена.

На 18 февруари с.г. Влада завинаги напуска България заедно с дъщеря си. Цар Борис III съдейства за получаването на виза и за тяхното напускане на Царството. Пътешествието им започва като минават през Белград, Скопие и Цариград и се установяват в Йерусалим за три месеца.

Направете празника на близък човек специален с един отличаващ се подарък.

Факт, който ще окаже пряко влияние върху по нататъшната съдба на двете изгнанички, е това, че от февруари 1940 г. Радио Лондон – Би Би Си, открива в програмите си и предавания на български език. По това време е имало нужда от хора, владеещи и български, и английски език, които да са добре запознати с обстановката в България и да имат авторитет, за да могат да увличат слушателите. Чрез английския военен аташе в Йерусалим Карастоянова е поканена в Лондон получава предложение да участва в радиопредаванията срещу Германия.

На 9 септември 1941 г. Влада и нейната дъщеря пристигат в Лондон и това е началото на нов етап в техния живот, във военно време и далеч от родината. Карастоянова започва един път в седмицата да коментира за българските слушатели по т. нар. „черна станция” Васил Левски. От март 1943 г. Влада започва да говори по Радио Лондон като подчертава пред слушателите, че е родена Рачо Петрова. Дъщеря ѝ Лиляна казва за нея:

Мама държеше под всеки материал да се подписва, родена Рачо Петрова.”  По-нататък Лиляна обяснява, че заради това желание Влада често е влизала в пререкания с отговарящия за отдела на Източна Европа към Би Би Си. Въпреки споровете „коментарите ѝ се пущаха така, както тя ги желаеше”, казва Лиляна. По-късно, в документ на Държавна сигурност, описващ радио емисиите на български език, също е засвидетелстван силният характер на Карастоянова. Тя е характеризирана от службите като „единствената, която се ползува с известни свободи в начина и подбора на казване предварително определените теми”.

Реч на Богдан Филов по време на церемонията за присъединяване на България към Тристранния пакт.

Отзвукът от нейните предавания в България води до нейната първа задочна присъда. На 29 април 1943 г. Софийският военно-полеви съд я осъжда на смърт чрез обесване и конфискация на имуществото заради дейност „в полза на чужда държава и във вреда на България”. От България започва да получава много негативни анонимни писма, но същевременно и много писма с благодарности за нейните коментари. Султана в писмо до Влада от 3 юни 1946 г. пише: „Непрекъснато ме спират непознати хора да ме питат: „Имате ли новини от Вашата дъщеря. Кога ще се завърне: О, колко много обичаме да я слушаме…”.

Джордж Рендъл

След 9 септември 1944 г. с идването на власт на правителството на Отечествения фронт Влада Карастоянова прави своите последни политически коментари, пожелавайки „успех във великото начинание”. Но всъщност тези коментари няма да са последни, защото демократичната промяна, която очаква и на която се надява Карастоянова остава илюзия. Скоро нейните надеждите за път обратно към родината са окончателно прекършени. Тя през цялото време е била срещу съюза с Германия, но на страната на Англия. За новата власт в България тя остава с негативното определение „английски агент”. И макар все още да има сътрудничество между СССР и западните демокрации, това не спомага за връщането на Влада и дъщеря ѝ в родината им.

В този момент, в новата политическа международна обстановка и емисиите на Радио Лондон се променят. Заради очакванията, че България ще поеме по демократичен път политическите коментари се оказват ненужни и стилът на Карастоянова не отговаря на тези тенденции. Затова и остава без работа и започват трудни дни за нея и дъщеря ѝ.

През 1947 г. във връзка с национализирането на едрата градска собственост последното имущество останало от родителите ѝ е конфискувано. Влада прави нов опит поне да посети България, но получава категоричен отказ. С писмо Васил Коларов в качеството си на външен министър ѝ съобщава, че ще е по-добре да не се завръща.

Радиобеседа на Влада Карастоянова по Би Би Си.

С края на войната, с неутрализирането на общия враг в лицето на Германия крехкият съюз между комунизма в лицето на СССР и демокрацията, олицетворявана от САЩ и западноевропейските държави, се пропуква. Започва Студената война, а това означава, че ще са нужни остри политически коментари точно като тези на Карастоянова. Би Би Си подновява политическите си предавания с оглед на започналото противопоставяне между двата блока. През 1948 г. тя се връща в радиото като сътрудник, с изричното условие да говори от свое име. В предаванията, а и като представител на българските емигранти в Либералния интернационал, тя надига глас в защита на българските интереси, остро се противопоставя на започващата съветизация в родината си. Междувременно отстоява своите идеи и в парижкото списание „Възраждане”.

През 1962 г. Карастоянова прекратява коментарите по Радио Лондон и заедно с дъщеря си тръгва на още едно пътешествие. Двете отиват в Мюнхен, където Лиляна е назначена в Радио Свободна Европа като редактор. През 1971 г. там завинаги замлъква гласът на талантливата българка, която умира от рак.

Цял живот Влада Карастоянова отстоява възгледите си без да склони глава на цената на заплахи, присъди, раздяла с най-близките хора и родината си завинаги. Както днес казваме, заминава с еднопосочен билет. За съжаление и след 9 септември 1944 г. нейната антигерманска линия не е оценена и тя е третирана като предател. Тази образована, начетена и свободомислеща жена умира далеч от родината си без да се оцени това, че тя е могла да има един прекрасен и безгрижен живот, все пак е била от добро семейство, приближено до царския двор. Вместо това тя избира трудния път, в който отстоява своите убеждения, което ѝ отрежда тъжната съдба на политически емигрант.

За щастие част от нейното богато наследство е съхранено и събрано в книгата „Влада Карастоянова. Останах завинаги българка: радиобеседи по Би Би Си, доклади, писма”, съставена от Наталия Костова и излязла в София през 1992 г. Радиобеседите са богат извор за читателя за времето на Втората световна война и след нея, за политическата обстановка – вътрешна и външна, както и за таланта на Влада Карастоянова да говори ясно и точно за проблемите в България.

Направете празника на близък човек специален с един отличаващ се подарък.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Влада Карастоянова – отречената от два режима българка
4.5 от общо 35 глас(а)
Габриела Бонева
Габриела Бонева, докторант по Съвременна българска история в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Интересува се от политика, образование, култура и идеология в периода 1944-1989 г., а също археология и културно наследство.

1 коментар

  1. Използвана литература:

    Държавна сигурност и „вражеските” радиостанции. Документален сборник на КРДОПБГДСРСБНА ,София, 2014.

    Абазов, Т. Влада Карастоянова. – В: Би Би Си и България. Филип Панайотов (съставител). София, 2000.

    Костова, Н. (съставител). Влада Карастоянова. Останах завинаги българка: Радиобеседи по Би Би Си, доклади, писма. София, 1992.

    Стателова, Е. Танкова, В. Прокудените. Пловдив, 2002.

    Източник на снимките на Влада Карастоянова:

    Костова, Н. (съставител). Влада Карастоянова. Останах завинаги българка: Радиобеседи по Би Би Си, доклади, писма. София, 1992.

Отговор