Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществения живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя една трайна следа с дейността си на банкер, индустриалец, политик и държавник. Негови роднини по майчина линия са борецът за църковна независимост Иларион Макариополски и писателя Стоян Михайловски.

Буров е дългогодишен член на Народната партия и един от радетелите за създаването на Обединената народно-прогресивна партия. Акционер в Българската търговския банка (1919-1923 и 1940-1946), няколкократно министър, народен представител, той приключва своя житейски път в пазарджишкия затвор на 15 май 1954 година.

1. „Партията е един инструмент необходим при всяко конституционно-парламентарно управление. Да се отрекат партиите, то е равносилно да се отрече демокрацията в управлението, да се спре парламентаризма… Пазете се господа от тези формули на безпартийност, защото са много удобни, а всяка формула която е удобна лично, почти винаги е против морала, против дълга на човека…“

2. „Когато една обществена класа, която господства и управлява в дадена епоха престане да има туй чувство, когато тя престане да бъде полезна на обществото на което тя служи, тя понася участта, която понася всеки орган в един организъм, когато престане да работи: тя почва да се изражда щом престане да служи на обществото.“

3. „Въобще българинът и по-специално селската маса поради вековното робство под турците, е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция…“

4. „За всеки здравомислещ човек е ясно, че преди да делиш богатството, трябва да го създадеш.“

5. „Голямата задача на едно управление е да се създадат начини, чрез които могат да се натрупат повече блага, повече богатства, за да може да се увеличи общото, а оттам и частното богатство.“

6. „Едно производство засилено изисква като условие предварително  едно работничество издигнато, едно работничество обезпечено материално, издигнато културно, което да чувства интереса, който има самото, да запази и засили производството.“

7. „Ние, обществениците, спим, когато трябва трескаво да работим, прекарваме в удоволствия, когато трябва да носим мъчителния кръст на политиката.“

8. „Над отделните класови интереси, над отделните политически амбиции стоят големите интереси на българската държава.“

9. „Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава основа ще изградим бъдещето на България.“

10. „Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото.“

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

10 мъдри мисли на Атанас Буров
4.4 от общо 18 глас(а)
Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по “Международни отношения” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В момента продължава образованието си в най-стария университет у нас. Той е заместник- председател на Студентски дипломатически клуб при Софийски университет “Св. Климент Охридски”, заместник - редактор и автор в сп. “International”. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

Отговор