Датата 9 септември 1944 година обикновено е свързана с историческата за България промяна, дошла след поемането на властта от правителството на Отечествения фронт. Доста по-малко се знае за съдбата на създадената по същото време негова временна алтернатива – Българското национално правителство в изгнание, оглавявано от проф. Александър Цанков. Неговата поява и развитие неизменно се свързват с динамичните събития от заключителния етап на Втората световна война.

В началото на септември 1944 година положението за Царство България става критично. Правителството на Константин Муравиев предприема отчаян ход и скъсва дипломатически отношения с Германия, но дава възможност на войските на доскорошните си съюзници да се изтеглят. По същото време обаче СССР обявява война на България и Червената армия все повече приближава Дунав.

В дните, предшестващи тези събития, немските дипломати проучват възможността за формиране на открито прогерманско правителство. Предложение за неговото създаване е отправено към дългогодишния лидер на Демократичния сговор и Народното социално движение проф. Александър Цанков, чието управление в периода 1923-1926 ще бъде определено от списание „Тайм“ като „най-ужасното и безскрупулно правителство в Европа“. И макар тази оценка да е силно преувеличена, то управлението на Александър Цанков действително се приема за противоречиво и до днес от академичната общност.

Съзнавайки че подобна мярка е твърда закъсняла и има възможност за избухване на гражданска война, той отхвърля тази възможност и на 5 септември напуска страната, емигрирайки във Виена. В столицата на анексираната от Германия Австрия проф. Цанков все пак бива склонен да застане начело на едно емигрантско правителство, помещаващо се в луксозния хотел „Империал“. Там подслон намират и други политици, лоялни към Третия райх като лидерът (капитанул) на румънската Желязна гвардия Хория Сима, премиерът на сръбското Правителство на националното спасение ген. Милан Недич и поглавникът на Независимата хърватска държава Анте Павелич.

Хотел „Империал“ – седалището на Българско национално правителство в изгнание.

Останалите членове на Българското национално правителство в изгнание са братът на Цанков –  Асен (министър на външните работи и финансите), водачът на „Ратник“ проф. Асен Кантарджиев (министър на вътрешните работи и войната), представителят на Съюза на българските национални легиони Иван Рогозаров (министър на труда и трудовата повинност), видният деец на Демократическия сговор Христо Статев (министър на просветата и пропагандата) и началникът на разузнавателното управление към Министерство на войната полк. Никола Костов (министър без портфейл).

За да пропагандира своята дейност, правителството използва вълните на радио „Донау“, където 4 пъти дневно има емисии на български език, както и студентския емигрантски печат в Германия. Неговото финансиране идва от немския дълг към България по отношение на военновременното снабдяване със земеделски продукти, а заплатите са съотносими с висшите постове в съответните местни служби.

Големият проблем за Българското национално правителство в изгнание е фактът, че то не е признато от никого извън държавите от Оста, като в същото време е маргинализирано от самите германци. Показателно е, че най-високото равнище, с което поддържа контакт е дипломата Алденбург и генералния консул Кноте. В същото време нито един от българските посланици и консули, отказали да се върнат в страната след 9 септември 1944 г. не влиза в контакт с кабинета на Цанков.

Въпреки това той успява да защити интересите на българите, останалите на територията на Третия райх в момента, в който политическия курс в София е обърнат. Те биват снабдени със специален документ (пас-ерзац), който им служи за легитимиране пред немските власти и им позволява да кандидатстват за работа, да си намерят квартира или да се сдобият с купони за храна. В края на 1944 година се създава Български доброволчески корпус, наричан още Български национални освободителни войски с командир полк. Рогозаров. Последният живеел във Фюсен, Бавария и рядко идва до Виена, поради което комуникацията между самите членове на правителството бива затруднени.

Именно формирането на въпросния корпус става формалната причина за издаване на смъртна присъда от Софийския областен военен съд за всички участници в емигрантското правителство. Самото то няма как да просъществува повече, след  като войната в Европа приключва на 9 май 1945 година с капитулацията на Германия.

Съдбата на Александър Цанков е повече от интересна – след като първоначално се  установява в Китцбюел, впоследствие той се мести в Бад Гащайн, намиращ се в американската окупационна зона и се предава. Въпреки настояванията на правителството на Отечествения фронт той да бъде върнат в България, лидерът на емигрантското правителство не е предаден, а впоследствие внезапно изчезва. Според спомените на неговия племенник Здравко Цанков той преминава границата с Италия, като за това спомага застъпничеството и контактите му с бившия папски нунций в София Анджело Ронкали (бъдещ папа Йоан XXIII).

През 1948 година Цанков и семейството му емигрират в Аржентина, където той остава до края на живота си. Професорът по икономика умира на 27 юли 1959 година след тежка операция, а в следващите години различните емигрантски организации не успяват да попречат на международните контакти на правителството на Народна Република България.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.

1 коментар

  1. „…проф. Александър Цанков, чието управление в периода 1923-1926 ще бъде определено от списание „Тайм“ като „най-ужасното и безскрупулно правителство в Европа“. И макар тази оценка да е силно преувеличена…“

    Не само не е преувеличена, а даже е много мека. Цанков е убиец и фашист. Стига предъвквахте очевадни факти.

Отговор