Този материал е част от конкурса ни за авторска статия на тема „Пътепис за мястото, което най-силно ме е впечатлило в България“. За да се запази автентичният изказ и заложеното в него послание, той не е подлежал на редакция. Победителят в конкурса ще бъде определен от читателския интерес, така че ако харесвате материала и искате авторът му да спечели, споделете го с ваши познати и приятели. Приятно четене!
ОТВЪД ТИШИНАТА
ПЪТЕПИС
И станали в зорите ранни
с петлите от зарана изправни
поехме по пътища безславни
отвели ни гори безкрайни
разсечени от реки омайни.
В Килифаревския манастир
спокойствието се носи безпир
а над теб е само небесният ефир
а около теб горския шир
завладява те душевен мир.
Звън камбанен утрото разсече
и отвъд ни сякаш времето пренесе
в манастира чуден ни пренесе
в килифаревска обител ни занесе
по моста дървен ни понесе.
В двора манастирски се стеле тишина
стъпките ти утихват в зелената трева
а сградите старинни ти викат ела
сведи глава под Божията ръка
вярата пусни в своята душа.
И отминали са толкоз много векове
откакто постройли са го знам ,
но той е някак дръзко оцелял
на време и пожари устоял
на река Белица за вечността е спрял.
С прекрасни стенописи си ни подканя
и сякаш свещите безмълвно горят
не смеят покоя на светците да рушат ,
а устните в шепот молитви редят
от сърцата като извор те струят.
Сякаш вярата ти оживява там,
сякаш си останал с Бога сам
без тревоги в душата грам
някак си и пред себе си по –прям
пречистен тръгваш си от там.
Автор:Теодора Недева
