В следващите редове ще прочетете есе със заглавие „Моят Ботев“, изпратено ни от нашата читателка Калояна Янкова на 19 години от Враца, студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Поводът за написването му е 169 години от рождението на героя.

Напомняме ви, че редакцията на „Българска история“ не носи отговорност за поместените художествени текстове на платформата си. Желаем ви приятно четене!

Христо Ботев. Ботев. Ботев… Случвало ли ви се е да повторите прозиволна дума или име няколко пъти и тя да размие значението си. Ей тъй, повтаряте я отново и отново, а тя продължава да не значи нищо за вас. Просто странна смесица от букви, от звуци, та дори се чудите дали е част от българския речник. Ботев. Ботев. Ботев. Повтаряме го всички, от държавни мъже, облечени в скъпи костюми, през отчаяни професори, опитващи се да предадат така скучната за студентите лекция, до малки първолачета, с разстояние между млечните зъби. И всички говорят за Ботев.

Стига.
Замълчете.

Чуйте тишината. Тя говори по-добре от най-надарения оратор и лекува по-добре и от най-добрия доктор. Тя ни помага да вникнем по-навътре и по-надълбоко, помага ни да избягаме от шума на подлудяващата тълпа. Ботев. Кой е Ботев и защо така всички повтарят неговото име? Въпрос за недоспали ученици. Но какво е всъщност Ботев?

Събуди се „о, неразумни и юроде”. На теб говоря! Погледни към мен и остави смартфона си, фейсбукът няма да избяга. Спри се за миг и помисли. Да, помисли, твърде странен глагол в тази така високотехнологична и модерна среда. Но аз вярвам в теб…Какво е Ботев?

Революционер, поет, бунтовник, хъш, войвода, човек. Човек.

Нашият човек. Удобен и мълчалив, можем да говорим голословия цял ден за неговия „величествен и саможертвен подвиг”. Нашият герой, на майка България.

Нашият Ботев. Нашият. А наш ли е всъщност? Мой, твой, наш, ваш, техен, да изброяваме можем цял ден. Наш…Не. Не. Ботев е един, но и Ботев е милионен. Странно, нали? Как човек може да бъде милионен? Ами лесно, той живее в сърцата на всичките милиони граждани на Република България. Живее, тайно, скрито, далечно. Някой могат да не осъзнават, но Ботев живее във всеки от нас. С постъпките си, с делата си, с примера си. Най-вече с примера си.

И когато правим нещо малко, нищожно, дори лишено от смисъл, човек не би се замислил, че може да се води от тази негова частица, дето живее у всеки българин. А, да. Забравих, простете. Моят Ботев. Какво е той за мен? Къща, с типична възрожденска архитектура, стояща гордо и пазеща стотици тайни спомени? Паметник, издигащ се величествено от земята, показващ ни колко сме жалки всъщност? Или портрет, с тъмни очи, впити в мене, които ме карат да треперя?

Не. Не. Не. Нищо от материалните неща, които Христо е оставил през краткия си жизнен път, не може да ме плени толкова, колкото духът му. Неговият буен, страстен, силен дух. Дух на царски орел, затворен в клетка. Дух, освободен от смъртта, който вече може да се рее из безкрайните пространства на света. Точно тази негова сила ме впечатлява, привлича, взема ми дъха.

Ботев е душа, неземна сила, свръхестествено явление, което за малко е белязало земния свят с повече дейност, отколкото стотиците хиляди хора, живели преди, заедно и след него. Той е стих, дума, сричка,буква, звук, който говори сам по себе си ясно и естествено. Речта се лее като песен, музика за сърцето, за ума.  Колко странно… Как човек може да бъде толкова много неща, които не се вписват в напълно човешката му природа? Може би тишината пак ще ни даде отговорите, от които се нуждаем.

Ботев. Ботев. Ботев. Шепти Балкана… Ах, как презирам безсмислените клишета, които напарфюмирани контета сипят по негов адрес. Това не е приемственост и благодарственост, а богохулство! Моят Ботев е звук, буква, сричка, дума, стих. Душа, дух, откъснал се от оковите на тирана – напълно плътската природа. Той е като песента, като говоренето, защото те го отличават от заспалия народ, унесен в своите безсмислени и нищожни проблеми.

Това е моят Ботев. Както всички, така и аз имам собствена представа за него. Надявам се, че повече хора не мислят за Ботев, а го чувстват. А колкото до другите, които не могат да измислят за него нещо по-различно от стереотипите, ще отвърна само:
а вий… вий сте идиоти!

Калояна Янкова

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

2 КОМЕНТАРА

  1. Супер! С това есе ,вие Калояна доказвате,че имате частица от Ботев, и най-важното,скъсахте и без това изгнилите вериги с които се опитват все още да ни налагат стериотипи!

  2. А,аз бях отписал „българската младеж“.Радвам се ,че едно младо момиче,чувства,а не „разбира “ Ботев.Невероятно Калояна.Благодаря ти!

Отговор