Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Основната тежест в борбата с англо-американските самолети през Втората световна война ляга на плещите на българските летци. Борбата е неравна, а съотношението на силите често е 1:50 в полза на противника. Изправени срещу смазващо превъзходство на врага, оставени без значителна помощ от германските съюзници, българските пилоти влизат в обречени въздушни битки, защото на земята загиват мирни хора.

Смята се, че общо в този период са бомбардирани общо 168 населени места, като са пуснати близо 50 хил. бомби. Загиват 1828 души, а хиляди сгради са разрушени. Нанесените щети възлизат на 24 млрд лева.

На 24 ноември 1943 г. е извършена поредната тежка бомбардировка над София. Убити са 9 души, а 29 са ранени. Разрушени са 87 жилища и постройки в района на Централна гара. Обграждани и атакувани от всички страни, защитниците на столицата нямат време за спокойно обмисляне и насочване на атаките. Българските летци вече изнемогват на неспиращите атаки. Задачата им е да нападат, а реално през цялото време трябва да се отбраняват. В небезизвестната книга „Ние бранихме тебе, София“ генерал Стоян Стоянов пише:

„Като камък се устремява надолу, оставяйки непрекъсната димна следа зад опашката си. В този самолет е младият, тих и скромен летец, подпоручик Мито Симеонов Дисов. Той не успява да напусне простреляната машина. Може би е тежко ранен? И пикирайки отвесно, със страшна сила самолетът му се разбива в земята северно от Горни Пасарел.“

Тази история за смелост и доблест ни бе изпратена от Ася Сократова. Тя е родственица на героя от днешния разказ, тъй като Мито Дисов е брат на прабаба ѝ. Именно заради това го публикуваме без редакция.

Бил е едва на 23 години, когато е загинал. Не е имал време да се ожени, да има деца. Роднини са го подкачали: „Хайде, Мито, кога ще се жениш?“, на което той отговарял: „Сега съм се отдал на учението, не сега“. Но ето, че съдбата е имала други планове за него. Отредила му е да даде младият си живот във въздушния бой за защита на София. Изтребителят му пада след като е отсякъл с крилото си опашката на вражески бомбардировач. В този ден зенитната артилерия сваля 3 противникови самолета, а българските изтребители – 7.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Българският писател Иван Давидков описва погребението на Дисов:

„Бяха се събрали хора от цялото поречие. Държаха свещи и пламъчетата стояха прави, като нарисувани във въздуха, защото нямаше никакъв полъх. Какво беше събрало тук, в часа на свечеряването, толкова много хора? Дали преклонението пред подвига на тоя 23-годишен момък, дали любопитството, че за първи път присъстват на такава процесия, когато погребват изгорял човек, или ги събираше съжалението към неговия баща – инвалид от Европейската война, когото всички познаваха и тачеха?“

Хора, между които и първия учител на покойника, носят на раменете си ковчега от гарата до църковния двор, където ще бъде погребан.

„Учителят, като залиташе из ямките на разровената селска улица, се смути, защото не усети върху раменете си никаква тежест. Дали другите бяха по-високи и поемаха върху себе си товара на смъртта? Не – те също вървяха без никакво усилие, сякаш не държаха обкован със сребриста ламарина ковчег. Толкова малко ли от себе си връщат на земята летците? Всичко друго на кого дават – на звездите, на вятъра, на изгревите и залезите?“, пише още Иван Давидков.

Гробът на Мито Дисов.

Първоначално гробът на младия пилот е до главния вход на храма „Св. Троица”. На надгробния паметник от черен мрамор има надпис: „Поручик Мито Симеонов Дисов –летец-изтребител, загинал във въздушен бой. 1.V.1920 г. – 24.XI.1943 г.”. По-късно, по настояване на роднините, тленните му останки са пренесени в родното му село.

Наскоро бях там и снимах гроба в двора на запустялата малка църквичка. Но не искам от този човек да остане само надгробна плоча. Хората за това имаме памет. Важно е да я съхраняваме будна. Името на всеки от тези 22-ма летци заслужава да се помни. Колко от нас са способни като Мито Дисов да загърбят всичко, което ги отдалечава от личното щастие в името на един идеал?

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Мито Дисов – забравеният летец от Царство България
4.5 от общо 60 глас(а)
Ася Сократова
Ася Сократова е родена на 8 февруари 1979 г. в Стрелча. Завършва български и френски език в Пловдивския университет „Паисиий Хилендарски”. Говори френски, нидерландски и немски език. През 2009 г. издава първия си роман „Сезони”. През 2013 г. издателство Сиела издава романа й „На другия бряг”. Още нейни текстове може да откриете в уеб сайта www.mecumporto.org

4 КОМЕНТАРА

  1. Интересно как по надолу в статията наричат Втората Световна Война-Европейската война!?!?
    И как много удобно не споменават че сме били на страната на Фашистите и затова сме загубили и затова този младеж е загинал, защото доброто винаги побеждава!
    Явно си ни е навик да заставаме на грешната страна, а ?!?!

    • Христо Христов, Европейска война казват на първата световна, не на втората. Всеки знае на коя страна сме били. Статията не е за войната като цяло, а за конкретния човек. Загинал е защото американците и англичаните са нападали и убивали невинни хора, а той се е опитвал да ги спаси.
      Може би не си много запознат, но да сме на страната на Германия е бил много по-добрият вариант за нас и именно за това си връщаме добруджа която все още е наша територия

Вашият отговор на Христо Христов Отмяна на отговора