Предлагаме на вашето внимание откъс от книгата „Непобедимата конница“, посветена на предвожданата от ген. Иван Колев Първа конна дивизия. Той е посветен на битката при Карамурад от 23 октомври 1916 година и смъртта на подофицер Минчо Минчев.

След пробива на Кубадинската укрепена позиция на 21 октомври 1916 година, Конната дивизия на генерал Колев се устремява на север в преследване на отстъпващия противник. Конните полкове тръгват в 6 ч. сутринта на 23 октомври и така заплашват фланга и тила на все още неизтеглилите се вражески части. В авангард е Шести конен полк и Трета конна батарея. При село Кожела настъплението е спряно от дружина вража пехота, която е обходена и е принудена да се оттегли, и скоро се изгубва от очите на преследващите.

Конниците съзират цялото поле пред себе си осеяно с отстъпващи руски и румънски части. В далечината се виждат чифликът Йонеску и селата Карамурад и Чикрачи. Генерал Колев заповядва на Пета конна бригада (Втори и Девети конен полк) и на Шести конен полк да атакуват противника. Шести конен полк е насочен към Чикрачи, Девети конен полк и един от ескадроните на Шести полк – към чифлика и Карамурад, а Втори конен полк е на втора линия зад другарите си от Девети полк.

Битката при Карамурад на 23 октомври 1916 г.

Трите конни батареи откриват огън и конницата атакува. Румънците оказват слаба съпротива и бързо се предават. Към 8:30 ч. при шосето между Карамурад и Чикрачи ескадроните на Девети конен полк се натъкват на румънски части, които не са загубили желанието си за бой.

Групи от по 10-20 конници ги атакуват стремително, посрещнати са с огън и загубите на Девети полк са тежки. Пада убит конят на подпоручик Александър Атанасов и той не успява да се измъкне изпод тялото на верния си боен другар. Румънец разцепва черепа на българския офицер с удар със сабя. Врязал се с коня си в гъстата пехотна маса, в схватката е убит и поручик Петко Малакчиев.

Ескадрони от Втори и Девети конни полкове обграждат руската 265-та Оренбургска дружина и започват люта битка за пленяване на знамето й. Скоро то е пленено заедно с цялата дружина и нейния командир подполковник Сенко Поповски.

Запознай се с „Юначе“ – най-новата българска детска игра с карти!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Докато се разиграва боят около знамето, се случва една история, забележителна със своя трагизъм. Старши подофицер Минчо Дечев Минчев от Зелено дърво, Габровско, взводен подофицер в Девети конен полк, увлича след себе си група конници и се откъсва далеч напред в преследване на противника. Конят му е бърз и той язди далеч пред другите, когато бива изненадан от цял румънски ескадрон. Българският подофицер бързо е заобиколен от румънците, но не мисли да се предава.

ВИЖ ОЩЕ: КНИГАТА НЕПОБЕДИМАТА КОННИЦАНА СТОЯН ТАЧЕВ

Той изважда пистолета си, изстрелва в противниковите кавалеристи всичките си патрони, след което изважда сабята си и посича всеки, който се опитва да се приближи към него. Не след дълго окървавената му сабя е счупена на две. Смелият българин успява да убие или нарани 15 противникови войници, преди да падне със смъртта на храбрите. Българин, войник в румънския ескадрон, по-късно е пленен и предава думите на румънския командир за подофицер Минчо Дечев Минчев. След гибелта на българския кавалерист офицерът се обръща към войниците си с думите:

– Докато има такива българи, не можем да ги победим!

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Героичната смърт на забравения подофицер от Непобедимата конница
4.4 от общо 28 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 42 години, по образование и професия икономист. Дългогодишен изследовател на българската история с фокус върху войните за национално обединение в периода 1912-1918 година. Автор е на три книги.

Отговор