След Освобождението през 1878 г. в България започва икономически възход, който е съпътстван от активен политически и културен живот. Една от личностите, които имат особен принос в този подем е видният общественик, дипломат, финансист, писател и агроном Михалаки Георгиев. Известният видинлия оставя в наследство множество научни статии, доклади, а също и уникално литературно творчество. Разказите му са написани на родния му видински диалект. Той остава в българската история и като организатор на първата държавна лотария през 1892 г.

Михалаки Георгиев

Михалаки Георгиев е роден на 11 август 1852 г. във Видин в заможно семейство. Баща му – Георги Лозанов се занимава с кожухарство и скотовъдство, майка си губи още преди навършването на първата си година. За неговото възпитанието се грижи най-голямата му сестра –Цвета. През 1868 г. заедно със семейството си заминава за поклонение на Божи гроб и става хаджия.

През есента на следващата година със застъпничеството на Драган Цанков заминава за гр. Табор (дн.Чехия), за да учи в тамошното индустриално-земеделско училище. Той пребивава в австро-унгарския град от 1872 г. до 1874 г. След дипломирането си се връща в родния си град, където постъпва на работа като учител по природни науки в четирикласното българско училище.

Михалаки Георгиев сътрудничи на първия видински вестник „Ступанъ” (Стопанин) от основаването му през януари 1874 г. В годините до 1878 г. участва във всички важни обществени прояви във Видин. Един малко известен факт от неговата биография е, че в навечерието на Освободителната война той заедно с други родолюбиви българи изготвя планове на Видин и областта, които включват военни и стратегически обекти. Те са изпратени на главното руско командване. В разказа си „Три срещи” самият Михалаки Георгиев пише, че е преследван от турците, но се спасява от бесилото с бягство към сръбската граница.

Новите власти имат голямо доверие на известния видинчанин. На 1 май 1878 г. видинският губернатор Сергей Тухолка назначава Михалаки Георгиев за управител на градската митница. От януари 1879 г. Георгиев живее с прекъсвания в София. Той постепенно успява да си изгради име и в софийските среди. През април 1879 г. се жени за Магдалина Царичинска, с която имат седем деца. През май 1880 г. той влиза в състава на първото културно-просветно дружество в София – „Славянска беседа”. От средата на 80-те години на XIX в. в дома на Михалаки Георгиев често се събират писатели и интелектуалци от онова време: Иван Вазов, Христо и Мара Белчеви, а също и бившите му ученици Иван Шишманов и д-р Кръстьо Кръстев. Чрез Михалаки Георгиев се запознават Иван Вазов и проф. Иван Шишманов, както свидетелства един спомен на Шишманов от 1885 г. По този начин се оформя първия литературен кръг в българската история, който предхожда кръга „Мисъл”. Един любопитен факт е ,че Михалаки Георгиев и жена му Маргарита стават кумове на Иван Вазов и Атина Болярска, които се венчават на 4 ноември 1890 г.

През август 1892 г. в Пловдив е организирано първото Българско земеделческо-промишлено изложение (предшественик на Пловдивския мострен панаир). Михалки Георгиев е назначен за негов директор. В подготовката на Изложението той проявява завидни организаторски способности. Постороен е специален водопровод, който да осигури достатъчно вода за чешмите, водоскоците и за едно езеро с площ от 6000 кв. м., по което посетителите да се разхождат с параход. На 15 август 1892 г. изложението е официално открито. Представени са образци на „домашното изкуство” като шевици, костюми и килими. Изградена е и електрическа инсталация. Драматическата трупа „Сълза и смях” изнася представления.

През октомври 1892 г. по време на Изложението е извършен първият полет с балон в България. Най-запомнящото се събитие от тогава е организирането на първата държавна лотария. Билетите са изработени във Виена, а върху тях стоят подписите на Михалаки Георгиев (директор на Изложението) и на Григор Начович (финансов министър на България по онова време). Цената на билета е била един лев. Голямата печалба – 20 000 лева. Имало още 5 печалби по 1000 лева, 100 печалби по 50 лева и 1000 печалби по 10 лева.

Първи полет с балон, 1892 година

През управлението на д-р Константин Стоилов (1894 – 1899) Михалаки Георгиев става активен в политиката. Той навлиза в дипломатическите среди. На 16 август 1894 г. е назначен за секретар при Княжеското агентство във Виена. Георгиев остава в имперската столица до ноември 1896 г., когато е назначен за дипломатически агент в Белград (нужно е да се отбележи че до 1908 г. България няма посолства, тъй като не е независима държава). След падането на правителството на Стоилов той е едно от политическите лица, които са отзовани.

По-малко известни са неговите литературни прояви. Той е най-изявеният представител на течението постфолклоризъм. Терминът обозначава интерес към просторечието; индивидуалния изказ с неговите особености. В творчеството си автора често противопоставя балканско – селската патриархална вселена и европейската градска цивилизация. Освен това въвежда живия народен говор. Пословичен е хуморът в множество от разказите му, сред които изпъква „Меракът на чичо денчо (1899 г.)’’.   –„Оня ден, като минувам през Градската градина, гледам, набрал се свет в един куп, а бандата на войниците засвирила, па свири-свири, та перчинът да ти се разиграе. Приближим се, па гледам как свирят. Има едни, коджамити зор виждат, еле ония с големите бурии… Мани, брате, то да си издухаш и джигера. На тупанджиите по им е лесна работата, ама пък тупанете са големи, та и това не е малка беля, да мъкнеш толков тупан. Един с тупан, друг със свирка, трет с тремпе, всеки по нещо на зор турнат. Ама, гледам, един стои пред них, па хванал една клечка, на, такава така, нема ни колко две педи, па ни духа, ни у тупан бие, а само си върти така на ветър клечката, божем и он нещо върши. Гледам го, гледам, па си мислим: „Ех, весела му майкя, тоя да знае, че живот живее – без мъка печалба!…“ Та ако можеш да ме туриш уместо него на тая работа, баш бих ти казал сполай!… А, право да ти кажем, знам, че ще въртим по-харно от него клечката, та затова, санким, и толкова мерак имам на тая работа…’’.

По покана на композитора Димитър Георгиев той преработва разказа си Тахир беговица’’ в либрето на едноименната опера, която заедно със Сиромахкиня’’на Емануил Манолов са първите опери в България. Творчеството на Михалаки Георгиев е събрано и издадено след смъртта му през 1916 г. от неговия близък приятел Иван Вазов.

Като възпитаник на Таборското индустриално-земеделско училище, той се отличава и с широки познания по агрономия, винарство и земеделие. Михалаки цели да запознае населението с нововъведенията в агрономията и да модернизира българското стопанство. Още през 1873 г. той публикува първата си статия на тази тематика под заглавието „За храната на растенията”. Георгиев е автор на първия „Учебник по ботаника за средните учебни заведения”, който е издаден през 1882 г. в Белград. Написва научния си труд „Билките в народната ни медицина“ през 1883 г. Издател и редактор е на вестник „Домакин” през 1884 – 1885 г. С него агронома цели „да поучава селскостопанското население….” Важен документ за тази част от дейността му е големият му доклад до министъра на финансите от 1887 г. Той се състои от две части. Едната е посветена на винарската производителност и експортната винарска търговия. Втората обръща внимание на филоксерната зараза в Европа и на борбата срещу нея. През 1906 г. Михалаки Георгиев си купува парцел в Горна баня. Там той изгражда модерен и образцов чифлик. Засажда отбрани овощни дървета, създава зеленчукови градини и строи модерни стопански сгради. Акад. Стоян Брънчев изтъква Михалаки Георгиев като „основател на агрономския институт у нас” и с „най-голям дял и в основаването и развоя на нашите земеделчески училища”.

Неговите широки интереси включват и геодезията. На негово име е издадено свидетелство за честност и благонадеждност за търсене на руди от Софийското градско общинско управление с дата 20 август 1899 г.

Михалаки Георгиев отново привлича общественото внимание през лятото на 1906 г., когато започва да издава ежедневника „Балканска трибуна”. Той отправя критики срещу княз Фердинанд и наложения от него личен режим. Обществото е раздвоено. Част от него симпатизира на общественика, но има и мнозина критици. Той е повикан на разпит по едно дело, свързано с печата. На него Георгиев заявява, че мястото на политическите затворници е в „Черната джамия”. Той е арестуван и подобно на Петко Каравелов е затворен в мрачния затвор, където пребивава от 21 януари до 14 март 1907 г.

След 1907 г. общественика се оттегля от политиката и се отдава на селскостопанската си дейност, умира на 14 февруари 1916 г.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Михалаки Георгиев – организаторът на първата държавна лотария
4.7 от общо 12 глас(а)
Теодор Андреев
Теодор е на 20 години от град Видин и е завършил ГПЧЕ „Йордан Радичков“. През 2017 г. става лауреат на олимпиадата по история и цивилизация. Студент е по Право в Софийския университет. Интересува се от Средновековието, османския период, древните българи и историята на Третата българска държава.

Отговор