Четете откъс от предстоящата ни книга „Забравеното Средновековие“ на проф. Пламен Павлов, която ще излезе от печат в началото на идната седмица. Изданието вече е налично за предварителна поръчка с отстъпка и подарък в нашия електронен магазин.

Сред най-ярките личности, олицетворяващи както съпротивата срещу османското завоевание, така и средновековната българска държавност в нейния залез, изпъкват имената на Константин и Фружин. Царствените първи братовчеди, синове съответно на Иван Срацимир и Иван Шишман, се споменават неведнъж в историческите извори от края на XIV – първата половина на XV в.

Според традиционната гледна точка ликвидирането на Видинското царство и средновековната ни държавност става през есента на 1396 г. Приема се, че след своята победа над унгарския крал Сигизмунд в битката при Никопол (25 септември с.г.) султан Баязид пленява цар Иван Срацимир и го изпраща в затвора в Бурса.

Без преки доказателства се твърди, че престолонаследникът и съвладетел Константин бяга в Унгария. От тук нататък действията и на Константин, и на братовчед му Фружин се третират като активност на изгнаници, наистина действали в българските земи, но не и на реални български владетели.

През 1991 г. заедно с Иван Тютюнджиев предложихме друга хипотеза, опирайки се на редица сведения, отнасящи се към първите десетилетия на XV в. Повечето от тях са добре познати, но винаги са интерпретирани от гледна точка на предварително приетото като факт завладяване на България през 1396 г. Ще припомним някои от тези свидетелства, в които съществуването на Видинското царство и след 1396 – 1398 г. е факт.

В писмо на крал Сигизмунд до неговия приятел и съюзник, бургундския херцог Филип, от 1404 г. са изброени воюващите против османците унгарски съюзници: Господин Остоя, крал на Босна (…), знатният господин Стефан, деспот и дук на Рашка (Сърбия), известният Константин, прославеният император на България, и Мирчо, воеводата на трансалпинска Влахия (…). Последните двама също се върнаха в лоното на Наше Величество, под наше подчинение, много пъти нападаха смело гръцките области и други области, които и досега се владеят от турците; спечелиха триумфална победа над враговете и слава за себе си…

Прави впечатление, че унгарският крал и бъдещ император на Свещената Римска империя поставя „император Константин“ в идентична позиция с притежаващи реална власт балкански владетели. Те са изброени в географската последователност от дясното към лявото крило на един мащабен военен фронт. Българският цар и влашкият воевода са „се върнали“ под върховенството на Унгария – следователно за Сигизмунд Видинското царство съществува както през 1404 г., така и преди това.

За същото може да се съди и от някои дубровнишки документи, включително от 1398-а и 1411 г. В една грамота на сръбския деспот Стефан Лазаревич от 1406 г. Българската земя е представена по идентичен начин с Унгарската… С други думи, след катастрофалното поражение на султан Баязид при Анкара през 1402 г. от силите на татарския завоевател Тамерлан нещата са се променили, включително и за Видинското царство и неговия владетел цар Константин.

[…]

След смъртта на цар Константин (1422 г.) Фружин със сигурност е в Унгария. По това време той вече си е спечелил славата на борец срещу османската експанзия. Това личи и от грамота на император Сигизмунд, с която на Фружин се дарява имението Липа (дн. Липова, Румъния) в Темешкия комитат на кралството – българският принц е награден заради своето участие в „…твърде тежки и успешни походи против турците (…), в които излагал себе си на смърт“.

Тъй като цар Константин няма наследници, редно е да се допусне, че правата върху българската корона след 1422 г. са преминали към Фружин. През 1435 г. Сигизмунд поверява на Фружин важна дипломатическа мисия в Албания. В това си пътуване той има подкрепата на република Дубровник.

През 1443 – 1444 г. името на Фружин се свързва с кръстоносните акции на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) срещу османската държава. Един документ с дата 6 септември 1444 г. известява, че Фружин продава едно свое имение, явно готвейки се за войната.

Ако Фружин е участвал в този поход, което е повече от вероятно, отрядът му със сигурност е бил в състава на унгарските войски. С други думи, той за пореден път е трябвало да се примири с нерадостната съдба на България…

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Константин и Фружин: Залезът на средновековната българска държавност (откъс)
4.3 от общо 15 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор