И през първия месец на 2021 година изданията на сдружение „Българска история“ се радваха на голям интерес от страна на читателите. Водещите три заглавия в класацията, както и всички останали издания с логото на „Българска история“ може да намерите в нашия онлайн магазин, във фирмената книжарница на ул. „Ген. Гурко“ 27 в София, както и в по-добрите книжарници в страната.
![](https://bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2020/12/3d_istoriya_slavyanobalgarska_-350-300x300.jpg)
Новото издание на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски оглави подреждането на най-продаваните книги за януари. Това се случи въпреки желанието на мнозина да поругаят едно от най-важните произведения в българската история, на което отвърнахме с научнообоснована позиция.
Това е книга, за която винаги има място в българския дом. Достойнството на изданието е преводът на новобългарски. Той следва ред по ред Котленския препис на Софроний Врачански, представен чрез факсимилета на всяка страница. По този начин читателят може да вникне пълноценно в историческото повествование, четейки и сравнявайки написаното от хилендарския монах.
Нещо повече – използван е официално одобреният превод от Зографската света обител, дело на изтъкнатия преподавател в катедра „Кирилометодиевистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ас. д-р Димитър Пеев. Съвместно с проф. Александър Николов, той е автор и на научния коментар.
Изданието се реализира в сътрудничество със Зографската света обител и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
![](https://bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2020/12/3D_Sofia_i_Az_01-300x300.jpg)
Втората позиция е за „Тристахилядна София и аз между двете войни“ на Драган Тенев. Нейната прекрасна корица е дело на Александра Младенова, която е автор на кориците и на другите две книги в челото на класацията.
Със спомените си за София по времето, когато тя е „все още тристахиляден град“ с „тихи периферни улички“, Драган Тенев ни повежда на вълнуваща разходка из нейните емблематични кътчета.
От прочутите кафе-сладкарници „Сан Суси“ и „Роял“, през оживената ул. „Търговска“ с красивите ѝ фасади, бирарията на братя Прошек и ресторант „Батенберг“, до кино „Модерен театър“. Пътешествието е придружено и от пленяващи съзнанието истории. Сред тях са запознанството на автора с легендарния спортист, но скромен по душа човек Дан Колов, Стоян Михайловски, написал текста на химна „Върви, народе възродени“, и Евгения Марс, която го кани в дома си и лично му прочита писмата си от Иван Вазов. Заедно с това и паметни моменти като фурора около първото издание на конкурса „Мис България“ и навлизането на „говорещия филм“.
Благодарение на богатата си обща култура, увлекателен стил и не на последно място познанството си с голяма част от градския културен елит, покойният вече Драган Тенев ни представя една изключително пъстра и романтична картина на стара София и нейните жители.
Настоящото издание на „Тристахилядна София и аз между двете войни“ излезе близо 30 години след първото публикуване на книгата.
![](https://bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2020/11/1598439742616_3dtsaritsiprintsesi1000x100001-300x300.jpg)
На трето място се нарежда „Първите дами на Средновековна България“ на проф. Пламен Павлов. По подобие на „Забравеното средновековие“ и „Династията на Крум“, и това негово изследване бе прието радушно от читателите.
Българската история от този период е изпъстрена с образи на владетели, военачалници, духовници и благородници, които завладяват въображението на съвременния човек. Макар и съвсем обяснимо, встрани от вниманието ни остава ролята на жената в тогавашното общество.
Тази книга дава отговорите на някои прелюбопитни въпроси, които всеки почитател на историята би си задал:
Кой български цар е бил женен за французойка? Имал ли е Симеон Велики дъщеря? Кои български принцеси стават „първи дами“ в чужди страни и красят владетелските дворове от Ромейската и Латинската империя до Босна и Полша? Коя българка е единствената владетелка в Европа през XIV в. без благороднически произход?