В навечерието на Деня на народните будители нека си припомним, че почитането на нашето минало не е нещо, което трябва да правим само няколко пъти в годината. Чрез своите издания сдружение „Българска история“ се стреми да популяризира значимите личности и събития и да ги прави достояние на широката аудитория. Всички тях може да откриете в електронния ни магазин, както и в по-добрите книжарници в цялата страна.

110-годишнината от началото на Балканската война стана повод за написването на книгата  „С нами Бог. Разкази за битки и герои от Балканските войни“ на Стоян Тачев, която бързо се превърна в любима на нашите (по)читатели.

Септември 1912 г. Звънът на хиляди камбани из цяла България призовава българския народ към битка за национално обединение. Стотици хиляди мъже се стичат под знамената със свещения надпис „С нами Бог“ и започват борбата с неописуем възторг.

Настоящата книга е резултат от мащабно и дългогодишно проучване. По достъпен за широката публика начин авторът представя сраженията и подвизите на българските войници и офицери по време на Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913).

Фотографиите, картите на бойните действия и многобройните бележки придават допълнителен колорит на представените исторически факти. „С нами Бог. Разкази за битки и герои от Балканските войни“ се издава по повод 110 години от началото на военния конфликт.

Трудът на Стоян Тачев е един „жив архив“, на чиито страници читателят ще надникне в дневниците и спомените на преките участници в тези съдбоносни дни от историята на нашия народ.

Втората позиция е за „Некоронования цар на София – инж. Иван Иванов“ на Снежана Ракова, интересът към която далеч надскочи границите на столицата.

В първите години след Освобождението София изглежда като провинциален османски град, безвъзвратно изостанал в своето развитие. С времето столицата постепенно изживява модернизация и придобива европейски облик, особено в периода 1934 – 1944 г., когато кмет на града е инж. Иван Иванов.

Книгата „Некоронования цар на София – инж. Иван Иванов“ от Снежанка Ракова ни запознава с живота на човек, чиито личностни качества и авторитет са безспорно признати. Създател на Рилския водопровод, той заема кметския пост и по време на Втората световна война става пряк свидетел на тежките разрушения в резултат на бомбардировките над столицата. След 9 септември 1944 г. Иванов получава обвинение от т.нар. Народен съд и е преследван от Държавна сигурност, но въпреки това успява да продължи работата си като инженер по значими проекти.

Книгата е базирана на множество непубликувани документи от семейния архив на инж. Иван Иванов, а голяма част от снимковия материал се показва публично за пръв път.

На трета позиция е „Ураганен огън. Епопеите при Тутракан и Добрич през 1916 г.“, отново на Стоян Тачев, която имаше своята бляскава премиера във Военния клуб.  Съгласно Букурещкия договор от 1913 г. Румъния отнема от България Южна Добруджа. Скоро там започва политика по забрана на родния език, затваряне на училища и църкви, прогонване на учители и свещеници. Терорът продължава до първите дни на септември 1916 г., в разгара на Първата световна война, когато полковете на генерал Тошев освобождават старите български територии след няколко решаващи сражения. Сред тях са превземането на Тутраканската крепост и отбраната на Добрич.

„Ураганен огън“ е разказ за тези събития. Авторът използва богат набор от източници, които позволяват на читателя да се пренесе в това отдавна отминало време по достоверен и автентичен начин. Приложените в книгата снимки, карти на сраженията, подробните бележки и бойното разписание на българската 3-та армия допринасят за едно по-обширно възприятие на описаните исторически факти.

Днес, повече от сто години след битките за Тутракан и Добрич, извършеният подвиг от народ и войска в името на българската свобода е почти забравен. Затова целта на настоящото издание е много проста – да възроди спомена за воинската доблест и човешките добродетели на нашите предци.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.