В необятната шир на исторически теории, където подводни скали са заблудите или уклончивите данни от изворите, изследователите търсят сигурност в археологическите разкрития – веществените доказателства за миналото. В настоящата статия ще ви представим едно от тях.
Столетията на османска власт в България, отнемат на българите повече от тяхната политическа свобода. Те изгубват своята връзка с миналото си, като жертва на целенасочено унищожение често стават културни паметници и манастирски комплекси, съхраняващи записаната памет на България.
Така, за разлика от редица други страни, българската държава има много малко съхранени данни, указващи къде почиват нейните най-велики царе и военачалници. Ето защо възможността да се натъкнем на погребението на български владетел е толкова мечтана за археолозите.
Най-близо до това да се докосне до фигура, която е определяла съдбата на българското царство, е археологът Въло Вълов през 1972 г., когато провежда проучвания на територията на средновековната търновска църква „Св. Четиридесет мъченици“. Наред с останалите погребения, той се натъква на изключително интересен гроб, първоначално отбелязан в документацията само като гроб № 39.
Скоро това обозначение щяло да стане нарицателно в българската историческа наука като синоним на мястото, което може би е съхранявало останките на един от най-великите владетели – Калоян. За българския археолог ставало ясно от пръв поглед, че разкритото погребение е необикновено – пищността му надхвърляла всичко, с което се бил сблъсквал до момента.
Откритите от Вълов останки представили на погледа на изследователите изключително едър и силен мъж на възраст около 35-40 г., с ръст 188 см. – колосални мерки за средновековния свят, когато хората не се отличавали с твърде голяма височина.
Не физическия вид на покойника обаче впечатлили учените, колкото разточителството на одеждите, с които бил положен в своя гроб. Мъжът бил облечен в копринени златовезани дрехи с пришити 56 сребърни копчета.
ВИЖ ОЩЕ: КНИГАТА „ЗАБРАВЕНОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ“ НА ПЛАМЕН ПАВЛОВ
По-късните химически анализи и обработка доказват, че погребаният носел скамарангий (изключително скъпа пурпурна туника) с декоративни златни шевици и бисери. На главата си е носел сударий (златовезана кърпа), диадема от златотъкана материя, позлатен венец и няколко бисерни наниза.
Краката на покойника някога били обути в червени кожени ботуши, от които днес са останали само фрагменти, но чиято качествена направа и характерен цвят говорят за владетелско достойнство. Тялото било загърнало в тежък пурпурен плащ, украсен със златосърмени ивици и подплатен с червена коприна.
Това, което най-много смаяло изследователите обаче бил изключително масивният златен пръстен-печат, който покойникът носел на дясната си ръка. На него бил изобразен митологичен грифон, а надпис в негатив указвал бижуто като „Калоянов пръстен“.
Историческата общност по това време реагира на откритието със смесени чувства. От една страна, изкушаващо било да приемат откриването на тленните останки на един от най-великите български царе като исторически факт, но от друга, не всичко в погребението позволявало еднозначното му тълкуване.
Липсата на царски титул върху пръстена-печат, пораждало съмнения у българските историци, че бижуто е било използвано като знак за заверяването на официални държавни документи, а оттам и несигурността в самоличността на покойника.
Самият Вълов датирал северния портик на църковния храм, където бил открит гроба към началото на XIV в., което по мнението на някои историци отнасяло погребението към този период, т.е. много след времето на Калоян. Надписът на пръстена също показвал някои странни езикови особености, които говорели за по-късен произход. Липсата на еднозначно мнение всъщност продължава и до днес.
Аргументите в полза на двете теории продължават да се трупат и дори сега покойникът е отбелязан като „неизвестен досега в нашата история търновски болярин с името Калоян“ или „българския цар Калоян“. По всичко изглежда, че споровете ще продължат и в бъдеще. Междувременно мистериозният знатен покойник е препогребан в херметически запечатан метален саркофаг, където търпеливо очаква изясняването на своята самоличност.
