18 юли е рождената дата на един от най-големите български творци. През 1877 година, в село Байлово се ражда малко момче, което в годините ще се открои като майстор на разказа, като виден културовед и като един от онези значими съзидатели, които обръщат голямо внимание на българското село. Името му е Димитър Стоянов, но в обществото той остава известен с псевдонима си – Елин Пелин.
Бъдещият писател отраства в семейството на Йото Варджията – мъж с всестранни таланти. Бащата се занимава предимно със земеделие, но също е зидар, дърводелец, а често се случва да поправя и коли. Родът на Елин Пелин се заселва в Байлово в началото на ХIХ в. Селото отдавна пустее заради историческите събития от последните години. В търсене на спокойствие прадядото на великия писател започва да живее в изоставеното селце и така дава началото на неговото възраждане. Неговият внук Йото се утвърждава като една от основните фигури в Байлово. Той е уважаван и ценен от своите познати. Раждат му се цели 11 деца, като Димитър е най-малкият от всички.
В селската действителност, в която расте бъдещият писател, учението не е особен приоритет, дори напротив. Самият Елин Пелин твърди, че в цяло Байлово единственият грамотен е неговият баща. Йото възпитава своите деца по необикновен начин. Семейството не е кой знае колко заможно, но е много будно. Възрожденският дух на епохата обхваща изцяло бащата и той силно настоява неговите синове да се изучат. Тъй като Йото работи на селския пазар като продавач на вар, има възможност понякога да купува четива за семейството. Той често носи книги на малкия Димитър. До Елин Пелин стигат едни от най-значимите произведения на тогавашната епоха – „Рибният буквар“ на д-р Петър Берон и едноименният роман „Под игото“ на Иван Вазов. Среща се и бунтовна литература, дело на революционери-писатели като Каравелов и Ботев. Според много изследователи именно тези книги запалват Димитър Стоянов изключително много по четенето.
Димитър е старателен ученик. Завършва основно училище, а по-късно и прогимназия. Интересът му към литературата обаче никога не престава. В годините се запознава отблизо с достиженията на българските и руските автори, тъй като те са сравнително достъпни. След края на прогимназиалния курс Елин Пелин започва работа. Става даскал в родното село, като междувременно прави опит да влезе в художественото училище в столицата. Освен четенето, Димитър също много обича и да рисува. След провала по време на кандидатстването, той отново се връща в Байлово, където вече активно започва да се занимава с писане.
Селската действителност, в която живее и прекарва голямата част от живота си, оказва силно влияние върху творчеството на писателя. Впечатленията от детството, които Елин Пелин пази в спомените си са абсолютно достатъчни, за да пресъздадат реалната, динамична и често трагична обстановка, в която живее българският селянин, неговите тревоги и неволи, неговото щастие, дори при най-малките жестове на съдбата.
В края на XIX век, след като оставя зад гърба си няколко творби, писателят заминава за София. Там веднага се сблъсква с обстановката в големия, бурно развиващ се град. Финансовото му положение е изключително тежко. Творецът едва свързва двата края. Въпреки трудната ситуация обаче, талантът му е забелязан и младият автор създава контакти с важни обществени личности. Един от тях е известният професор Иван Шишманов, който му помага да си намери работа. Младините на писателя са изключително динамични и изпълнени с приключения. В началото на ХХ в., след кратка работа като библиотекар, Елин Пелин е командирован във Франция. Там работи в Нанси и Париж, а в последствие се връща в България.
Заедно с Пейо Яворов, Елин Пелин е пазител на хранилището на Народната библиотека в столицата. По-късно е директор на къщата-музей на Иван Вазов. Междувременно не се отказва от литературната си дейност, с която се занимава още от ученическите си години. Писателят праща свои разкази в разни списания. В по-нататъшното му, по-зряло творчество, образите стават все по-истински. Това донякъде се дължи на факта, че много от тях са заимствани от някои реално съществуващи личности от родното село на автора – Байлово.
Първите разкази от „зрелия“ период на Елин Пелин са „Ветрената мелница“, „Напаст божия“, „Андрешко“ и др. Много от тези по-сериозни творби са обвързани с трагизъм. Един от характерните персонажи е този на селския даскал, чиято тежка участ често е рисувана от перото на автора. Въпреки мрачните събития които описва, в разказите му винаги се намира местенце и за чистата красота на природата. Обект на писанията на Елин Пелин става рухването на патриархалното общество в името на новите прогресивни идеи на века. Тези събития са описани най-добре в повестта „Гераците“. Годините на войните малко изменят и стила на самия автор. По време на Първата световна война в творчеството му като ценност заляга патриотизмът. Именно тогава е издаден сборникът „Китка за юнака“. В последвалите години пък от печат излизат стихотворения и фейлетони, очерци, поеми и басни. С името на Елин Пелин се свързват и някои от най-прекрасните детско-юношески произведения. Едва ли има някой, който да не знае за „Ян Бибиян“, или пък за „Кумчо Вълчо и Кума Лиса“. Произведенията на писателя са известни не само в родината. Те са превеждани на около 40 езика и четени в много други страни.
До 1944 година освен като писател, Елин Пелин продължава да работи в Къщата музей на Иван Вазов. След преврата на 9 септември същата година, един комунистически деец прави опит за убийството на писателя. Той обаче се припознава и вместо него убива редактора на вестник „Българан“ Борис Руменов. Въпреки популярността си, творецът е принуден да търпи големи лишения. В материално отношение той никога не става заможен.
Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София. В историята остава като човек, който преживява повратностите и динамиката на действителността в България от следосвобожденския период до зората на социалистическия строй. Зад гърба си оставя изключително наследство, което и до днес го откроява като един от най-заслужилите културни съзидатели.
