Този материал е част от конкурса ни за авторска статия на тема „Пътепис за мястото, което най-силно ме е впечатлило в България“. За да се запази автентичният изказ и заложеното в него послание, той не е подлежал на редакция.
Два дни по-рано.
Нямам търпение. Седя и чакам. Само още няколко часа и тръгвам към най-западната точка на Черно море – Бургас. Знам, че пътуването ще е след два дни и не се притеснявам за багажа. Има още време.
Два дни по-късно.
По план трябва да останем 2 денонощия.
Започвам да си приготвям багажа за пътуването – обувки, дрехи, фотоапарат, батерии, зарядно, още едно зарадно, статив… Готово. Нещата едвам се събират в раницата ми…
Пътуването е около 5 часа по магистралата. Имам чувството, че са повече. Бързо се стига, но самият път е доста отегчителен – една безкрайно дълга и права отсечка, тук-там завой, тук-там хълм, планина, някой малък язовир и толкоз.
След около 200-300 км. цивилизацията изчезва. Няма я.
Най-ужасното нещо на магистралата са безкрайната верига от планини, последвана от поляни. Тази верига се движи успоредно на пътя – наляво-надясно, нагоре- надолу и така през целият път.
По едно време забелязвам табела с надпис ,,Бургас‘‘, последвана от кръгово, второ и хоп – Морската градина. Намираме мястото, където ще се настаним.
В далечината се задава някаквъв човек. Оказва се, че това е нашият хазяйн.
Качваме се с него до квартирата, заедно с целия багаж. Оставяме нещата горе и тогава го питаме:
-Ако не успеем да се видим след 2 дни какво да правим с парите и ключовете?
Отговорът ме смая:
-Парите ги оставете на масата, а ключовете – в пощенската кутия.
Досега не бях чувал някой да казва това.
Никъде в София няма непознат да прояви такова доверие към теб, а точно обратното, ще се съмнява до последно.
Доста сме близо до Морската градина, всъщност – на 5 минути пеша.
С нетърпение чакам нощта, за да почна да снимам.
Цяла нощ стоя и снимам и в един момент осъзнавам, че плажът е много по-красив през нощта, защото няма хора и не се вижда мръсната вода, а само звездите, светлините на града, отраженията на луната по плажа.
Сенките от заведенията, които са на плажа чертаят невъобразими картини върху пясъка!
Водата се превръща в твърда, сива, метална повърхност с често променлива форма, върху която лунната светлина рисува собствен, еднотипен, но изпъстрен с форми пейзаж.
В далечината се забелязват кораби, които са кацнали точно, както чайки на хоризонта – нито по-напред, нито по-назад. На точното място са. От вълнението на водата се създава илюзия, че корабите се лакатушкат напред-назад. Светлините им допълват цялостната картина на невероятният синтез между градско строителство, природа и добавени от човека елементи, завършвайки със звезден куп, обсипващ линията над хоризонта.
Вече е сутрин – около 5:00 ч. Небето започва да се изпълва с алените лъчи на показващото се зад хоризонта слънце. С всяка следваща минута лъчите започват все повече да контрастират до тъмната бездна на нощното небе. Погледнеш вдясно – нощ. Погледнеш вляво – ден. Пред очите започва да се разкрива невероятна, преливаща се от нощ към ден картина. Тази умопомрачителна гледка разкрива как самотната луна, придружена от няколко едвам сияещи звезди, контрастираща на черното, безкрайно небе, осветено от градските светлини, отстъпва място на доминиращото над нощта слънце, съпътствано единствено и само със собствените си лъчи и останалата над водата следа… Слънцето започва все повече да разгръща своята сила в ранната утрин, а безпомощната луна се скрива на запад зад хоризонта…
След още няколко минути слънцето показва огненото си тяло, изпепеляващо повърхността на водата и оставящо своята изгоряла следа върху тъмнината на морската повърхност, продължаваща към безкрая. Тогава тъмнината на нощта отстъпва място пред огненото тяло на слънцето, а само преди няколко минути луната беше господарят на ноща. Сега тъмнината вече я няма, а луната, кривнала леко вдясно, е само спомен от невероятната, изпълнена с контраст картина над Бургас.
Със своята поява слънцето освобождава целият живот, който е застинал през нощта. Чайките отново прелитат и със своят вик изпълват тишината.
Ето, това виждам аз, застанал на кеят, чакайки денят да започне.
Разходката ми продължава с обиколка на Морската градина.
Удивително – там е предоставена възможност да се наблюдава изключително богаство от паметници на личности, свързани с историята на града, удивителни градини изпълнени с богадство от цветя, неверятни фонтани, пейки. Всичко това рисуваше невероятен пейзаж от контрасти. Вероятно от небето може да се наблюдава именно това – от една страна бетонният монумент с асфалтовите артерии на града, последван от зеленината и пъстротата на Морската градита, следвана от морската ивица и завършваща с необятността на морската повърхност, слагаща не толкова ясна граница между небето и земята, между двата свята. А само на няколко стотин километра на запад стоеше бетонната крепост – София…
Автор:Цветан Вакарелийски
