Главни герои в рубриката „Историческите 5“ са личности от публичния живот. Макар с различни професии и призвания, общото между тях е, че са добре познати на широката аудитория и като такива те често са отговорни за формирането на обществените мнения и интереси. Това бе и причината да ги потърсим – защото вярваме, че за българската история трябва да се говори и то от хората, в които често се вслушваме.
В този брой на рубриката задаваме пет исторически въпроса на радио и телевизионния водещ Драгомир Симеонов. Драго, както мнозина го наричат, казва, че не възприема себе си като журналист, а по-скоро като колекционер на случки. Може би с това се обяснява и специфичният му интерес към българската история, за който ще стане дума в следващите редове.
Aко трябва да посочите една личност от българската история, чийто житейски път ви вдъхновява на коя ще се спрете и защо?
В по-общ план бих посочил Захарий Стоянов, който събира в себе си всичко. Той е овчар, революционер, летописец, въстаник, съдебен служител, фейлетонист, съединист, политик и председател на Народното събрание. Рядко една историческа личност може да съчетава всички тези неща, така характерни за родния ни натюрел. На него дължа и един от любимите си лафове: „Заарската работа”, която описва най-добре всяка несъстояла се смела и борбена идея на Отечеството ни до ден днешен.
В по-личен план ме вдъхновява моя дядо, Бог да го прости, майор Драгомир Симеонов, един от пионерите на българската бойна авиация, комендант на летището в Балчик, съвипусник на Димитър Списаревски, смел, добър и весел човек, който обичаше България без да превръща това в парадиране. Той ми показа красотата на българските планини и ми завеща колекцията си от рисунки.
Кое българско постижение или събитие може да определите като истински повод за гордост?
Одринската епопея. Чувствам се неловко, ако трябва да обясня на някои от читателите за какво става дума. Гордостта ми обаче произтича от родовата памет, а не от бойните успехи. За мен повод за гордост са идеалите и стремежите на дедите ми, дори когато не са се реализирали така, както те са мечтали. Дори точно заради това понякога.
Кое историческо място у нас обичате да посещавате?
Асеновата крепост. Дядо ми ме заведе за първи път там, когато бях съвсем малък, така че я свързвам освен с историята на Второто българско царство и с усещането ми за родова приемственост.
Ако трябва да посочите една мисъл на личност от родната история, извор на мъдрост за вас, коя ще е тя?
От гръцка лъжа и циганин се плаши, но не и циганите наши. Написано е от Ботев и е валидно отвъд етнонимите.
С какво българската история може да ни бъде полезна в настоящето и кой според вас е най-ценният урок от нея?
Най-ценният урок е, че така и никога не се научихме да внимаваме в час. Но дори това е урок, който все още не сме научили. За разлика от други, аз не смятам, че човек трябва да се учи от историята. Трябва да разбира, че нищо не започва и не свършва с него – нито постиженията, нито грешките, нито смелостта, нито страха.
