Главни герои в рубриката „Историческите 5“ са личности от публичния живот. Макар с различни професии и призвания, общото между тях е, че са добре познати на широката аудитория и като такива те често са отговорни за формирането на обществените мнения и интереси. Това бе и причината да ги потърсим – защото вярваме, че за българската история трябва да се говори и то от хората, в които често се вслушваме.
В този първи брой на рубриката задаваме пет исторически въпроса на Ники Кънчев – телевизионен и радио журналист, и шоумен. За него знаем, че е страстен почитател на музиката и футбола, а през годините е засвидетелствал интереса си към българската история.
Aко трябва да посочите една личност от българската история, чийто житейски път ви вдъхновява на коя ще се спрете и защо?
Категорично това ще е цар Симеон. При него мащабите са други, може би единственият роден владетел /хан, цар, генерален секретар, президент и премиер/, който е виждал нещата в голяма перспектива. Неговият окуляр е виждал 100-200 години напред и преценката му е носела благоденствие и радост на нашия народ. Не случайно той е обръщал внимание и на душата и на самочувствието на българина и неговото време е останало като „Златния век“. При него няма комплексите, че сме малки, че сме дребни, че сме част от нещо… Другите ми любимци са героите от Априлското въстание и въобще съпротивата, броженията срещу Османската империя. При тях ме впечатлява готовността за саможертва при една почти предварително обрачена и загубена кауза.
Кое българско постижение или събитие може да определите като истински повод за гордост?
Априлското въстание заради описаните по-горе причини. И още нещо – атака срещу мощен враг като Османската империя се прави с помощта на други мощни приятели и партньори. Нашите по-заможни българи от това време /чорбаджии, фабрикаджии, едри земевладелци – доколкото ги е имало/ е трябвало да пращат синовете си и дъщерите си на обучение в Русия, Германия, Франция, Англия, където те да лобират за българската кауза – освобождението на един народ от 500 години робство. За такива процеси почти не съм чувал. Затова и „лъвският скок“ на стотици, реално си остава „лъвския скок“. Вярно сега са ни пример, но по-онова време не са имали никакъв шанс. Нито нужното въоръжение, нито военно обучение и подготовка, нито съюзници.
Кое историческо място у нас обичате да посещавате?
Много са, навсякъде ми е интересно. Покрай „Стани богат“ изисквах от екип „Въпроси“ да измислят нови и нови въпроси за българската история, за личностите в нея, защото около събитията, процесите и личностите в нашето минало има и много митове и легенди. Едно от любимите ми места е град Елена до паметника на Джанюариъс Макгахан, известният американски журналист, който е писал за британските вестници и най-вече е описвал турските кланета в България за лондонския „Дейли нюз“. Този човек ни е помогнал много за националната ни кауза. Горд съм, че го почитаме с толкова интересен паметник – огромна глава. Макар и закътана леко встрани от основния туристически поток в градчето.
Ако трябва да посочите една мисъл на личност от родната история, извор на мъдрост за вас, коя ще е тя?
Всичко казано и направено от Васил Левски е иконично за родината ни. Същото важи и за Христо Ботев, Георги Бенковски, Георги Раковски. Много от хановете ни са имали голяма доза мъдрост – и хан Кубрат и Крум с неговите наглед страховити, но дисциплиниращи племенната ни същност, закони.
С какво българската история може да ни бъде полезна в настоящето и кой според вас е най-ценният урок от нея?
Най-ценният ни урок е да бъдем самобитни, но и да сме част от световните процеси и световната история. Тази златна среда е трудно постижима заради точно исторически натрупвания – антируски, антиамерикански, антитурски, анти, анти и анти…