Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Драган Цанков е основна фигура в българския политически живот след Освобождението. Два пъти министър- председател на България и депутат от Учредителното Народно събрание, Цанков е един от идеолозите на Либералната партия и водач на едно  от разклоненията и до 1897 година. Освен с политическото си присъствие, той ще остане в историята и с просветителската си дейност, осъществявана още преди Санстефанския мирен договор, както и борбата срещу гръцкото духовенство.

Dragan-Tsankov-1
Драган Цанков

Драган Цанков е една от многото ерудирани и образовани  рожби на Свищов, с които крайдунавският град е дарил България. В случая на Цанков това става на 8-ми ноември (нов стил) през 1827 година в търговска фамилия от габровски род. Както знаем по това време България е била подложена на двойно владичество- политически османско и църковно гръцко. Не е ясно кое от двете е по- опасно за българите. Семейството на Драган Цанков е яростен противник на фанариотите. Затова и той сменя името си Димитър, защото е гръцко с това,  което е останал и в историята- Драган. Това е индикатор за интелигентност, прозорливост и висок български дух, защото по това време  дори най- просветените българи масово сменят своите имената с гръцки.

Тези качества в естествения ход на събитията започват да се развиват чрез образованието: първоначално в Свищовското училище на Емануил Васкидович и  Христаки Павлович, през което са минали не един и двама бележити българи, също така и в Априловската гимназия в Габрово. През 1845 година емигрира, за да продължи образованието си в Одеската гимназия и в Киев, а след  1852 се мести във Виена. Там младият Цанков открива своята страст по филологията и след като изучава местния език издава българска граматика на немски.  Следващата патриотична и обществено знмачима цел, която си поставя българинът, е да създаде печатница в родния си град. За целта той се връща в Свищов още същата година. Въпреки че турското правителство не откликва на молбата  му, той не се отказва, а влага още повече усилия за постигане на целта си. Дори заминава за Цариград в търсене на реализация. С голяма помощ на френското правителство идеята бива осъществена  3 години по- късно. Престоят в Цариград и сближаването с Франция повлияват на Цанков и при възгледите му за църковната борба.  Междувременно общественикът създава и Община на българската книжнина. Целта е да се подпомага българската просветна дейност.

Делегати от Великото народно събрание за връчване на акта за избиране на Батенберг за княз. Първият прав в редицата отдясно наляво е либералът Драган Цанков
Делегати от Великото народно събрание за връчване на акта за избиране на Батенберг за княз. Първият прав в редицата отдясно наляво е либералът Драган Цанков

Въпреки че остава в историята като един от най- отявлените русофили, в  този момент борецът за независима българска

църква се обръща на запад в търсене на решение. Дори през 1855 година тайно приема католическата вяра и става водач на униатското движение в България, чиято цел е откъсването на България от Патриаршията и приобщаването и към Римокатолическата църква. Инструмент за пропаганда става издаваният в печатницата вестник „България”, характерен с острия си език към фанариотите. Унията все пак е неуспешна, но разбунва духовете и изиграва своята роля за църковния въпрос.

Следва по- спокоен период, в който Цанков работи като чиновник в Османската империя, съдия в Русе, и областен управител на Видин и Ниш, за да се стигне до Априлското въстание и Баташкото клане. Драган Цанков и Митко Балабанов са натоварени с важната задача чрез обиколка на европейските столици Лондон, Париж, Виена, Рим и Петербург да информират обществеността за зверствата и да молят за застъпничество.  Тази „дипломатическа” мисия успява да срещне двамата българи политическия елит на Европа: Бисмарк, Гладстон и самият руски император Александър 2- ри, които да изкажат своята подкрепаза българската кауза.

Не пропускайте луксозното издание „Писмата на Левски“ с 40% отстъпка.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

След  3 март 1878 година Цанков се превръща в още по- значима фигура в обществено- политическия живот на новоосвободената държава. Той е един от делегатите на Учредителното Народно събрание(1879) в Търново и като един от лидерите на Либералната партия е и съавтор на Търновската конституция. По време на временното руско управление е назначен за вицегубернатор на Търново, а през 1880 образува правителство и става министър на външните работи. След това за кратко през същата година оглавява вътрешните дела при Каравеловото управление, а през следващата  минава в опозиция и се противопоставя на т. нар. „режим на пълномощията”. Като либерал и  застъпник на Търновската конституция, той не може да приеме разширяването на монархическата власт и заради своята твърда позиция е заточен във Враца и дори бива обявен за луд.

2
Драган Цанков в компанията на обществени дейци

След края на този период  през септември 1883 година Цанков за втори път застава начело на държавата и повторно става министър на вътрешните дела. В този години обаче настъпва и разривът в Либералната партия, породен несъответствията между  Каравелов, Славейков, Стамболов  и Цанков. Той е настроен по- диалогично спрямо политическите опоненти, докато първите трима заемат по- крайни позиции. Това довежда до разцепление в партията, като четиримата лидери застават начело на отделни крила в партията. Разцеплението е пълно при проруския преврат за свалянето на Батенберг  и последвалия го контрапреврат, подкрепян от Стамболов. Цанков дори участва в написването на молба до султана(т. нар. махзар), в който авторите му призовават турския султан да използва правото си на намеса във вътрешнополитическия проблем на младото княжество, което все още е васално на Турция.  След установяването на Стамболовото твърдо управление, той по политически причини емигрира в Русия, докъдето остава до края на 1894 година. При падането на граничещия с диктатура Стамболовистски режим, Драган Цанков се връща в родината си и при пристигането си на Централна гара в София е посрещнат по особено тържествен начин. Той е избран за народен представител още веднъж. Оттегля се от политическия живот през 1903 година.

Драган Цанков умира на 11 март 1911 година в София, а тленните му останки са пренесени в Русе, където и до днес се съхраняват в пантеона на възрожденците.


Не забравяйте да ни последвате в Instagram и да се абонирате за образователните ни видеа в YouTube. Изтеглете сега приложението на магазина ни BULGARIANHISTORY.SHOP за iOS и Android и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Драган Цанков – от униатски водач до краен русофил
4.7 от общо 16 глас(а)
Иво Владимиров
Иво Владимиров е бакалавър по международни икономически отношения, част от екипа на сдружението от началото на 2014 година. В момента продължава образованието си във Виена. Иво представя "Българска история" с месечна рубрика в списание "8". Особен интерес за него представлява следосвобожденската история на България.

3 КОМЕНТАРА

Отговор