Един българин от Беломорска Тракия, чието име ние никога не е трябвало да забравяме, отново стана „актуален“ преди година. За жалост не за да получи заслуженото, макар и закъсняло, признание от своите сънародници, а за да ни напомни, че унищожихме и малкото останало непокътнато наследство, което той е оставил. Събитието, което отърва от забвението тютюнотърговеца Димитър Кудоглу, е палежът на красивите тютюневи складове в Пловдив, най-ценният от които е съграден от него.
Димитър Петров Кудев (Кудоглу) е роден в село Габрово. Само че не в град Габрово, а в значително по-непознатото село Габрово, разположено на най-южните склонове на Родопите в близост до Ксанти. Един ден преди 154-ата годишнина от раждането на благодетеля през миналата година, на 20-ти август, когато изгоряха три тютюневи склада, ние си спомнихме за част от безкористните добрини, с които тютюнотърговецът е допринесъл за града, неговите граждани и всички българи.
С обработка и търговия с тютюн се препитават и родителите на Кудоглу. Занаятът е продължен от него, след като завършва френския колеж в Цариград. А за център на търговията е избран познатия ни като тютюнджийски център от Димитър-Димовия класически роман Ксанти. Малкото градче скоро отеснява за стремглавото развитие на бизнеса и през 1903 година Кудоглу се премества в център за търговия с тютюн от още по-голям мащаб – Дрезден. В германското бароково бижу на Елба българинът прекарва по-голямата част от живота си, което не възпрепятства широката родолюбива дейност на територията на родината му.
Най-висшият израз на тази благотворна дейност безспорно е Домът на благотворителността и народното здраве. В учредителния протокол на фондацията, създадена, за да подпомага това учреждение, е упомената мотивацията, който подтиква тютюнотърговеца да създаде този диспансер.
„Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела.“
Диспансерът се помещава в едно от многото забележителни сгради в централната част на Пловдив на хотел „Цар Симеон“, която е закупена от Кудоглу и преобразувана за целите на медицинското учреждение.
Министър-председателят Андрей Ляпчев отдава заслуженото на дарителя пред депутатите по следния начин: „Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек … той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото, не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза”.
Домът на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудооглу“ се издържа в продължение на цели 20 години от два негови тютюневи склада, намиращи се в триъгълника между Централна гара, улица „Иван Вазов“ и булевард „Христо Ботев“. Годишната им печалба възлиза на 800 000 лева. Сума, която изглежда предостатъчна, за да помогне на посетителите в нужда, както и стипендиите на бъдещите лекари, които учат в чужбина.
Безкористната и нестопанска цел на „дома“ се допълва и от таксите, заплащани само от пациентите, които могат да си ги позволят и използвани за безплатно лекуване на бедните. По думите на дарителя, домът е дарение за България, от което могат да се ползват всички граждани и селяни, без разлика от вяра и народност. Туберкулозата, детските и венерическите са болестите, от които страдащите намират облекчение в диспансера. Пловдивският окръжен съвет също не остава безучастен към страданието и чрез дарение на стойност 310 000 лева, е обзаведена противобясна станция – първата в България. До онзи момент засегнатите българи е трябвало да се лекуват чак в Букурещ.
Тъй като Кудоглу живее през по-голяма част от времето в Германия, той делегира управлението на диспансера на ефория, в чийто състав влизат най-уважаваните пловдивчани, председателствани от Недко Каблешков – най-доверения приятел на търговеца под тепетата. Далновидната идея на тези мъже е трябвало да даде пример за функционирането на здравеопазването в цялата държава. За целта дори е създаден и гласуван закон за благотворителността, приет със 100 % одобрение и аплодисменти от депутатите.
Афинитетът на Кудоглу към грижата за здравето се проявява още преди да се превърне в един от най-богатите българи. През 1908 година, когато вече е натрупал определен капитал, в къща на свой роднина в родното си село оборудва амбулатория и плаща надница на лекар, който да преглежда и лекува бедните.
Грижата за здравеопазването далеч не е единственото благодеяние на мецената. Къщата в родното му село е дарена, за да се помещава в нея училище. Помощта му не се разпределя по етнически или верски признак, тъй като през 1912 година праща помощи за гладуващото населението в Ксантийско. А гладът засяга основно турското население. По време на Първата световна война и малко след края ѝ гладът не подминава и българите. Родният му край е откъснат от България и много от земляците му се преместват в Пловдив, където настъпва бедност и глад, Кудоглу оборудва и открива в града трапезария за бедни и нуждаещи се, в която се сервират над 1000 топли блюда дневно.
През 1920 година с първоначална вноска от 100 000 лева се създава фонд в БАН, носещ неговото име, чрез който се подпомага издаването на литературни трудове. Със създаването на фондацията „Дом на благотворителността и народното здраве“ се променят и приоритетите на фонда, който се насочва към финансиране на медицински изследвания. 80 000 лева е сумата, дарена във фонда на народния поет Иван Вазов, а 100 000 – в този на Цанко Церковски.
Благодеянията на Кудоглу не са само колективни. От тях се възползват и отделни личности. Сред талантите в областта на изкуството, подпомагани от щедрия богаташ, е световноизвестната музикантка Недялка Симеонова. Италианската цигулка „Галиани“ и поемането на издръжкатая на талантливата музикантка отварят нейния път към световната слава.
Почетният гражданин на Пловдив умира на 7-ми март 1940 година под тепетата. И смъртта не спира добротата и грижата на мецената – дарява луксозната си къща в Дрезден, а съпругата му създава в негова памет детска ясла „Кудоглу“. Улиците на Пловдив се изпълват с опечалени граждани. Въпреки това за всички добрини, с които безвъзмездно Кудооглу е дарил българския народ, той не получава благодарност и признание. Дори напротив – неговата съзидателна дейност, която дори и след смъртта му продължавала да носи е подложена на умишлена разруха и забвение.
Престъплението, което допуснахме да бъде извършено срещу него през 2016 година, е престъпление на всички нас, които с действия или бездействия в продължение на години направихме тази трагична развръзка възможна. Най-тъжното е, че това не е първото безумие, което България причинява на мецената. Домът на благотворителността и Народното здраве „Димитър Кудоглу“, донесъл облекчение на толкова много българи от всички краища на страната, е разрушен след идването на Народната власт.
Фондацията е одържавена през 1951 година, а бижуто в центъра на Пловдив, е изравнено със земята 20 години по-късно, за да бъде построена меко казано спорната в архитектурно отношение Централна поща. Така желанието на създателите му диспансерът да служи на българския народ за вечни времена остава неосъществено. При съмнителни обстоятелства общинският съвет на Пловдив тихомълком заличи и детските ясли, гласувайки с поти пълно единодушие те да бъдат срутени. Паметникът на благодетеля в Цар-Симеоновата градина е преместен в Белодробната болница, за да остане тайна за голямата част от българите, включително и за мен до този момент. Дори няма улица, която да напомня за делата на Кудоглу. Единственото решение в случая е поемането на колективна отговорност за всички недоразумения, която може да спаси макар и малкия остатък от завещанието на щедрия тютюнотърговец.