Султана Рачо Петрова е една от истинските първи дами на българското висше общество – интелигентна, светски изискана и привлекателна.
За едни походът му е безумие, безразсъдство, болна амбиция, която му струва живота, а за други – подвиг, гордост, величие за целия ни народ. Какво ли не се е изписало и изговорило през годините за Христо Проданов.
Делото на братя Прошек остава и до днес дълбоки следи в историята на България и по-специално – на София.
Кемал Ататюрк не просто се влюбва в българка, но и завинаги оставя сърцето си в България.
Малцина знаят за майор Георги Векилски, както и за неговия героизъм по време на Първата световна война.
Изграждането му показва една нова гледна точка на авторския колектив към музейния предмет, който в случая е умело съчетан с художествения текст и други изкуства.
Близкото драматично бъдеще напълно ще потвърди безупречната прозорливост на изтъкнатия ни политик и държавник.
Капитан Георги Радков – човекът, който по време на Първата световна война спасява Балчик от пълно разрушение, е напълно непознат за мнозина.
Съединението на България от 6 септември 1885 г. има както своите герои, така и своите големи губещи. В следващите редове ще прочетете за един от вторите.
Американският кореспондент се превръща в застъпник на българска кауза, вместо да остане просто безпристрастен наблюдател.
Ивайло не е отрицателен, не е дори противоречив образ от нашето минало. Колкото и плакатно да звучи, определението "Смело сърце" му приляга не по-малко в сравнение с филмовия герой на Мел Гибсън и с историческия Уилям Уолъс.
Името на героя на настоящия разказ е познато на малцина, макар подвига, извършен от него и подчинените му, да е оставил ярка следа в българската военна история.