Непосредствено след смъртта на големия български писател Емилиян Станев на 15 март 1979г. се взема решение за изграждане на музей на твореца в гр. В.Търново. Той се намира в сърцето на старото Търново, на мястото на родната му къща, в близост до Самоводската чаршия и построения от майстор Колю Фичето хан „Хаджи Николи“,  на бившата улица „Черковна“, днес „Никола Златарски“. Административно е подчинен на Националния литературен музей в София. Изграждането му показва една нова гледна точка на авторския колектив към музейния предмет, който в случая е умело съчетан с художествения текст и други изкуства.

Търновският дом на писателя, както наричат музея, изцяло руши представата ни за типичен музей – със стъклени шкафове, битови предмети, много документи. Изпълненият художествен проект е на режисьора Въло Радев /в колектив с Иван Халачев, Константин Джидров, Николай Минчев, Скарлет Зидарова/. Музейният комплекс обхваща две сгради – една срещу друга. Архитектурният проект на къщата-музей е на арх.Христо Коев. Другата сграда е фонд към музея. В нея се съхранява архивът на Емилиян Станев, библиотеката му, лични вещи, има салон за срещи и административна част. Макар и различни, двете сгради са стилистично сходни.

Изграждането на музея е продължило цели 6 години и на 5 май 1987г. в чест на 80 годишнината от рождението на Емилиян Станев е бил открит. Изграден е със средства на бившия Окръжен съвет, подпомаган от тогавашния Комитет за култура, активно е участвала и покойната съпруга на писателя Надежда Станева, както и близки и приятели на Емилиян Станев. Творческият колектив е трябвало да се пребори с много консерватизъм, но в крайна сметка е успял да се наложи и да постигне това, което виждаме днес. Спокойно бихме могли да кажем, че изграждането на експозицията в музей „Емилиян Станев“ в гр.В.Търново промени представата за музейна експозиция у нас, след него вече е трудно да се мисли в старите шаблони.

Къщата музей на Емилиян Станев е построена на родното място на писателя, където той е живял от раждането си през 1907г. до 1922г., когато семейството му се преселва в град Елена. Нищо от автентичния й вид не е било съхранено. Днес само на първия етаж е запазено архитектурното разпределение, за да бъде отделена рождената стая на големия майстор на словото. Влизайки в дома, ни посреща символно-ритуална музика, на фона на която се вижда родословното дърво на Емилиян Станев. Откроява се мястото на Никола – Емилиян сред Хълбювския род, от който произлиза. Хората от рода – войводи, художници, писатели, актьори, обикновени люде – събират в себе си, като в умален модел на обществото, паметта на цяла една епоха.

От колажите на стените ни гледат образите на Емилияновите родители, на близките, на съгражданите му. Експозицията на първия етаж завършва с диапозитивен филм, който съдържа спомени и образи от началото на ХХ век. Образите на търговците и занаятчиите от Самоводската чаршия, фотографиите от делничния живот на хората, от войните и бедствията, сполетели страната ни и отекнали особено силно в този град, идват пред нас, сякаш да затвърдят думите на писателя, че всеки трябва да знае и почита историята си.

Емилиян Станев и пишещата му машина.

Усетили атмосферата на града, когато „за мене детсвото беше непрекъсната красота“, според Емилиян Станев, ние се изкачваме нагоре, за да видим някои от личните му вещи и запечатаните върху фотографиите мигове. Те ни разкриват личност с интереси в много области. Всяка вещ и фотография са поставени на мястото си, няма нищо излишно. Отделните посетители биха могли да открият нещо за себе си. Тук е поставена пишещата му машина „Ремингтон“, на която е писал всичките си творби, преди него ползвана от друг български писател – Светослав Минков. В нея е останал и последният лист от дневника на твореца, от който разбираме, че до края на дните си Емилиян Станев се е вълнувал от общочовешките въпроси на духа. Тук са очилата му, други лични вещи, бележник със записки от романа „Легенда за Сибин, преславския княз“.

Владимир Сис посвещава „Критичните дни на България“ на българския народ, дълбоко убеден, че следващите поколения трябва да знаят истината и никога да не я забравят.

КЪМ МАГАЗИНА

Тук са и неговият часовник, спрял на 9.30 часа – часа на смъртта му, икона, изобразяваща празника „Благовещение“. От стената ни гледа и неговата посмъртна маска.Без да са много вещите и снимките, сякаш ни доближават до твореца, като в същото време ни казват, че никога не бихме го разбрали докрай.

Със средствата на аудиовизуална апаратура се прожектират диапозитиви от кориците на изданията на Емилиян Станев у нас и в чужбина. Те говорят за неговото възприемане по цял свят. Читателите в цяла Европа, Китай, Индия и Африка вече са се докоснали до творчество му.

На третия етаж ни посреща есенна българска гора, символично насочваща ни към една цяла група в творчеството на писателя – анималистиката и любовта му към природата. Подходящо е съчетана с ловните му пушки и рисунки на кучета.На този етаж е поставена и посмъртна отливка от ръцете на писателя. Над тях са финалните редове на романа „Антихрист“. Тези редове са обръщение към всеки човек независимо от неговата възраст, националност, от времето, в което живее: „Ето птица отлита. Къде летиш, птицо? Звяр пробягва из гората. Къде бързаш, звяро? Кой ви зове, кой ви води и накъде? Къде отиваш и ти, човече?…“

Неочаквана, а от друга страна – интересна, е срещата с колажите на този последен етаж. В тях оживяват образите на съвременни български актьори, снимали се във филми по произведения на Емилиян Станев. На видеоуредбата тук могат да се видят откъси от тези филми: „Крадецът на праскови“, „Търновската царица“…, както и документалните „Емилиян Станев – човекът“, „Из дневниците на писателя“, „Вечните ловни полета“ на режисьора Дочо Боджаков.

Така се получава едно всестранно внушение у посетителя, съчетаващо в себе си отделни страни от няколко изкуства – музика, кино, живопис, скулптура, фотография, литература.

Автор на публикацията е Радка Пенчева, която е уредник на къща-музей на Емилиян Станев. Музеят се намира във Велико Търново, на ул.“Никола Златарски“ № 20, като е отворен за посещения от вторник до събота от 09:00 до 17:00 часа.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Разходка из необикновения дом на Емилиян Станев
5 от общо 3 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор