Стихотворението „Йохан" е част от стихосбирката „Да бъде ден", издадена през 1922 година. Христо Смирненски отново ни въвежда в живота на борещите се и онеправданите. Поемата ни кара да се замислим за всички, които със собствени сили се стремят да изградят един по-добър и щастлив живот за себе си и за своите семейства. Това е и единствената негова творба ,в която...
Елегията "Спи градът" е част от стихосбирката "Под тъмни небеса". В нея удожественото въздействие се базира върху личностното преживяване, на контраста между образите на спящия град и будния, скитащ се самотник. В „Спи градът” липсва човешката тълпа - пространството е празно и глухо, превърнато в място на човешката самотност. Внушението е изградено чрез образите на нощта и на постоянно ръмящия...
Стихотворението „На прощаване“ е написано през 1868 година и е поместено във втория брой на вестник „Дума на българските емигранти“ през 1871 година. Творбата представлява лирическа изповед, в която лирическият говорител с обръща към майка си със зов за разбиране и подкрепа. Ботев преосмисля възрожденския призив „свобода или смърт“, като при него двете понятия са част от едно смислово...
Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е добре позната и обичана от поколения българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Според изследователите на нейното творчество, чрез стиховете ѝ за пръв път в българската литература жената разкрива смело и откровено своята природа. Сред творбите поместени в нейната първа стихосбирка („Вечната и святата”) е едно, може би не добре...
Христо Смирненски тематично помества стихотворението “Цветарка” в цикъла “Децата на града”, където са представени образите на страдалците в градския топос.
Стихотворението "Стихии" е част от цикъла "Вечната и святата". Чрез тази творба Багряна представя новия образ на жената в българската литература. Заглавието е знаково и цели асоциации с неукротимите сили на природата - такава е и същността на женското начало.
Стихии
Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите,...
Стихотворението „Кукувица“ е част от стихосбирката „Вечната и святата“ (1927). То има за цел да отрече традиционните представи за жената като свързана с дома, заявява един нов морал на свободния избор, на свободата да се следват поривите на сърцето.
Отхвърлен е патриархалният модел, очакващ от жената смирено подчинение. Творбата утвърждава свободата на избора, волята на личността да отстоява себе си срещу...
Стихотворението „Две души" е част от стихосбирката „Подир сенките на облаците". Емблематичната творба преплита в себе си двете крайности на неговото съществуване. Лирическият говорител е разкъсван от избора, който трябва да направи между доброто и злото. Поемата съчетава в себе си двете пламенни, но взаимно изключващи се състояния на душата - на ангела и демона. Душата му е изгаряна от неспособността...
Стихотворението „Болница" е част от първата стихосбирка на писателя - „Прозорец" и е издадено през 1923 година. Черно-бялата графичност в творбата навява обреченост, безперспективност, застиналост. Хората са представени бездушни - като предмети. Внушава се, че смъртта е победителката в затвореното пространство на болницата. Откриваме вечния акцент в творчеството на Далчев - материалният свят, взел превес над духовния.
Болница
Тази бяла варосана зала...
Образът на майката е често възпяван и увековечаван в българската литература като силна, любяща и всеотдайна. Такава е за патриарха на българската литература.
Лирическата миниатюра „Спи езерото” е признато за един от шедьоврите на поета Пенчо Славейков
„Ни лъх не дъхва над полени" е лирическа миниатюра, първото от 93-те стихотворения, поместени в стихосбирката „Сън за щастие", издадена през 1906 година. Творбата е определяна като програмна миниатюра, не само защото е встъплителна, но и защото в нея е заложен концептуалния модел на цялата книга. Тя отваря композиционната рамка на цикъла и въвежда един от основните образи – този...