Димчо Дебелянов — „Спи градът“

0
1376

Елегията „Спи градът“ е част от стихосбирката „Под тъмни небеса“. В нея удожественото въздействие се базира върху личностното преживяване, на контраста между образите на спящия град и будния, скитащ се самотник. В „Спи градът” липсва човешката тълпа – пространството е празно и глухо, превърнато в място на човешката самотност. Внушението е изградено чрез образите на нощта и на постоянно ръмящия дъжд, които са раздвоени между конкретното и символно обобщеното. Тайнствена и загадъчна нощта привлича с двойнствеността си – тя е едновременно както заспалата природа и смъртта, така и примамливия живот в света на сънищата и отвъдното.

 

Спи градът

Спи градът в безшумните тъми.

На нощта неверна верен син,

бродя аз – бездомен и самин –

а дъждът ръми, ръми, ръми…

Трепнали край черните стени,

стъпките размерено кънтят

и след мен невидими вървят

жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете,

нявга озарило моя праг,

в спомена възкръсва – чист и драг –

и скръбта расте, расте, расте…

Тя дойде – дете – с пробуден жар,

с пламенна усмивка на уста,

но възжаждал вечна красота,

аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото – ах, остана то

тъмен край от скърби заледен

и оттам отпраща тя към мен

своя скръбен вик:защо, защо?

Спи градът в безшумните тъми.

На нощта неверна верен син,

бродя аз – бездомен и самин,

а дъждът ръми, ръми, ръми…

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Димчо Дебелянов — „Спи градът“
5 от общо 5 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор