Стихотворението „При Рилския манастир“ на Вазов е част от цикъла „В лоното на Рила“. В творбата се сливат две смислово различни части на природата – природата като наднационална и божествена, и природата като родно пространство. Усеща се възвишения патриотизъм на поета, но това не е творба, целяща единствено да възхвали красотата на Рила, това е творба, показваща къде авторът се...
Хаджи Димитър“ е баладична поема, издадена за пръв път във вестник „Независимост“ през 1873 година. Заглавието е име на конкретна историческа личност, което обвързва текста с реалността. Стихотворението е написано по повод сражението на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 година, когато Хаджи Димитър бива смъртносно ранен. Творбата е определена като балада. В нея присъстват едновременно героичното, трагичното и фантастичното,...
Стихотворението „Към брата си“ е написано от Христо Ботев в първите месеци от живота му в Румъния. Издадено е във вестник „Дунавска зора“ на 12 февруари 1868 година. Лирическият говорител е страдащ човек, разпънат между любовта към народа и омразата към поробителя. Лиричното пространство е също раздвоено – между вътрешния свят и външния. Основното послание на творбата е, че човек...
Стихотворението „На прощаване“ е написано през 1868 година и е поместено във втория брой на вестник „Дума на българските емигранти“ през 1871 година. Творбата представлява лирическа изповед, в която лирическият говорител с обръща към майка си със зов за разбиране и подкрепа. Ботев преосмисля възрожденския призив „свобода или смърт“, като при него двете понятия са част от едно смислово...
Стихотворението „До моето първо либе“ е публикувано на 10 юни 1871 година в първия брой на издавания от Христо Ботев вестник „Дума на българските емигранти“. В своята творба поетът противопоставя реалния живот на робство и мъки с илюзорния свят на любовта. Това противоречие е представено посредством песента на либето и песента на гората. Лирическият герой не желае да се вслушва в...
Стихотворението "Към себе си" е част от стихосбирката "Още съм жив". В него авторът дава израз на своята вяра, че хората са сами в живота си и трябва да са способни да се справят с трудностите, които той им поднася, самостоятелно, без чужда помощ. Творбата завършва с максимата, че дори човекът загубил всичко не бива да губи самоличността си.
Дамян Дамянов...
В това стихотворение Дамянов противопоставя две истории - тази на лирическия говорител в реалността и илюзорната - на жестокия, безсърдечен разбойник.
Сонетът „Пловдив" е публикуван за първи път след смъртта на Дебелянов, през 1920 година, в книгата „Стихотворения". Авторът изгражда символния образ на града като място на грехопадението, където личността и моралът са поругани и отречени. Все пак лирическият говорител се лута из това обречено място, търсейки път към бъдещето, чрез миналото. В творбата откриваме темата за песимизма, за погубената...
Елегията "Спи градът" е част от стихосбирката "Под тъмни небеса". В нея удожественото въздействие се базира върху личностното преживяване, на контраста между образите на спящия град и будния, скитащ се самотник. В „Спи градът” липсва човешката тълпа - пространството е празно и глухо, превърнато в място на човешката самотност. Внушението е изградено чрез образите на нощта и на постоянно ръмящия...
Творбата "Светъл спомен" е част от стихосбирката "Копнежи". В нея авторът създава един идеален свят на чистота и хармония, отричащ суровата действителност. Лирическият говорител е влюбен не само в своята любима, но и в живота. Той е изпълнен с оптимизъм и радост. Мечти и фантазия се преплитат, за да създадат една Вселена, където царят щастието, любовта и светлината.
Светъл спомен
Светлий спомен за...
Стихотворението „Болница" е част от първата стихосбирка на писателя - „Прозорец" и е издадено през 1923 година. Черно-бялата графичност в творбата навява обреченост, безперспективност, застиналост. Хората са представени бездушни - като предмети. Внушава се, че смъртта е победителката в затвореното пространство на болницата. Откриваме вечния акцент в творчеството на Далчев - материалният свят, взел превес над духовния.
Болница
Тази бяла варосана зала...
Стихотворението "Прозорец" е публикувано през 1925 година. В него авторът изгражда една красива и идеалистична представа за света, която контрастира с реалността. Чрез добре съчетани приказни мотиви авторът потвърждава невъзможността да се избяга от действителността - тя е непобедима и диаболична.
Прозорец
Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора...