Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Стихотворението „Към себе си“ е част от стихосбирката „Още съм жив“. В него авторът дава израз на своята вяра, че хората са сами в живота си и трябва да са способни да се справят с трудностите, които той им поднася, самостоятелно, без чужда помощ. Творбата завършва с максимата, че дори човекът загубил всичко не бива да губи самоличността си.

Дамян Дамянов е роден на 13 януари 1935 година в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1953 година и българска филология в Софийския университет през 1961 година. Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря. Умира на 6 юни 1999 година.

Към себе си

 

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си –

единствено така ще го решиш!

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Дамян Дамянов – „Към себе си“
4.5 от общо 103 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

2 КОМЕНТАРА

  1. Стихотворението е с невероятен заряд, само че всичко е точно на обратно като светоглед и посока. Предлагам моят скромен прочит на това същото стихотворение.

    Когато твоят грях те е отвел във пъкала,
    когато съжаляваш и проклинаш се
    благодари че още чувстваш, значи жив си,
    и избери живота не смъртта.
    Когато твоят път те е довел до никъде
    и гордостта кат змия те души,
    От многото широки пътища последвани
    по тясната пътека ти тръгни.
    Светлината когато изгубиш от очите си
    и надеждата във теб едва мъжди
    зрънце вяра посей в сърцето си
    и със смирение за дъжд се помоли.
    Самоуверено се впускаме в живота си
    за свойте страсти пъклено горим
    Печелиме света, но губим себе си…
    Накъде ще тръгнеш днес – ти сам реши.

Отговор