Стихотворението „Към себе си“ е част от стихосбирката „Още съм жив“. В него авторът дава израз на своята вяра, че хората са сами в живота си и трябва да са способни да се справят с трудностите, които той им поднася, самостоятелно, без чужда помощ. Творбата завършва с максимата, че дори човекът загубил всичко не бива да губи самоличността си.
Дамян Дамянов е роден на 13 януари 1935 година в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1953 година и българска филология в Софийския университет през 1961 година. Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря. Умира на 6 юни 1999 година.
Към себе си
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!
Стихотворението е с невероятен заряд, само че всичко е точно на обратно като светоглед и посока. Предлагам моят скромен прочит на това същото стихотворение.
Когато твоят грях те е отвел във пъкала,
когато съжаляваш и проклинаш се
благодари че още чувстваш, значи жив си,
и избери живота не смъртта.
Когато твоят път те е довел до никъде
и гордостта кат змия те души,
От многото широки пътища последвани
по тясната пътека ти тръгни.
Светлината когато изгубиш от очите си
и надеждата във теб едва мъжди
зрънце вяра посей в сърцето си
и със смирение за дъжд се помоли.
Самоуверено се впускаме в живота си
за свойте страсти пъклено горим
Печелиме света, но губим себе си…
Накъде ще тръгнеш днес – ти сам реши.
He!