Асен Петков Коларов, познат под псевдонима Асен Разцветников и определян като един от най-ярките представители на „септемврийската литература“, и до днес остава неразбран от мнозина. Основна проблематика при възприемане на творческия му образ е дълбокото несъответствие между жизнерадостните стихотворения на автора („Сънчо“, „Вълчо и Лисана“, „Кос“, „Щурчово конче“ и много други), с които са израснали няколко поколения български деца,...
Безспорно един от най-ярките образи в българските литературни кръгове от средата на XX-ти век до днес е този на поета и философа Атанас Далчев. Новаторството, дълбочината и патоса, чрез които е осмислена поезията му, са призив за вглеждане в битието, белязано от неразделните крайности – страдание и любов. Във философските му възгледи се преплитат жребият, в определянето на който...
Лирическият герой в Яворовите творби е вечно търсещият и страдащ. Такъв е и в стихотворението от символистичния период на Пейо Яворов – „Ще бъдеш в бяло”. Но тази лутаща се и раздвоена душа на Аза е подвластна на най – нежното и истинско чувство любовта.
Постоянното присъствие на белия цвят символизира именно непорочността и ангелското, които се пораждат, когато човек ...
В елегията „Елате ни вижте!“, разработена в 9 строфи от по 5 стиха, контрастно са представени образите на народа и на управляващите. По време на написването ѝ Иван Вазов е министър на образованието, но текстът не звучи демагогски. Силата на внушението безспорно е в социалния протест. Утопично звучи призивът към управляващите да се трогнат от тежкото положение на народа...
Началото на стихотворението „Песен на песента ми“ активизира мотива за завръщането на блудния син („блудницата” е неговата муза), но и този за разкаялата се грешница. Аз – ът прави преоценка, равносметка, отричайки миналото (отказ от социални и национални мотиви). Мотивът за страданието е представен като извисяващо твореца, а мотивът за самотата като връх. Страданието е свързано с отчуждението на...
Мотивът за раздвоената човешка душа, търсеща смирение, хармония и познание, лутаща се между живота и смъртта е характерен за Дебеляновото стихотворение – „Черна песен”. Самото заглавие, което е оксиморон, веднага отвежда до идеята за разколебаната и съмняваща се душа. Душата на лирическия Аз бленува, мечтае за така невъзможното прозрение и хармония, но същевременно, ако този копнеж се сбъдне, той...
След Първата световна война, когато българската литература е пред пропаст, на „хоризонта” се появява Христо Смирненски. Повлиян от случващото се по света и у нас, той се връща към темата за революция, родното и колективното, но обръща и специалното внимание на жертвите на обществото, на онеправданите.
В цикъла „Зимни вечери”, който е съвкупност от лирически репортажи, Смирненски изобразява живота в...
„Линее нашто поколенье” е стихотворение на народния поет Иван Вазов. Творбата е написана през 1883 година и е публикувана в стихосбирката „Поля и гори”.
Жанрът на стихотворението е гражданска елегия, която носи универсални послания, като самата липса на заглавие също спомага за това.
Лирическата изповед на поета е наситена с искреност и драматизъм.
Реторичният похват (2 обръщения - към съвременниците си и...
„Неразделни“ е балада. Това е лиро-епическо стихотворение с фантастичен сюжет, който пренася читателя в тайнствена, необикновена действителност и извиква у него особено (баладично) чувство. Oще при първия прочит на „Неразделни“ се усеща близостта ѝ с народната песен. Това е така, защото поетът се прекланя пред гения на безименния народен творец.
Пенчо Славейков публикува за първи път баладата през 1895 година...
Всеизвестни са любовните прояви на Пейо Яворов (1878-1914), на които той дава израз в голяма част от своите творби. В началото на април 1905 година, привлечени от магията на твореца, двете 17 - 18 годишни студентки – Екатерина Ненчева и Дора Габе, посещават Народната библиотека. Изключителното внимание, с което Яворов обгражда смуглата 17 - годишна красавица Дора Габе още...
„Помниш ли, помниш ли...” е една от емблематичните творби в творчеството на Димчо Дебелянов. Елегията е публикувана за първи път в списание „Родно изкуство” на 24 ноември 1914 година.
Както е известно, животът на Дебелянов е драматично раздвоен между миналото и настоящето, между спомена и реалността. Тъгата е постоянна спътница на Дебеляновата поезия. Тя връща носталгичните спомени за „тихия двор” и...
Няма българин, който да не помни стиховете „Родна реч, омайна, сладка…” или „Бяла, спретната къщурка…”, и да не се е просълзявал, когато слуша „Я кажи ми, облаче ле бяло...”. Ран Босилек (псевдоним на Генчо Станчев Негенцов) е авторът, чиито стихове и книги са станали толкова популярни, че мнозина ги смятат за народно творчество.
Авторът оставя богато литературно наследство за деца...