Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Това е втора част на материала „Цар Борис III през погледа на чуждата преса“. За да прочетете първата част, последвайте този адрес.

В серия от публикации ви представяме материали от световния печат, посветени на цар Борис III. Всички те се появяват в различен момент, но причината за написването им е обща – интереса, който българският държавен глава предизвиква у световната общественост.

Студиен портрет на Княз Борис Търновски с автограф и дата 25 декември 1914 г., София; снимка: lostbulgaria.com
Студиен портрет на Княз Борис Търновски с автограф и дата 25 декември 1914 г., София; снимка: lostbulgaria.com

„Везер Цайтунг“, Германия, 7 октомври 1930 година:

„Когато преди 12 години цар Борис се възкачи на българския престол, страната се намираше в извънредно критично положение, с което той можа да се справи, въпреки своята младост. Това се дължеше на неговото демократично убеждение. Той влизаше в тясно съприкосновение със своя народ, който 80% е селяни. Така народът го виждаше един път да гаси пожар в една гора, друг път да се хвърля срещу подлашени коне и да спасява  намиращите се в колата деца. Цар Борис е един голям приятел на природата и работи в област на природознанието. Младият монарх си постави кат главна задача да допринесе за стопанското състояние на България. Той показваше жив интерес към целесъобразните методи за заздравяването на общото стопанско положение и особено на земеделието, като най-важен клон на народното стопанство. Цар Борис по време на своето 12 годишно царуване допринесе също така за заздравяването на вътрешното положение.“

„Гадзета де Лозана“, Швейцария, 15 октомври 1930 година:

„Всички знаят биографията на цар Борис. Той е един от най-популярните владетели в Европа. Той е много обичан от народа си. Известна е голямата му страст към механиката. Когато той напусна Рим миналия януари, за да се върне в България. влакът се беше спрял на една малка гара в Трентино. Цар Борис се доближи до машиниста и го помоли да му отстъпи мястото. Посред общото учудване, той взе управлението на локомотива, който потегли със съвършенство, без пътниците да забележат, че тоя ден са имали за машинист един цар.“

Цар Борис III в кабината на управляван от него локомотив, 30-те години на ХХ век; снимка: lostbulgaria.com
Цар Борис III в кабината на управляван от него локомотив, 30-те години на ХХ век; снимка: lostbulgaria.com
Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

„Льо Журнал“, Франция, 7 октомври 1931 година:

На 3 октомври 1918 година, след абдикацията на цар Фердинанд, младият престолонаследник, тогава едва 24-годишен, току-що завърнал се от фронта, където бе проявил голяма храброст, бе тържествено провъзгласен за цар на българите. Короната и наследството от цар Фердинанд бяха особено тежки, но мъдростта, политическият такт, конституционният дух на царя затвърдиха династията.  Освен това в продължение на 13 години той съумя да спечели голяма популярност сред своя народ, която се дължи на обаянието на самата личност на царя и на факта, че в очите на българите той наистина е първият български гражданин. Те високо ценят и храбростта на своя цар. 

Към тази неоспорима храброст се прибавя и друго качество, което можеше повече от всичко да завладее душата на селските маси, които нищо не знаят за родовите йерархии и титлите на благородство. Царят излиза от двореца много рядко с големи церемониалности – това се случва само в деня на някакво традиционно тържество. Обикновено сив автомобил напуща дворцовата врата в една тиха улица и само внимателните минувачи могат да познаят до шофьора царствения профил на държавния глава. Ловък шофьор, той често управлява автомобила си, отличен механик, той многократно е помагал на автомобилисти, които са се намирали в затруднения. Но едно от неговите най-обикновени развлечения е да се настани в някой локомотив и да управлява влака с пълно умение. С това, обаче, не се ограничават извънполитическите интереси на младия владетел, който винаги учудва своите събеседници с разнообразните си широки познания и удивителната си памет. Трябва да отбележим, че подобно на баща си, цар Борис е първостепенен естественик и етномолог и е поддържа и обогатява постоянно оставените от цар Фердинанд сбирки. „

„Адевърул“, Румъния, 25 декември 1931 година

„Цар Борис обикаля страната, придружен само от един шофьор и разговаря като частно лице с градското и селското население. Не е останало селце, непосетено от царя. Списа се сам в селската кръчма, която служи обикновено като читалня и слуша какво говорят селяните помежду си. По този начин той познава мисълта  и тежненията им и затова политиците не могат да го заблудят. Освен доста скромния дворец, цар Борис притежава на 12 км. от столицата лятна резиденция, която се казва Враня  която по прави би трябвало да се нарече образцов чифлик.

Въздушна фотография на двореца Врана край София, началото на 30-те години на ХХ век; снимка: lostbulgaria.com
Въздушна фотография на двореца Врана край София, началото на 30-те години на ХХ век; снимка: lostbulgaria.com

Дванадесетте хектара, които съставят парка на царската резиденция са в действителност една разкошна зоологическа градина, едно образцово опитно поле за разните видове полезни растения и зърнени храни и един чифлик, в който се намират стотици видове домашни животни, развъждания по личното настояване на царя.

По случай международната земеделска конференция шефовете на делегациите са били поканени на обяд в двореца Враня. Най-напред царят ги завел лично в разкошните зимни градини и обори. В резултат от това посещение се оказало, че в много случаи тия международни специалисти са били принудени да признаят незнанието си по въпроси от тяхната специалност и действително удивителната компетентност на цар Борис. Още по-учудени останали шефовете на делегациите, когато начело с царя отишли да посетят съседните селски стопанства. Царят влизал в къщите на съседите си като един обикновен мил приятел, без никакви формалности, без никакъв протокол. В очите на селяните, обаче, се чете истинска радост и любов към съседа им. Той разговаряше с тях, като че ли се бе разделил с тях един или два часа по-рано и доказваше, че е техен умен ръководител, пред когото селяните не знаят какво е стеснение.

Друга една страст на цар Борис е механиката: царят на българите е е най-добрият машинист в Европа. Той управлява отлично локомотива, познава целия му механизъм и може да го поправи при всякаква повреда. 

По този начин живее цар Борис Български. Той е демократичен цар, когото обичат политическите мъже и към когото народът му храни истински чувства на любов.“

„Пройа“, Гърция, 24 април 1931 година:

„Женитбата на цар Борис с една от дъщерите на италианския кралски двор възвърна България в предишното спокойно време. Софийският двор е един от най-тихите и безшумни в Европа. Преобладаващият тон в софийския двор е тонът на семейното щастие и на скромността.“

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Цар Борис III на страниците на чуждата преса
4.7 от общо 81 глас(а)
Иван Кънчев
Иван Кънчев е един от създателите на проекта "Българска история" и автор на четири книги. Бакалавър по "Международни отношения" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а към днешна дата се готви за магистърска степен по "Реторика". Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история - периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. Като любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.

4 КОМЕНТАРА

  1. Поздравления!!! Идеята за отразяване мнението на чуждата преса по отношение на личности и събития от нашата история е много добро попадение.

  2. Поклон царю!

    За това че си бил един истинкси владетел и родолюбец!
    Ти който си владял с любов а не със страх!
    Ти който накара народа да обича Бъгария!

    А след теб потоп! убийства, затвори, концлагери, загърбихме Европа и настана национализация.

    И синът ти Симеон, дойде ограби ни като всички други и си замина! А ние му повярвахме ….

    Дъбок поклон пред теб и твоята особа !

  3. защо не задължим някак си наще политици да правят същото като него,като нямат качества да ги махат или екзекутират на момента при грешна стъпка! Израза „човек се учи от грешките си“ в този случай да не важи и да нема покритие да еба и мизерниците им скапани,продадоха всичко свято,най-красивата държава в Европа им ебаха мамата и само по история можем да разберем какъв народ сме биле,много е жалко това за мене като българин,да влезнат невки си ГЕРБ у учебниците по История,това е срам,да слагат некви курви по тетрадките това е срам,да слагат мангали в класната стая до българите още по-голям срам,говорят за интеграция и реализация,ми да ми духат Интегрирания ми х………

Вашият отговор на Иван Патев Отмяна на отговора