В последния си годишен доклад за напредъка на на Албания Европейският парламент за първи път призова да се признае българското малцинство в страната. Българите в Албания, които по неофициални данни са между 50 000 и 100 000 души, чакат от десетилетия да бъдат признати за официално малцинство.

Българският евродепутат Андрей Ковачев уточни, че през 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, двете страни подписват заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: „Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания.“ Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно.

В Албания официално са признати три национални малцинства – гръцко, македонско и сърбо-черногорско, както и две етно-лингвистични – ромско и румънско. Докладът предстои да бъде гласуван по време на пленарната сесия на Европейския парламент през февруари в Страсбург.

Този частичен успех е първа стъпка към защитаване правата на българите в Албания – една историческа българска общност, чиито интереси с десетилетия са останали неосъществени от България.

Обновеният ни магазин те очаква с предложения за книги, списания, календари, карти и подаръци за деца. Малко на брой, но качествени образователни продукти, следващи линията ни за увлекателно и достоверно представяне на българската история.

Хареса ли ви статията?

Европейският парламент призова Албания да признае българското малцинство в страната
4.2 от общо 14 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!
СПОДЕЛИ
Предишна статияИзоставената България (галерия)
Следваща статия„Наръчник на приключенеца“ представя най-уютните хижи в България
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР