Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Годината е 1876, денят 20 април – една паметна дата в българската история. На него  нашите предци се вдигат срещу цяла империя в името на едно – свободата. Макар действията им да не водят пряко до нея, те си остават един от най-ярките примери за себеотрицанието и храбростта, на която е способен българина в името на по-висше благо.

Как обаче се стига до избухването на Априлското въстание?

Гибелта на Васил Левски през 1873 година води до тежка криза сред революционното движение. Неуспешните опити да се намери заместник на Апостола, нескончаемите спорове и оттеглянето на Любен Каравелов от движението през 1874 година водят до разцепление вътре в БРЦК. Христо Ботев застава начело на Българския революционен комитет (БРК) в обстановка на обявен банкрут на Османската империя и избухнало въстание в Босна и Херцеговина.

Христо Ботев

Гениалният поет не може да не се възползва от поредното разпалване на Източния въпрос. Замислено е въстание, като българските земи са разделени на окръзи, начело на които застават апостоли. Времето за организация обаче се оказва недостатъчно и т. нар. Старозагорско въстание през септември 1875 година се проваля. Отчаян от неуспеха, несправедливо обвинен, Христо Ботев поема върху себе си отговорността за несполуката и се оттегля. Малко по-късно БРК се саморазпуска, оставяйки революционното движение без ръководство.

Някои от неговите членове отчитат задълбочаването на Източната криза и пристъпват към подготовка на ново въстание в България. Те сформират т.нар. Гюргевски революционен комитет, състоящ се от млади, решителни дейци с революционен опит, разочаровани от досегашните безплодни усилия. През ноември-декември 1875 година в дълги заседания те решават да се пристъпи към организиране на ново всеобщо въстание през пролетта на следващата година. Българските земи са разделени на революционни окръзи, начело с апостоли и техни помощници.

В първите дни на новата 1876 година определените апостоли преминават Дунав и се заемат с делото. В българските земи ги очаква много работа, а и много разочарования. Още в самото начало предвиденият Софийски окръг се проваля, апостолите тук са заловени или се завръщат в Румъния. Далеч не цялото българско общество възприема революционната тактика. Някои се плашат от кръвопролития, други не вярват, че българите сами могат да се освободят. Затова и на места апостолите използват различни пропагандни похвати, като слухът, че Сърбия и Русия само чакат въстанието, за да обявяват война на Цариград. Масово разпространение придобива твърдението, че буквеното изписване на годината 1876 година означавало „Туркия ке падне”.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

В Търновски революционен окръг главният апостол Стефан Стамболов прехвърля цялата организационна тежест на местните дейци, които разгръщат енергична дейност в Габровско, Севлиевско, Горнооряховско, Тревненско, но не могат да решат проблема с липсата на оръжие.

Във Втори окръг с център Сливен между самите апостоли има противоречия относно тактиката, а и местните комитети настояват за четнически действия. Сериозни пропуски има и в Трети – Врачански окръг, където липсата на оръжие и на координация се оказва решаваща.

Най-организирано действат апостолите в Четвърти окръг, основно в родопските и средногорските села. Мъжете провеждат военна подготовка, подготвят се складове и укрупнени лагери в планините. Общото събрание на комитетите от Четвърти окръг, проведено в местността Оборище на 14 април, уточнява плана за въстанието и решава то да избухне на 1 май.

„Български въстаници 1876“ (картина на В. Антонов)

Поради предателство турски заптиета се опитват да арестуват председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото „Кърваво писмо”. Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски сформира своята конна „Хвърковата чета”, с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание. Скоро редовна османска армия и башибозук атакуват въстаналите селища, първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения – и Панагюрище. Трагична е съдбата на Батак, където потушаването на въстанието е придружено с масови кланета. В Перущица Кочо Чистеменски и Спас Гинев убиват целите си семейства, за да не попаднат живи в ръцете на врага.

Когато „Кървавото писмо” достига Търновско, властите вече са взели мерки. Все пак тук въстание избухва, макар и не в предвидения мащаб. Сформирани са няколко чети, една от която е на поп Харитон, водила 9-дневно сражение в Дряновския манастир.

Въстание в истинския смисъл в Сливенско няма, апостолите съставят чета, която след тежки боеве е обкръжена и разбита.

Комитетите във Врачанско проявяват колебания и в крайна сметка решават да изчакат четата на Христо Ботев. Първоначално се предвижда тя да бъде ръководена от Панайот Хитов или Филип Тотю, но те отказват и поетът поема командването на 205-те четника. На 16 май те се качват на австрийския кораб „Радецки”, скоро слизат на българския бряг при Козлодуй, откъдето започна безсмъртния поход на Ботевата чета. Въстанието във Врачанско така и не избухва, четниците водят сами тежки боеве срещу превъзхождащия я противник.

На 20 май, при неизяснени обстоятелства, даващи възможност за различни хипотези, Христо Ботев пада убит. След смъртта на войводата си, четата се разпада на групи, които са унищожени една по една.

По същото време с Ботевата чета през Дунав минава и от четата на Таньо Стоянов, която след героичен поход е унищожена.

С разгрома на двете чети Априлското въстание фактически завършва. То е предизвикателство към Високата порта и е потушено с целенасочена жестокост и то дори извън въстаналите райони. Близо 80 селища са изгорени, убити са около 30 хиляди жени, деца, мъже.

„Баташкото клане“ на полския художник Антони Пьотровски

Зверствата не остават скрити от световната общественоста. Анкетната комисия на Юджийн Скайлер с участието на Дженюариус Макгахан и Алексей Церетелев изнася безспорни доказателства за кланената, предизвикали гневната и съчувствена реакция на света. Организират се митинги и подписки в защита на българския народ, близо 3000 статии са посветени на трагичните събития, десетки известни личности като Дмитрий Менделеев, Лев Толстой, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин издигат глас за българите. В крайна сметка Априлското въстание и общественият отзвук от него водят до Руско-турската война и Освобождението на България.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Априлското въстание – еманация на българския дух
4.6 от общо 100 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

6 КОМЕНТАРА

  1. Памяти «апрельцев». Фоторепортаж из Приморского Парка Варны. 20.04.2015 | Варна

    […] Подробнее об этом судьбоносном для Болгарии восстании можно прочитать здесь и здесь. […]

  2. Всичко е много добре представено,само не разбирам защо толкова българско събитие се свързва с чуждицата „еманация“?Нима е беден българският език ?!

  3. Поклон пред паметта на падналите герои. Трябва да се чества, да се припомня на народа, да се отбелязва празника. Който не е ходил в Копривщица, Батак и Перущица да отиде и да види музеите и табелите по улиците за убитите българи.
    barin

Отговор