Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Всеки е чувал името на Александър Малинов, но знаем ли всъщност защо е толкова важен за българската история? Безспорно той е една от онези важни фигури, които оказват влияние както за благоприятното ѝ развитие, така и за неблагоприятното. Той е този, който присъства в политическия живот на Третата българска държава над 40 години и става неговата жива история. Затова ние от “Българска история” ще се опитаме да ви разкажем малко повече за тази “цветна” личност.

Александър Малинов
Александър Малинов

Роден е в Пандъкли, Бесарабия през 1867 година. Рожденото му място е един сравнително далечен, но въпреки това населен с хиляди българи регион. Като юноша учи в гимназия в Болград, а след това продължава своето образование в Киев, където следва право. Силно заинтересован от специалността си, Малинов се заема сериозно с нея и през 1891 година се дипломира успешно. След завръщането си в България работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив (1898). Той има тежката задача да бъде прокурор в процеса срещу убийците на Стефан Стамболов, а също така осъжда министрите от кабинета на Тодор Иванчов за злоупотреби с държавни средства. Защитник е и на арестувания за антивоенна дейност лидер на БЗНС Александър Стамболийски.

Очевидно познанията му по право са завидни и лека полека Малинов се възползва от тях, за да навлезе в политическия живот на България – той се сближава с ръководителите на Демократическата партия и става неин член. От 1896 година е сред видните дейци на партията, с която са свързани едни от най–големите му заслуги и цялостното му влияние върху българската политика. През 1903 година лидерът на Демократическата партия Петко Каравелов умира, а за негов наследник е избран именно Александър Малинов. Той става постоянен председател на партията и пред него тепърва започват да се появяват неизбежните перипетии на политиката.

Началото на XX век е един изключително динамичен период за българското общество. Властта на княз Фердинанд нараства и през 1903 година той сваля правителството на д-р Данев. Монархът веднага се свързва с Малинов, като му предлага да застане начело на новия кабинет. Председателят на демократите обаче отказва, като се заема със заздравяването на влиянието и работоспособността на партията.

През 1908 година на Малинов отново е направено същото предложение и за разлика от 1903 година отговорът му е положителен. Така той става министър-председател в един от най-решителните периоди от българската история. Именно по това време Александър Малинов достига своя връх в политическата си дейност, като взема дейно участие в подготовката и обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 година. Това събитие увенчава с успех 30-годишните усилия на страната за материално, духовно и политическо равноправие сред европейските народи. България се превръща в суверенна държава и прави огромна крачка в своето политическо и социално развитие. Разбира се, заслугата за получаване на независимост на България не е единствено на Александър Малинов. Такава има и Фердинанд I, чиято е решителната дума по вземането на такива важни дипломатически решения.

Обявяване на независимостта на България
Обявяване на независимостта на България

Както вече споменахме, наред с благоприятните действия на Малинов за развитието на България следват и неблагоприятните. За такава може да смятаме дейното му участие през 1911 година в проекта за изменение на Търновската конституция и по-специално промените по член 17, с които се предоставя възможност на изпълнителната власт в лицето на държавния глава и правителството да води външната политика на страната зад гърба на Народното събрание. Това несъмнено не е най-добрата промяна в конституцията, защото води до отслабване на парламентарния контрол, чието отражение по-късно ще видим в навечерието на Балканската и Първата световна война.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

След 1918-та година ситуацията рязко се изменя. В близките 5 години управлението на България попада именно в ръцете на Стамболийски. Репресивните действия на лидера на земеделците далеч не се нравят на Малинов и той открито им се противопоставя. В резултат на това през есента на 1922-ра е арестуван и прекарва близо година в затвора в Шумен. След падането на режима на БЗНС е освободен и успява да възстанови партията си. А след деветоюнския преврат през 1923 година, вече свободен, той участва в създаването на Демократическия сговор. Не след дълго обаче (1924) първите идейни различия между него и “сговористите” се появяват и затова се принуждава да премине в опозиция. Когато дните на правителството свършват, Александър е в центъра на създаването на коалиция Народен блок, която се явява и печели изборите за XXIII ОНС през 1931-ва година. Той поема поста министър-председател, но напредналата му възраст и умора го карат да напусне и да подаде своята оставка през същата година. Независимо от това той не напуска политическия живот, а напротив – остава лидер на Демократическата партия, а по-късно и председател на XXIII ОНС.

Цар Фердинанд с правителството на Александър Малинов след обявяването на независимостта на Царска България, 1908 г.
Цар Фердинанд с правителството на Александър Малинов след обявяването на независимостта на Царска България, 1908 г.

Дългите години усилена работа и политически борби обаче се отразяват на политика Малинов. На 20 март през 1938-ма година, по време на изнасяне на политическа реч на сцената на “Модерен театър” в София, той среща смъртта си.

Александър Малинов е политикът, станал 5 пъти министър-председател, той спомогва независимостта на България да стане реалност, той е този, който с гласа на разума и умереността се опитва да следва принципите на демокрацията.

Ето какво казва за него един от най-видните журналисти на XX век – Данаил Крапчев.

   „Александър Малинов не беше само един идеолог, носител на една доктрина, на една политическа мисъл. Той беше една душа, която трепереше като трепетлика, отразявайки всички скърби и радости на българския народ.”

„Малинов беше голям демократ, но той беше за една просветена демокрация. Той беше държавник от първа величина, който всичко отмерва и пресмята. Нему бяха чужди ласкателствата, било към народа, било към носителите на държавната власт.”

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Александър Малинов – политикът, който стана 5 пъти министър-председател на България
4.6 от общо 25 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор