Берлинският договор от 13 юли 1878 година променя значително разпоредбите на предварително подписания Санстефански мирен договор. Въпреки че България отново се появява на официалната карта на Европа, голяма част от земите с преобладаващо българско население остават извън пределите й. Така се заражда идеалът за национално обединение на българите.
Сред откъснатите територии е и Македония. За нея се водят редица кървави битки попити с емоция, вдигани са въстания и бунтове. Едно от тези въстания е Кресненско – Разложкото от 1878-1879 година, за което ще Ви разкажем в следващите редове.
През януари-февруари 1878 година, интелигенцията и духовенството в Македония започват да се тревожат за бъдещето на своите родни места. Причина за това са сведенията в европейската преса, че бъдещото Княжество България ще обхваща само териториите на север от Стара планина. Местните първенци, сред които са Натанаил Охридски, Методи Кусев, Васил Диамандиев и други, изпращат редица изложения до граф Николай Игнатиев и други руски дейци, в които е описано действителното положение в тези земи. Целта е ясна – включването на Македония в бъдещата българска държава. Населението се активизира и приготвя за посрещането на руската армия. Въпреки настойчивостта на част от дипломатическите и военни дейци, командващите руските войски така и не пристъпват към окупация на Македония. Логично, след подписването на Санстефанския мирен договор, у местното население цари възторг, облекчение и неистова радост, но това трае само няколко месеца.
След Берлинския конгрес македонските българи достигат до извода, че единственият изход е въоръжената борба. При новосъздадената обстановка в цяла Македония се образува движение за изпълнение на Санстефанския мирен договор за запазване на националното единство в рамките на единна България и за отхвърляне на турското господство. Движението на македонските българи през пролетта и лятото на 1878 година е по-скоро стихийно и спонтанно. По тази причина част от духовенството и интелигенцията се заема с изграждането на добра организационна структура и с укрепването му. Главните цели са създаване на ръководен център и спечелване помощта на руските власти.
На преден план изпъква личността на Натанаил Охридски – изтъкнат общественик и църковен деец. След сключването на Берлинския договор той заедно с екзарх Йосиф и други духовни лица се озовава в Пловдив, а по-късно и в София, където се среща с много свои стари познати, мнозинството от които са емигранти от Македония. Именно по това време започва усилена организаторска дейност за вдигане на въстание срещу решенията на Берлинския конгрес.
През юли 1878 година Натанаил се озовава в Кюстендил, където се среща с местни дейци начело с дядо Ильо Марков.След като вижда ентусиазма и готовността на хората, той се заема с организирането на въстанието. Важна стъпка е съвещанието от 8 септември 1878 година в Рилския манастир на което присъстват Натанаил Охридски, Ильо Марков, Димитър Попгеоргиев и окръжните управители на Кюстендил и Горна Джумая – Николай Овсяни и Йосиф Шевченко. Решенията взети на това съвещание и до днес остават неизвестни в цялост, тъй като не е воден протокол. Предполага се, че главните точки са: събиране и организация на въстаници и създаване на стража около джумайската граница, която да предпазва от башибозуци.
След приключването на съвещанието Димитър Попгеоргиев (определен за помощник на Натанаил в Джумайско) започва енергична подготовка за бъдещото въстание. Той е упълномощен от местните първенци да убеждава с различни методи населението да се включи в организацията на стражите в различните райони на окръжието – при с. Осеново, над Вардина скала, около Кресна и др. Обикновено пазачи се поставят на важни стратегически места с оглед охраната на граничната линия, но същевременно местни стражи се формират и във вътрешните селища на окръжието. Така за кратко време се създава една организирана и дисциплинирана народна сила – своеобразно опълчение, което дава по-късно кадри и за въстаническата армия. Освен това започва въоръжаването на местните дейци и идващите от други места доброволци. В същото време Натанаил Охридски търси съдействието на съпротивителното движение в Тракия.
Голям принос за организацията на бунта имат комитетите „Единство” – създадени именно за единство на всички българи и за включване на Македония и Тракия към княжество България. За съжаление Софийският комитет и въстаниците често имат различия във вижданията за тактика и средства на действие, което се отразява в по-късен етап на бунта.
В началото на октомври около Кресненското дефиле се групират четите на старите и известни войводи: Стоян войвода от с. Страчища, Неврокопско, Тодор Паласкаря, Коста Кукето, Кочо Лютата, Стойо Торолинко, дядо Георги Гаджала и др. Всъщност още в края на септември те са свикани на събрание, където за главен войвода е определен Стоян войвода.
На 5 октомври 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на главния войвода и Адам Калмиков атакува османския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часова битка успяват да сломят вражеската съпротивата. С това сражение се слага началото на Кресненско – Разложкото въстание. Пленени са 119 войници и 2 офицери. Освен това в ръцете на въстаниците попадат над 100 пушки, 13 товара патрони, 13 коня.
В същото време в село Кресна се разиграва интересна ситуация, която няма голямо значение за хода на въстанието, но показва какво е моралното му въздействие върху местните жители. Те влизат в битка със случайно попаднали в селото спахии. Разбирайки за така създалата се ситуация, Стоян войвода им изпраща една група въстаници.
Победата на въстаниците е широко отразена както в българската, така и в европейската преса. Още същия ден е овладяно без бой с. Ощава, а на другия ден – 7 октомври – основните сили се озовават в с. Влахи. Именно там въстаниците достигат и до втора решителна победа. След тези успехи е създадено първото ръководно въстаническо тяло с името „Щаб на востаниците македонски” и състав: Адам Калмиков – атаман, Димитър Попгеоргиев – началник-щаб, Щерю Михайлов – помощник-щаб, касиер и завеждащ оръжието.
На 7 октомври Стоян войвода с дружина от 50-60 души се насочва към Кършиака и успява да изгори изоставеното турско село Грънчар. На 9 октомври въстаниците влизат в тежък бой с повече от 1000 башибозуци, събрани от селата Грънчар, Брезник и др., за превземането на с. Мораска. След тази битка въстаниците овладяват опразнените от турците села Брезница, Будилца, Сливница и Брезник.
След тези победи ръководителите на въстанието решават, че то трябва да разшири обхвата си. В резултат на това в средата на октомври в района пристига чета (около 250 души) водена от Луис Войткеевич – военен по професия, с чин майор. Неговото пристигане налага преустройство на ръководството на въстаническия щаб – образуват се две командни отделения (второто е оглавено именно от него). Това е сериозна грешка – между Войткеевич и ръководителя на първо отделение Адам Калмиков започва борба за власт и слава. Това е и причината те да бъдат освободени от заеманите длъжности, но Калмиков по-късно е възстановен, а Войткеевич се озовава в Разложко. Начело на въстаническото ръководство за определен момент застава Стоян войвода.
На 28 октомври в района на селата Градешница, Белица и Плоски се разиграва нова битка. Въстаническите сили обаче не са събрани и организирани с оглед на значителните турски сили и важността на сражението – четата на Орчо войвода по искане на Натанаил е изпратена към Кюстендил, а Баньо Маринов се отправя към Разложко поради неразбирателство с ръководството. Една част от въстаниците, особено неопитните доброволци, се разбягват, други падат убити на полесражението, а трети са пленени.
Важен момент за въстанието в Джумайско е убийството на Стоян войвода. На 25 ноември през нощта в с. Ощава той и двамата му другари Георги Чолаков и Иван Трендов били зверски убити, а други двама тежко ранени. Убийството му е плод на заговор от Димитрий Стателов, Адам Калмиков и други, голяма част от които са чужденци. Убийството на Стоян войвода предизвикало бърза и бурна реакция сред въстаниците, сред комитетите „Единство”, сред цялата българска общественост.
Борбата достига връхната си точка в средата на ноември, когато са освободени Банско и разложките села. На 8 ноември Св. Архангел Михаил – рано сутринта, когато клепалото в Банско бие за черква, въстаниците обсаждат градчето, а една малка чета начело с Баньо Маринов и войводите Тодор и Ангел тръгват към конака и внезапно го нападат. По време на атаката въстаниците са изненадани от навлизащата в селището турска редовна войска – около 400 души пехотинци и 80 души конница, идваща откъм Мехомия (Разлог). Обградените турци в конака, окуражени от това, подновяват съпротивата. Под ръководството на Баньо Маринов първата атака е отбита, последвала втора, но също неуспешна. За съжаление войводата е тежко ранен в крака и малко по-късно умира.
Друг важен център на битки с турците в Разложко е с. Горно Драглище. Въстанието тук започва още на 8 ноември с ръководител местния учител Сава Докторов. По общ замисъл на въстаниците в Банско и Горно Драглище е решено да се нападнат последователно Бачево и Белица и голямото смесено българо-мюсюлманско село Баня, а оттам и упорният пункт на властта в района – град Мехомия (Разлог). Това решение е предизвикано и от идването на 12 ноември в Банско на нов командващ – майор Луис Войткеевич. И тук майорът не оставя добри впечатления. Той се поддава на призивите на турската власт в Мехомия за преговори и така им спечелва време.
Битката за с. Баня е ключова, османците са добре укрепени в каменната кула-конак на Али ага, зад зидовете на училището и джамията и се отбраняват. На тяхна помощ откъм Неврокоп пристига османска войска и башибозук водени от Тефик бей. Те не нападат веднага селото, а имат за цел да отрежат комуникацията на въстаниците с тези от Банско. Когато те най-накрая влизат в селото, обсадените турци също атакуват и надделяват над въстаническите сили. Почти всички българи са избити или намират смъртта си в пламъците, а живите се разбягват към Предел и Горна Джумая. Голяма вина за тези събития имат ръководителите на въстанието начело с Войткеевич. Една седмица по-късно пада и Банско. Османски редовни войски и многоброен башибозук, събран не само от Разложко, но и Мелнишко, нападат града и след кратка съпротива го превземат. Това е ключов момент в цялостното развитие на Кресненско – Разложкото въстание.
Въстанието е смазано през пролетта на 1879 година. Отвоюваните селища едно по едно са превзети и опожарени. Многобройните чети са разгромени от превъзхождащите ги числено османски войски и башибозуци, разпръснати и дезорганизирани. Причините за това са комплексни – отслабване на вътрешната организация поради неразбирателства между ръководителите за тактически и други въпроси, слабата подкрепа отвън, липсата на боен опит у голяма част от въстаниците. Трябва да бъде отбелязван и фактът, че голяма част от бойците са бивши харамии и хайдути, които не могат да избягат от използваните в миналото методи за въздействие.
Събитията в Македония от 1878-1879 година имат силен отзвук в европейската и руска преса. За българите в района се застъпват редица дипломатически представители на европейските страни в Княжеството – английският представител Палгрейв лично пътува до Джумая и Самоков и се уверява в големите размери на опустошенията и тежката съдба на бежанците.
Потушаването на Кресненско – Разложкото въстание не слага край на борбата на българите срещу Берлинския договор, а показва на Европа непримиримостта на българската нация срещу несправедливото й разпокъсване. Въоръженото надигане на българите в Македония е първата решителна стъпка към обединението на всички съотечественици и към решаване на националния въпрос.
