С Мая Къркаличева се запознахме случайно – на една конференция в Гоце Делчев. Казват, че първото впечатление от някого остава за цял живот. Силно се надяваме правилото да важи и за този случай, защото това, което видяхме от нея е меко казано вдъхновяващо. Още с влизането си в помещението, в което се намирахме, чухме гласа й, който беше тих и спокоен, сякаш разказва приказка. Трябваха ни броени минути, за да разберем, че тя е един изключителен човек, който граби от живота с пълни шепи.
Мая е фотограф и обожава планините. Значителна част от годината прекарва високо в небето, далеч от шума и динамиката на големия град. Тя е лъчезарна, целеустремена и земна. Говори с усмивка на лице за всичко, а страстта, с която разказва за красотата на България е заразителна.
За да вникнем в мислите и емоциите й може би е най-редно да се докоснем до творчеството й. Пейзажите на Мая са способни да спрат пулса ни за секунда и да ни откъснат от сивото ежедневие. Уверете се сами на www.mayaeye.com
Преди всичко – представи се с няколко думи на нашите читатели.
Ти го направи много добре и на място – лъчезарна, целеустремена и земна девойка. Мая от Пловдив, след седмица на 31, страстна любителка на планината, с фотоапарат в ръка. : )
Как откри пътя до най-голямата си страст, а именно фотографията?
Път се открива, вървейки. Ако ти е трудно, значи вървиш нагоре.
Как минава един твой ден в планината?
С този въпрос ме спечели! Досега никой не беше питал подобно нещо, а това е и най-интересното! Дните в планината са винаги различни, всеки ден се готвиш за нещо ново и неочаквано. То в повечето случаи е и в пъти по-красиво и вълнуващо от представите ти. Всеки ден в планината е безценно богатство, което учи, радва, обогатява, възпитава, вдъхновява и чисто и просто заживява в теб. Дните започват рано, ставане по тъмно, тишина около теб, дообличане на неща, които те защитават от атмосферни влияния отвън, било то отвън палатката, хижата или просто чувала. Апарата е някъде там, слагаш обувки, снегоходки, котки, каквото е нужно, излизаш и започваш да дишаш бавно, бавно, хладно е, оглеждаш небето, останали са само най-ярките звезди, онова тъмно синьо, което в началото червенее, линията на живота, планината назрява. Поемаш нагоре, стъпки, стъпки, стъпки, само звукът на хрупащите снегоходки се чува, щастлив момент е – няма вятър! Крачиш, крачиш, нагоре, нагоре, малко по-малко хоризонта се променя, върховете се преплитат, показват други лица, крачиш, задъхваш се все повече, спираш, дишаш, дишаш, а съществото ти не може да спре да се вглежда в сутрешните форми и цветове, меко е, стъпваш над снежната маса, леко крака ти потъва, хрупаш и гледаш нагоре, след малко си там, на върха, и панорамата ще е двойно по-голяма, ще е цялата, до сега грамадата на върха поставяше стена между вас, сега си горе и всичко, което можеш да правиш е да дишаш и да се усмихваш! Слънцето назрява, от години си по върховете сутрин и знаеш от къде ще се покаже. Съществото ти царува. Започвайки така, всеки ден в планината е необятна свобода! Олях се малко. За продължението ще напиша книга. : )
Сама или с компания предпочиташ да си сред природата?
Винаги поемам с компания и винаги отделям време да съм сама сред природата, така е прекрасно!
Къде в България се чувстваш най-добре и защо?
Далеч от натоварени автомобилни пътища. Затова и ходим в планината. Там шумът е песен, балсам за душите, птички, рекички, букака, песента на скалите и орлите, дивия свят…
Има ли място в България, което не си посещавала, а ти се иска?
Русенски Лом!
Очевидно е, че си авантюрист. Кое е най-рисковото ти преживяване?
Авантюрист в мислите си, но в действията избягвам крайни рискови моменти. Не намирам за нужно да се боря с тях. А що се отнася до случайни метеорологични обстановки, вятърът, снежните бури и мъглата са сред най-интересни и особени ситуации, на които можеш да попаднеш, бедствайки.
Фотографията – хоби или работа?
Фотографията е живот. Не го приемам за конкретна работа, а призвание, на което си се отдал.
Съвет към хората, които искат да се занимават професионално с фотография?
По-скоро искам да дам съвет на тези, които се чудят дали искат да се занимават с фотография. Ако се чудите, значи не е за вас! При фотографията няма чудене, просто го правиш, така ти идва отвътре! А ако го имате в себе си, то нищо няма да ви спре да го правите и то добре. : ) То е вашето нещо и от тук нататък пътят с фотоапарат в ръка ще те научи на неочаквани неща, не само от фотографията ами и от живота. Настрана абстрактното. Съветът ми към вас е – учете се от най-добрите, гледайте творбите им и отключвайте въображението си, винаги може да се намери интересен поглед на нещата, винаги може да се направи различно и по-добре!
Читателите ни те свързват с това, че твоя снимка е избрана за тапет на Windows. Как се случи това?
Фотографиите ми се продават от Getty Images в световен мащаб. Много известни фирми са закупували мои кадри с времето, но губиш връзка с това, как ги използват. Сега случайността и мащаба на публиката за този кадър го направи, така да се каже, известен. Лично аз предпочитам хората да ме свързват с планинска фотография, отколкото с тапет на Windows. : )
Разкажи малко повече за изложбата ти в Пловдив, която може да бъде видяна до 17-ти април.
Идея за изложба имам от години. Случи се сега, докато бях в Мадейра преди 2 месеца получих е-mail и всичко вече беше решено. Остана само изборът на кадри и осъществяване. В Mall Plovdiv, до 17-ти април може да видите, какви ги сътворих през последните години с фотоапарат в ръка. Седмица преди това осъществих и първата си самостоятелна изложба в Apartment101, пак в Пловдив. Там са лицата на планината, всички онези муцуни, на които ви се иска да сте били спътници. Там съм и оставила доста занимателни четива – книги за планината, ръководства, карти, пътеводители, камъни, подкови, шишарки, лишеи и т.н. Заповявайте !
Какво ти предстои в личен и професионален план?
Не ги деля тези неща. Предстои ми пътуване на високо, на Югоизток, пътуване към Хималая. Нещо дългомечтано, нещо неизмеримо, необятно, 2 месеца с раница на гръб и красотата на планината в пролетен цвят. Анапурна, Мачапучаре, Мустанг, Манаслу – до което и от тези имена да се доближа,душата ми ще бъде безкрайно щастлива!
От името на целия ни екип пожелаваме успех на Мая и за момент да не спира да ни радва с прекрасните си творби.
