Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

С oсманското завоюване на България е прекъсната възходящата линия на нейната развиваща се култура. През първите години на владичеството голяма част от иконографските постижения на българите са унищожени, а талантливите зографи са принудени да прекратят своята дейност. С преодоляването на шока от поробването, постепенно започва да се възражда и българската култура, която се явява продължител на постиженията от предходната епоха. Това обуславя нейната силна преплетеност с църквата, която в началото помага за развитието ѝ, но на един етап вече се явява като пречка. Повече от няколко столетия са необходими, за да дойде моментът или по – точно, за да се появи човекът, който да постави началото на скъсването с тогавашната художествена практика и свързването на българската живопис със светския стил.

Zograf_selfИмето на този човек е Захари Христович Димитров, известен като Захари Зограф. Той е роден през 1810 година в Самоков. Негов баща е видният зограф Христо Димитров, който е смятан за основоположник на една от най – авторитетите български иконописни школи – Самоковската. Бащата на бъдещия творец, който е изучил занаята в Хилендарския манастир, започва да го предава на най – големия си син  – Димитър. През 1819 година обаче смъртта го застига и така учител по иконопис на Захари става неговият по – голям брат. Наред с изучаването на семейния занаят, той учи в местното килийно училище.От 1827 година негов учител е знаменитият възрожденец – Неофит Рилски, който до голяма степен спомага за оформянето на мирогледа му и особено за любовта му към родината.

Захари Зограф бързо разгръща своя талант в иконописта и от 15 октомври 1831 година започва работа като съдружник на брат си, което означава, че вече е истински майстор. Няколко години след това той се отделя от него и заминава за Пловдив, където продължава своя творчески път. Първата му самостоятелна творба, на която се подписва, е от църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Пловдив. Благодарение на майсторството си, получава и други задачи. Запазени негови икони от този период има и в църквата „ Св. Богородица“ в Копривщица.

Захари Зограф успява бързо да се утвърди и да получи по – голямо поприще за изява. Един от първите му големи стенописни ансамбли е този, който той рисува в Бачковския манастир. В изключителната му работа над този храм особено се отличава картината на „Страшният съд“, намираща се под откритата нартика. В нея Захари успява да внесе нов елемент, изобразявайки сред горящите в ада и няколко български чорбаджии от Пловдив, които били поддръжници на гръкоманското движение сред българите. Друга новост, която внася при работата си в Бачковския манастир, е рисуването на автопортрет, което до тогава се е смята за крайно неприемливо.

През 1841 година зографът започва работа по изписването на южната част на съборната църква „Рождество Богородично“ в Рилския манастир. Изпълнението му там отново е на висота и заслужено неговият учител Неофит Рилски пише тези бляскави слова за него:      „Като влази некой перви път в черковата, ако се случи да погледне най – напред на изображението церковно, както си дигне главата нагоре той забравя веке да я снеме…“     От кондиката на Рилския манастир разбираме, че за своите услуги Захари Зограф получава 7508 гроша.

453px-Sv_Kiril_Metodij_Zahari_Zograf_Trojanski_mon_1848
Свети Кирил и Методий (1848), Троянски манастир; снимка: Уикипедия

Следващата поръчка, която иконописецът получава е за църквата  „ Успение Богородично“ в Троянския манастир, където става главен художник. При работата си над нея, Захари остава верен на себе си и отново разчупва църковните шаблони. От неговата ръка са изобразени много български, руски и сръбски светци, а също така отново творецът помества свой автопортрет. За първи път от него са изобразени светите братя Кирил и Методий сред светците. Уникално негово творение е и нарисуваното „колело на живота“, което символизира преходността на човешкия живот. Друго творческо дело на талантливия зограф е изписването на Преображенския манастир. Там Захари отново изобразява главно български светци, като място намират почти всички, които са споменати в Паисиевата история и в „ Царственик“ на Христакий Павлович. В този храм зографът отново прави свой автопортрет и изобразява „ колелото на живота“.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

През 1851 г. в Самоков пристига писмо, в което трима от най – изтъкнатите български иконописци – Димитър Христов, Иван Образописов и Димитър Молеров, биват поканени от монасите на Великата Лавра (най – големият и най -вътрешния притвор на главния манастирски храм. По незнайни причини, вместо тях за Атон заминава Захари Зограф. Там той остава 17 месеца, които прекарва в работа. След като е готов, се завръща в родния си град с много жълтици и поръчки за икони. По тях той работи до пролетта на 1853, когато в Самоков пламва епидемия от тиф. Жената на неговия по – голям брат – Християния, се разболява от жестоката болест. Захари Зограф настоява да я види, въпреки забраните на останалите, и по този начин бива заразен. На 14 юни 1853 години той умира от тиф.

Портрет на Неофит Рилски, дело на Захари Зограф. Снимка: Уикипедия
Портрет на Неофит Рилски, дело на Захари Зограф. Снимка: Уикипедия

Захари Зограф е емблематична фигура в българската история, но той не остава в нея единствено със своето творчество. Наред с него видният зограф се бори за налагането на българския език в богосложението и за разпространение на книжовното дело сред по – широк кръг от народа.

Иконописецът успява да завещае на поколенията голямо количество творби, част от които са наистина изключителни. За разлика от предхождащите го зографи, при него скромността и смиреността на христолюбивия творец отсъстват. Множеството му автопортрети както и подписите под стенописите му свидетелстват за един осъзнат талант, който намира израз и в писмата му до Неофит Рилски. В едно от тях той пише:  „Истина да им кажеш, колко са майсторе у турско, у Света Гора, у Стамбул, у Румелията и у Ерусалим ни един не може да му тури калема под неговото.“

Макар Захари Зограф да се счита за най – знаменития сред българските иконописци на всички времена, той съвсем не е положително оценяван от познавачите на църковното творчество. За неговите стенописи  във Великата Лавра епископ Порфирий Успенски пише, че „оскърбяват естетическия вкус“. Няма нищо странно в тази негативна оценка, която Захари получава. Мнозина приемат, че именно той, със своето творчество, което опростява образите и ги прави по – реалистични, допринася до голяма степен за залеза на иконата. Но в крайна сметка този залез е неизбежен, а преходът към светско изобразително изкуство е път, който всяка една страна трябва да извърви.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Захари Зограф – светският иконописец
4 от общо 1 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор