Звънливият и богат български език е оръжието, с което родните писатели успяват дори и в мрачните и трудни години на гнет да съхранят родолюбието и идеала за свобода, да увековечат отрудения български човек, страстите и неволите на хората.

Днес ние имаме щастието и честта да разлистваме книгите с пожълтели страници и да се пренасяме в един друг свят, било то в миналото или настоящето, благодарение на майсторското перо на надарените български творци. Те от своя страна, и в творбите си, и извън тях, често са изразявали своите възгледи за родната реч.

Представяме Ви някои интересни цитати, които засвидетелстват почитта на изказалите ги към родния език.

Иван Вазов

„Но и тъй, както е днес, езикът ни е, както казах, пак великолепен по звучност, по изразителност и по енергия. И ние си го обичаме като едно от най-скъпите наследства, завещани нам от дедите ни.“ (вестник Развигор март 1921г.)

Пенчо Славейков 

 „Езикът ни е дивен. И в него е залогът на онова хубаво, което ние ще създадем, за да се отплатим на бащи и деди за онова, което те са създали за нас. Той е активен език. Во всяка негова дума има меч, млат, длето и мускули. С него може човек да се бори и с Господа, както Яков, и ще има благословението му!“ (из „Разлин Стубел“, На острова на блажените 1910г.)

Стоян Чилингиров

Стоян Чилингиров

 „Разгръщам книгите на твоето печатно слово, вслушвам се в думите на всекидневната ти реч и тръпна от възторг и опиянение. Какво не е казано чрез тебе и какво не ще се каже занапред, о, хубав български език? Изкован от стомана и гранит, ти вплиташ в себе си най-нежните струни на човешката душа, най-недоловимите колебания на човешкия ум. Сърцераздирателен стон, когато накипи болка в гърдите, ти си най-мощният зов за борба, когато цялото ни същество потръпне от неправдите на човека. Но възстанови ли се потъпканата правда, тогава ти знаеш да ликуваш тъй, както не може да ликува никой друг език на земята. Настъпят ли дни на мирен труд пък, ти знаеш как да галиш със словата си отудения работник и да му вдхваш вяра и надежда в живота. (из „Възхвала за българския език“ 1941г.)

Людмил Стоянов

 „Хилядогодишната история на нашия писмен език е ярко доказателство за неговата жизненост и устойчивост. В този дълъг период той издържа изпита на времето, остана в основта си несъкрушима спойка на народното единство, крепител на националното съзнание.“ (Сб. Людмил Стоянов за литературата, изкуството и културата, София 1959г.)

Ангел Каралийчев

„От далечни времена иде нашия роден език. Той е преминал през дебрите на хилядолетията, застинал е по страниците на старите пергаменти, изписани с парче перо в мрачни и студени килии, вдъхнал е неугасим живот на песните и приказките, звънтял е като чук върху наковалня в книгите на новите книжовници. Колко пъти насилниците отнемаха свободата на българския народ и къшея от устата му вземаха, и вериги слагаха на нозете и ръцете му, но родната реч никой враг не можа да окове в желязо!“

Любен Каравелов

„Секи народ трябва да се хвали със своя език, трябва да открива и да се опознава с неговите богатства, а ние българете вървим наопаки… В езика, като в огледало, се види самия народ със своите доствойнства, със своите погрешки, със своето образование и понятия, с една дума, езикът и народните песни са копие, което изображава самия народ и неговата история.“ (вестник „Свобода“ от 19 февруари 1870г.)

Александър Теодоров Балан

„Не стига само да си роден българин, научил да говори български, да чете и да разбира български книги; потребно е нещо повече – потребна е езикова просвета.“

Кирил Христов  

Кирил Христов

„Все пак има българи, които мислят, че нашият език не се отличавал с Бог знае какви големи достойнства. …Онзи, който познава останалите славянски езици, лесно може да се увери, че класическият език на славянството и днес е здравата мускулеста наша реч. Който пък познава и други западни езици и има възможност да сравнява и с тях, той съвсем не може да се отнася пренебрежително към българския. Езикът ни е много хубав и много по-съвършен, отколкото предполагаме; но бедата е, че той се знае твърде зле от голяма част на образованото общество. (сп. „Родна реч”, 1938 г.)

Александър Балабанов 

 „Българският език е залогът за бляскавото бъдеще на българската литература. Българинът най-яростно пази българския си език.“

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Зорница Панталеева
Зорница Панталеева е завършила специалност „Политология“ в СУ „Св.Климент Охридски“ и в момента е магистър в Академията на МВР. Най-голям интерес от историята ни за нея е Възраждането, както и периода след Освобождението. Интересува се живо от литература, съвременните политически процеси на страната, както и от глобалните въпроси на сигурността.

Отговор