Антиосманската съпротива на българите е процес, който зависи от редица фактори сред които са международната обстановка, състоянието на българското общество и на Османската империя. Историческата „картина” през XVII век ясно показва, че поради огромния потенциал в стопанско и политическо отношение на империята, както и поради липсата на добре подготвени българи, които могат да мобилизират и да ръководят големи маси от хора, каузата за освобождение на българския народ е силно зависима от политиката и военните действия на европейските сили срещу османците.
Благоприятни условия за въоръжено надигане на българите настъпват с избухването на „Голямата турска война” през 1683 година между Османската империя и европейските сили, обединени в „Свещена лига” (в тази коалиция се включват Хабсбургската империя, Полша, Венеция и Русия).
С навлизането на войските на „Свещената лига” в турските владения, мнозина българи се присъединяват към тях в Ниш. Един от тези видни българи е Карпош, който през есента на 1689 година в продължение на шест седмици води бунт в Северна Македония (по-точно Крива Паланка и Куманово) останал в историята като Карпошовото въстание. То е третото голямо въстание в период от четири години след Второто търновско (1686 година) и Чипровското (1688 година). Въстанието на Карпош е сред онези събития, които не се радват на особена популярност и често са само споменавани с едно или няколко изречения в учебниците.
Сведенията за живота на Карпош са доста оскъдни като най-вероятно е роден в село Войница (дн. Република Македония). Почти липсват данни и за дейността му като хайдутин до въстанието от 1689 година. Има информация за това, че той тръгва по пътя на хайдутството след като сам изпитва на гърба си турските издевателства и за това, че в продължение на няколко години ръководи дружина в Западните Родопи. Съществуват разногласия в историческата литература относно названието Карпош – дали е име или прякор. Проф. Петър Петров в книгата си „Карпошовото въстание”, дава различни тълкувания, като поради липсата на реални факти не може да бъде даден категоричен отговор. Ето какви пише той:
„Най-близкото название до името Карпош е турската дума карпуз, означаваща диня, любеница. В преносен смисъл същата дума означава дебел, топчест, червен, откъдето би могло да се получи прякорът Дебелият, Дебелачко, както и личното име Червенко (подобно на Белчо). Близка до името Карпош е и гръцката дума карпос, употребявана изобщо за плод, т.е. близка по значение на турската карпуз. Езикова близост до името Карпош има и думата карпа, означаваща скала, зъбер, камък. Оттук би могло да се даде прозвище на човек „силен като камък”, или пък в буквален превод да идва от името Петър, което на гръцки означава камък. Най-сетне името Карпош би могло да се свърже със свети великомъченик Карп, чиято памет се чествува на 13/26 октомври.”
В края на август или началото на септември 1689 година Карпош се намира в района на Знеполе (Трънската котловина). По това време султанът издава заповед за залавянето му отправена до кадиите на Брезник, Пирот, Враня, Ниш и Лесковац. Сарачът (занаятчия, който обработва кожи и изработва принадлежности за впрегатен добитък и за езда) Али е натоварен със задачата и влиза в сражение с юнаците на Карпош, успява да убие една част от тях, друга съумява да залови, но войводата успява да се измъкне.
След загубата при Ниш и попадането на града в ръцете на „Свещената лига”, султанът променя тактиката си спрямо Карпош – на няколко пъти издава заповеди за назначаването на видния българин на различни позиции – първо за мартолосбашия (началник на мартолосите – военна структура за охрана на границите, съставена предимно от християни) в казите Кюстендил, Сирищник и Радомир, а по-късно и в още десет кази. Султанът дори разпорежда никой да не се меси в делата на Карпош, докато той изпълнява задълженията си. Няма спор, че той отхвърля предложеното му от османската власт.
След победата при Ниш, през октомври 1689 година войските на „Свещената лига” настъпват в три направления – към Видин, към Косово и Скопие, и към Враня и Крива Паланка. Те разчитат изключително много на помощта на местното население като най-голяма подкрепа получават в третото направление, където действа именно дружината на Карпош. „Свещената лига” постига нова победа при Крива Паланка и продължава настъплението си на юг – към Куманово. Съществува неразривна връзка между това настъпление и действията на българския войвода – той участва в състава на войската на лигата (източното крило от армията на Пиколомини) при нейното настъпление в посока към Крива Паланка и Куманово, а след приключване на бойните действия, когато европейските сили се оттеглят на север да презимуват, Карпош е назначен от тях за управител на района Крива Паланка – Куманово.
Хронистите дават оскъдна информация за упражняваната от воеводата власт в предоставените му територии. Знае се, че той предприема укрепителни действия – укрепленията са подсилени с дълбок ров. Информация има и за числеността на ръководеният от Карпош отряд – хронистът Рашид говори за 3 000 души. Важни са и данните за взаимоотношенията на войводата с европейските сили – до разгрома на бунта той съгласува действията си с техните военачалници и се ръководи от плановете им. Вероятно Карпош е положил клетва за вярност към императора и в ръководения от него отряд освен български хайдути са влизали още австрийци и унгарци. Интересен факт е, че по същото време действа и още един виден български войвода – Страхил.
Има информация, че със съгласието на император Леополд I, Карпош се обявява за „крал на Куманово”, а според хрониста Мехмед Рашид „императорът на Австрия му изпратил калпак.” Доказателство за тесните връзки на войводата с императорския двор е фактът, че при залавянето на Карпош у него са намерени документи, издадени във Виена, с които му е предоставено управлението на териториите около Крива Паланка и Куманово.
На 20 ноември 1689 година срещу въстаналите българи от София тръгва турско-татарската войска, водена от сераскера Махмуд паша и татарския хан Селим Гирай и наброяваща повече от 30 хиляди души. Тя остава няколко дни в Кюстендил като в това време успява да разбие в околностите на града хайдушка дружина от стотина мъже – част от хората на Карпош. След това войската се насочва към Крива Паланка, като гарнизонът защитаващ крепостта е разбит, а градът е запален.
Самият Карпош успява да се спаси и се оттегля в Куманово. Именно там е последното и решаващо сражение на войводата и хората му – те претърпяват тежко поражение, като голяма част от тях са пленени, включително и Карпош. Съществува и друга версия за залавянето му – според хрониста Силяхдар той пада в плен по-късно когато е унищожен последният му отряд от 200 души и Скопие пада без битка. В края на 1689 година войводата е набит на кол при моста на река Вардар. Карпошовото въстание слага край на масовата въстаническа вълна в края на XVII век.
Осемдесетте години на XVII век са период на разрастване на антиосманската съпротива на българите. В различна степен и под различни форми (въстания, бунтове, хайдушки действия) са обхванати всички български земи – Мизия, Тракия и Македония, като най-значителните опити за отхвърляне на османското иго са Чипровското (1688 година) и Карпошовото въстание. Ръководна роля в тези действия има замогващото се градско население, занаятчиите, търговците, както и много българи-католици, войнуци, мартолоси и други.
В този период Османската империя започва да търпи поражения от Свещената лига и навлиза в период на упадък, но тя е все още достатъчно силна, за да може лесно и бързо да се справи с разбунтувалите се българи. Въпреки неуспеха на Карпошовото и предхождащите го въстания, борбите на българския народ за свобода през XVII век са важна крачка към разцвета на национално-освободителното движение през епохата на Възраждането.