Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Vasil_KanchovВасил Кънчов е роден на 14 (28) юли 1862 г. във Враца в бедно семейство. Ражда се във време, в което основна цел на българския народ е извоюването на неговата свобода.

Родолюбието и всеотдайната му преданост към българския народ се формират още в ученическите му години. Значение оказва и приятелството му с други будни врачани – Мито Орозов, Стефанаки Савов, д-р Христо Йорданов, както и контактите му с верни на националната кауза личности – Михаил Сарафов, Михаил Арнаудов, Драган Цанков и др.

През 1878 г. Васил Кънчов започва работа като писар при общинското управление на Враца, за да спести пари да продължи образованието си, но през 1879 г. дава почти всичките си спестявания, за да отиде в Търново и да види Великото народно събрание. Тогава той е на 17 години и за него е изключително важно да се докосне до най-представителната институция на възстановената българска държава, да се увери със собствените си очи, че свободата на българския народ е действителност.

През лятото на следващата 1880 г. той взема изпитите за IV клас и заминава за Лом с надеждата, че ще получи стипендия за бедност, за да учи в тамошната гимназия. След като не успява, се връща във Враца. Със средства му помага врачанският градски съвет, трогнат от неговата молба. По това време вероятно се разгаря и страстта му да пътешества, да открива непознати местности, да изучава бита и миналото на населението. Кръстосва Северозападна България и околностите на Враца. На 22 година Васил Кънчов завършва реалната гимназия в Лом.

През лятото на 1884 г. Васил Кънчов прави постъпки пред Врачанското училищно настоятелство и е назначен за „главен учител по български език и история” в четирикласното училище. Като учител във Враца той взема участие и в дейността на читалище “Развитие“ (ученолюбиво дружество „Развитие”). Той е един от учредителите му и е сред най-активните му деятели.

През 1885 г. Васил Кънчов заминава за гр. Харков в Русия да учи със стипендия от Добродетелната дружина в Букурещ – записва естествени науки, учи химия. Скоро обаче прекъсва доброволно следването си заради Сръбско-българската война – както много български младежи, той се връща в България, записва се в ученическия легион, но не успява да участва в бойни действия. След войната заминава за Мюнхен, където учи „химическа технология”, а след това е студент в Щутгарт, където откриват, че е болен от ревматизъм и се налага да се лекува в Австрия. В края на април 1888 г. се връща във Враца поради заболяването и си търси работа.

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

През същата година Васил Кънчов изпраща молба до Министерството на народното просвещение да бъде назначен за учител в Солунската българска гимназия. Участта на българите в останалите под робство региони не му е безразлична.

Учители и ученици от Солунската гимназия, сред които е и Васил Кънчов
Учители и ученици от Солунската гимназия, сред които е и Васил Кънчов

В Солунската мъжка гимназия Кънчов учителства от 1888 до 1891 г. В това време с негово участие се откриват нови български училища – в Демир Хисар, Струмица и др. През 1891-92 г. е учител в Сяр, а през 1892-93 г. е директор на Солунската българска мъжка гимназия. Съставя учебници и ръководства за учители, където описва структурата на българската образователна система и акцентира върху актуалните проблеми на народното просвещение.

През 1893 г. към Българската екзархия в Цариград се разкрива длъжността “главен екзархийски инспектор на българските училища” в турските вилаети – европейските територии на Турция. Кънчов кандидатства за нея и е назначен. Работи като такъв 4 г., за които успява да запази автономността на българските училища в Европейска Турция, броят им се увеличава четири пъти, а броят на учениците и учителите – три пъти. Този период в живота на Васил Кънчов е свързан и с неуморната му дейност да изследва и описва бита, културата, географията и етнографията на западните и южните български краища, да пише учебници и да съставя ръководства за учители. По това време успява да съчетава тежки служебни функции и трудни житейски обстоятелства. През 1898 г. е принуден да се върне в България и се установява окончателно в София.

Следващият етап от живота му е период на активна дейност в областта на науката, журналистиката и обществено-политическия живот. Васил Кънчов е избран за редовен член на Българското книжовно дружество, а през периода 1898-1901 г. е деловодител и секретар на Историко-филологическия клон към него. Той е член още на Природоизпитателното и на Икономическото дружество, на читалище „Славянска беседа“. Участва активно в политическия живот на България и става функционер на Прогресивно-либералната партия.

 НАУЧНА ДЕЙНОСТ

Научните публикации на Васил Кънчов са пълни, всеобхватни, богати, дават ценна енциклопедична информация. Не е професионално подготвен за такива анализи, но сам проучва и използва опита на известни изследователи. Създава пътеписи, статистически и демографски изследвания, географски и картографски трудове, етнографски анализи, археологически бележки, монографии, биографични книги.

438px-Macedonia_ethnography_and_statisticsОсновен обект на научните му изследвания е Македония в две направления – показва историческия процес на заселване и разселване на различните етнически групи в Македония и количественото съотношение между народите, населяващи областта в кр. на ХХ век. Неговата монография „Македония. Етнография и статистика” и до днес е сред най-значимите изследвания за тази българска област. Васил Кънчов съставя етнографска карта на Македония, която е най-пълна и внася корекции в изготвените с военна цел френски и австрийски карти от това време, а изключително прецизните статистически таблици дават пълна картина на етническите и религиозни общности.

Етнографската карта на Македония, съставена от Кънчов, показва следните любопитни данни:

Население на Македония – 2 250 ооо души

                    52% – българи

                    22% – турци

                    10% – гърци

                    15% – други – албанци, власи, евреи, цигани, арменци и 700 сърби

           Към научната и изследователска дейност на Васил Кънчов се присъединява и неговото включване в комисия за установяване на мястото, на което е загинал Христо Ботев.

ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

От ученическите си години Васил Кънчов проявява интерес към политическия живот в страната и във Враца. Никога не е бил дистанциран от обществения живот, макар да смята политическите среди за „високопоставени кръгове, където не може да се отличи правото от кривото”. Своите позиции отстоява безкомпромисно, без да се съобразява с теснопартийни интереси.

Проявява симпатии към либералите и в последствие към т.нар. непримирими либерали на Драган Цанков, които формират Прогресивно-либералната партия. След завръщането му в България е засипан от предложения за участие в избирателните листи на всички актуални политически формации. Съмненията му са свързани с външнополитическата ориентация на партиите – смята, че не се оценяват действителните цели на руската политика в България и също, че е невъзможно обвързване на българските интереси с тези на Австрия.

През 1899 г. се съгласява да участва в депутатската листа на ПЛП, а в личната си програма включва и свои възгледи, които имат универсален характер и са актуални и днес: икономическа и политическа независимост на България; национално обединение; икономии в бюджета; политика на приятелство с големите държави при зачитане на българските интереси; автономия на общините и развитие на местното самоуправление; коалиране на сродни партии.

В политическата йерархия достига високо ниво – избран е за депутат от Враца в Х и ХІ ОНС, за подпредседател на ХІ ОНС, а през 1902 година е поканен да участва в правителството на д-р Стоян Данев като министър на народното просвещение и според самия премиер „назначаването на Васил Кънчов повдига престижа на кабинета”.

„Партийните борби у нас са в състояние да отчаят и най-големите оптимисти за бъдещето на парламентарния живот в Княжеството.” – /в писмо до Мито Орозов/ Думите на Васил Кънчов звучат актуално и днес.

Като министър става жертва на нелепи обстоятелства – убит е от един психически лабилен човек, на когото е отказано да бъде оставен на работа като учител в София заради „слаб успех и неумение да държи дисциплината в клас“ и заради личната му неуравновесеност. Тома Каранджулов убива Васил Кънчов и се самоубива в кабинета му. Погребението е поругано от македонските приятели на Каранджулов, които смятат, че каузата, на която служат и двамата е Македония и дори се стига до предложение да бъдат погребани в един гроб. Кънчов е погребан в София.

Днес във Враца има училище, което носи името на Васил Кънчов. През 2008 г. е създаден Инициативен комитет за построяване на паметник на Васил Кънчов. Пет години по-късно той официално е открит. Въпреки заслуженото си признание Кънчов остава неизвестен и сега.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Васил Кънчов – гордостта на Враца
4 от общо 6 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор