Настоящият пътепис ни бе изпратен от Петя Попова. Той е част от поредицата ни, в която авторите сте вие – тези от вас, които имат истински приключенски дух и обичат да разказват за пътуванията си из България.
Поканата дойде спонтанно и неочаквано….и както всички неочаквани неща зарадва всички…най-много моите любопитни второкласници…и въпросите заваляха – Къде? Кога? Кой ще ни посрещне?
Тръгнахме и приключението започна. Град Никопол се намира в област Плевен и е в близост до град Белене и също като нашия Свищов е разположен на брега на „тихия, бял Дунав“. На 14 октомври времето в родния Свищов беше слънчево, а Никопол бе обвит в загадъчна мъгла, която първо изненада, а след това зарадва децата. Приказно опакован, градът ни посрещна тих и изненадващо спокоен.
Първо посетихме историческия музей, събрал съкровища с неподправена информация – снимки, книги и предмети от бита на хората, живели преди години той и сякаш ни върна назад в годините, и малчуганите имаха възможност да усетят минали епохи и години. Направихме си интересни снимки с чудесните експонати там. И след това дойде ТЯ, просто изникна от мъглата и ни се усмихна! Името ѝ е Николинка Христова , а усмивката ѝ заразяваща…не само ни разказа, а настояваше и да ни покаже Библиотеката и информационния център, изграден по Проект „Глобални библиотеки“, паметната плоча на Никополските будители и паметната плоча на Филип Станиславов, написал в Никопол и издал в Рим със свои средства Първата печатна книга „Абагар“, паметникът на Никополските опълченци и още , и още…
Приятно ни изненада чешмата „Елия“ , преди време тя е наричана Сютлийка. Децата узнаха, че е паметник на културата и е изградена през II век в памет на жената Елия, която е била съпруга на римския гражданин Фронтон. Любовта е била причината да се увековечи женската красота. Надгробната плоча на Елия, която се намира в предната част на чешмата, изразява мъката на Фронтон за ранната смърт на неговата прекрасна любима. Красива зелена алея, която води до чешмата сякаш ни въвежда в друго измерение – на хармония, спокойствие, вълшебство и приказност.
За миг децата затаяват дъх пред красотата и след това с нетърпение искат да опитат водата и да разгледат местността.
Не само госпожа Христова ни подари усмивка в мъгливия есенен ден, усмихнати бяха всички възрастни хора, които срещнахме и разпитваха децата от къде са и харесва ли им града….усмихнати бяха и библиотечните работници, които ни поканиха да разгледаме детските книги.
Град Никопол ни омагьоса, събрал в себе си мъдростта на времето, любовта на хората и съхранил българския дух и самобитност.
