След успешно проведеното Освобождение и Сръбско-българска война, славата на храбрия български войник се разпространява в цяла Европа. Никой не може да повярва, че наскоро освободената държава за кратко време става стабилна и успешно се противопоставя на своите съседи. Българският войник става символ на храброст, жертвоготовност и любов към родината. Още в началото на миналия век, армията ни се слави като една от най-силните на Балканите. На хоризонта обаче се задава сформирането на Балканския съюз, който си поставя за цел да се противопостави на доскорошния поробител на славянските народи.

Обявяване на мобилизацията за Балканската война
Обявяване на мобилизацията за Балканската война

Вестта за евентуална война срещу Османската империя започва да се разпространява из страната веднага след бляскавия успех срещу сърбите през 1885 година. Целият български народ е готов за разплата и отмъщение. Така се стига и до свикването на хората под знамената. Мобилизацията е обявена още в средата на месец септември 1912 година. Повечето от мъжете са викнати за задължителна служба, но има и такива, които се записват като доброволци.

След успешно проведената Балканска война, всички съюзници на България се оказват окупатори. Главното командване бързо трябва да прекара всички армии на западната и югозападната ни граница. На войниците не е позволено да останат за няколко дни по родните си места. Някои подминават домовете си, за да застанат на фронта на задаващата се Междусъюзническа война. Още преди започването на основните бойни действия, Генералният щаб преструктурира цялата българска армия. Всяка една отговаря за определен район и има точно поставени задачи. Със създаването на отделните армии, към тях започват да се оформят и едни по-специфични формирования, с помощта на които пробиването на защитата на врага трябва да става по по-лесен начин.

Точно такова формирование е и Трънският отряд. По време на Междусъюзническата война в района на Пирот действа 3-та армия с командващ генерал – лейтенант Радко Димитриев. Тази войскова група е съставена само и единствено от местни хора, познаващи добре района. Отрядът има специфично предназначение и е по-самостоятелен от другите войскови единици. Неговият командир може да взема решения на своя глава, без да ги съгласува с Генералния щаб. Определено тази дивизия не е обикновена, защото в нея не влизат младежи и необучени войници. Повечето са участници в Сръбско-българската война и притежават нужния опит и качества.

Атанас Назлъмов
Атанас Назлъмов

Трънският отряд има по-специфични задачи от другите формирования, като прекъсване на железопътни пътища, стратегически свързочни връзки, навлизане дълбоко в сръбската територия и нападение на врага в тил.

Това военно формирование действа по левия фланг на 3-та българска армия, като има за цел не само да пази столицата от внезапни сръбски офанзиви, но и да нахлува дълбоко във вражеска територия. Групата има задача да проникне в направлението Власина – Враня, а след това да тръгне по долината на река Морава Идеята е сръбската армия да се обгради и елиминира.

В продължителното си съществуване отрядът търпи редица промени, тъй като Главното командване постоянно сменя командващия и състава си. Още при създаването му към него са присъединени конна дивизия и 2-ра бригада от Първа пехотна софийска дивизия, а начело е поставен генерал Атанас Назлъмов.

Първата операция за нахлуване в района на Власина – Врана е неуспешна. Твърди се, че командващият проявява нерешителност и отменя плана. На 24 юни има втори опит за нахлуване на сръбска територия, през връх Букова глава, който също завършва с неуспех. Сръбското командване, притеснено от опитите за офанзива, праща допълнителни военни части в стратегическия Пиротски окръг.

След неуспешните операции командващите разбират, че конната войскова част е безполезна в труднопроходимия терен и я изтеглят в резерв при Кюстендил. Следват нови промени в отряда. Добавени са 1-ва бригада от Пета пехотна дунавска дивизия и 46-ти пехотен полк. На мястото на генерал Атанас Назлъмов застава генерал Павел Христов. Всички тези рокади оказват влияние върху дейността на отряда.

%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%be%d1%82-%d1%82%d1%80%d1%8a%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d1%82%d1%80%d1%8f%d0%b4
Редови войник от Трънския отряд

На 7 и 9 юли формированието отново настъпва със същата цел – прекъсване на железницата при Враня. Този път отрядът постига успех, като завладява и височините Цвейна чука, Бубрежек и Плоча. В офанзивата срещу сръбските позиции на Букова глава и съседния хребет, Панджин гроб, се включва и 2-ра бригада от Пета пехотна дивизия. Пълната липса на координация на военните действия между атакуващите прави операцията неуспешна, а контраатака на сърбите откъм село Божица още повече отблъсква Трънския отряд. За няколко дни следва затишие на военните действия в района. Връх Букова глава е превзет след подновяване на атаките на 11 юли. Това открива пътя към град Лесковац и стратегическия Пиротски окръг, а железопътната връзка с Македония е прекъсната. В най-неочаквания момент българското командване отново прекратява офанзивата. Така завзетата с кръв територия бива върната на сърбите без отпор.

След няколкодневни битки, българите са принудени да се върнат на родна територия, за да защитят потстъпите към София. Българското командване до последно разчита на обрат във военните действия, но положението на армиите не позволява повторна офанзива срещу сръбските позиции. Така Междусъюзническата война се превръща в едно пълно крушение, равно на национална катастрофа.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Трънският отряд – специалното военно формирование
4.6 от общо 26 глас(а)
Велислав Филипов
Велислав е на 19 години, студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Журналистика”. Завършва НГДЕК „Константин Кирил Философ” с профил „История”. Проявява интерес към следосвобожденската българска история и двете световни войни. Интересува се от политика и спорт. Обича да пътува и да събира местни разкази, митове и легенди.

1 коментар

Отговор