Често, за да си обясним несполуките в настоящето, не ни е нужно нещо повече от това да отправим поглед недалеч в миналото. Един бърз паралел с края на XIX век ясно ни показва, че проблемите, пред които тогава е била изправена нашата държава, далеч не са толкова различни от тези днес.

В следващите редове ще прочетете част от статията на Тодор Икономов озаглавена „Глупавите позаимствования и вредите от тях“. В нея един от водачите на Консервативната партия, а също така виден възрожденец, писател, общественик и публицист, разглежда може би най-наболелия за времето си въпрос свързан със широкоразпространеното тогава чуждопоклонничество (нещо, което ни изглежда толкова актуално и днес).

Глупавите позаимствования и вредите от тях


Ако си зададе човек труда да подири какви са основите, на които се гради нашият нов живот в политическото, умственообразователно и икономическо отношение, той ще бъде неприятно зачуден да види, че в тия основи няма нищо самородно, няма нищо свое, народно, няма нищо оригинално.

Задачите, които си задаваме в делата от политическо, икономическо и образователно свойство, не са задачи на мястото и порождения на нашия собствен народен живот. Те са задачи позаимствования отвън и привнесени в нашата душа не от самото положение на българския народ, а от книжките на чуждите страни и от готовите примери на иностранните порядки.

Възпитани в чужди книги и чужди понятия и приучени към готовите правили и теории на другите народи, ние гледаме на нашия народ през очилата на тия теории и на всичките му нужди бързаме да отговорим с готовите, позаимствованите рецепти.

Самородни и оригинални са у нас само раздорите и несъгласията ни. Всичко друго е нещастно позаимствование, което насилва и осакатява българската природа. Всичко друго е чужда форма без всякакво удобство за българската снага.

За свобода ли почнем да говорим и да ратуваме, тая свобода ний ще я вземем не такава, каквато отговаря на нашето положение и на нашите сили, а каквато се разбира или от нихилистите в Русия или от Рошфор и комунистите в Париж, или от непримиримите революционери в Европа.

Има ли нещо общо между задачите на българското население и стремленията на Парижката комуна, за това никой не мисли, както никой не мисли и за другото, дали е време да начева наший млад народ от там, където свършват отчаяните нихилисти и развалените комунисти.

Като деца без собствен умствен капитал и без всяка самостоятелност ние се хвърляме върху онези играчки, които най-много блестят в очите ни и произвеждат по-голям шум.

За управление ли почнем да радим, ний налягаме не за най-доброто управление на България, за България днес и утре, а за такава система, която нам се харесва и правилата на която черпим из чуждите книги и примери.

Всеки от нас бърза да поддържи системата, която си е харесал от многото готови, и всеки става причина да се приготвя широко поле не за порядък и управление, а за цяла анархия. Далеч от властта, ние сме горещи свободолюбци и не оставаме по-долу от най – горещите свободолюбци на Европа, с устата и теориите на които говорим.

Навсякъде начело на работите се поставят хора, които имат най-голям опит и най-големи познания за нуждите и характера на народа, на обществото. У нас и с хората става като с идеите и учрежденията. Ний търсим и предпочитаме не хората с опит и със собствена воля, а най-горещите представители на позаимствованите мисли и примери.

За чуждите мисли и чувства ний търсим и хора съвсем чужди за мястото и за неговото положение. Ний поставяме начело на работите не тези, които ще бъдат най-полезни за мястото, а най-много тези, които най-много боравят със чуждите теории. Тая е причината, гдето начело на управлението и на другите публични работи у нас често са седели хора, които говорят с книгите и чуждите теории, а от мястото и от местните истински нужди нямат ни най-малко понятие.

Между тези хора има таквизи, които никак не познават народа, между който са се заловили да работят, и които са лишени от най-елементарната опитност. У тях всичко са чуждите системи и примери. Отнемете им книжките и готовите примери за подражание и ги турете да направят нещо за мястото и според мястото, те ще сгънат ръце и ще се видят в най-трудното положение. Те не ще знаят ни що да правят, ни накъде да се обърнат. Те са и умни, и достойни само с чуждите примери. Отнемете им готовия чужд материал и готовите системи, те ще останат гола нула, за която и работата в най-долната канцелария ще бъде тежка и чрезмерна.

Не искам да кажа, че готовите знания и направените от другите народи опити трябва да остават за нас безизвестни. Напротив, с помощта на тези знания и на тоя опит ний по-добре ще можем да погледнем на човешката природа и на нейните особености у разните народи.

Те могат да ни бъдат от голяма полза, но не като готова система, а като пособия при установяването на своя самородна система, основата на която изтича от самите свойства и нужди на мястото и на населението.

Ние сме длъжни да търсим и поддържаме свободата и равноправството като принципи, без които никое общество не може да се развива и благоденствова, но всичко това трябва да бъде установено и оградено с такива закони и порядъци, които са и свойствени, и изпълними за всичките граждани на държавата, на мястото.

С тези заимствования ний трябва да правим каквото правим и с европейските материи. Купуваме ний тия материи, но кроим от тях и шием дрехи за нашата снага и за нашето удобство. Опитът на другите и примерът им трябва да ни научават не да вземаме чуждите форми за наши и да се стесняваме в тях и даже да си насилваме снагата с тях, а да си кроим формите според исканията на наший живот, на нашите занятия, на нашите привички.

Януари 1886, град Русе

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Статия от XIX век представя проблема с българското чуждопоклонничество
5 от общо 12 глас(а)
Ивомир Колев
Ивомир Колев е бакалавър „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В момента продължава образованието си в същия университет в специалност „Религия и образование“. Той е автор в „Българска история“, а също и сценарист на няколко филмови документални поредици. Има специфичен интерес към историята на средновековна България и българската следосвобожденска демокрация.

Отговор