Настоящият пътепис ни бе изпратен от Нивяна Георгиева. Той е част от поредицата ни, в която авторите сте вие – тези от вас, които имат истински приключенски дух и обичат да разказват за пътуванията си из България.
Изобщо има ли място, което би било по-подходящо да бъде споменато в темата за пътеписи от родния град на най-известния автор на пътеписи в българската литература Алеко Константинов? Точно така, става въпрос за китното крайдунавско градче Свищов!
Жителите на града определено има с какво да се гордеят – една великолепна симбиоза между исторически и природни забележителности. Историята на града може да се проследи в далечното минало, чак до римската епоха, от която и до днес могат да се видят останки от селище, наричано „Нове”. По римския град, който се намира съвсем близко до града (1-2 км), и към днешна дата текат археологически разкопки и реставрации.
Тук е мястото да се отбележи, че римският град, местността „Паметниците” и брегът на величествения Дунав са едно отлично попадение за разходка, която би могла да продължи и цял ден. От близо десетилетие насам се провежда и фестивал за исторически възстановки „Орел на Дунава”, в който жителите и гостите на града могат да се докоснат до една отдавна отминала историческа действителност. Свирепите битки, древните облекла и оръжия на участниците имат силата да пренесат наблюдаващия в античността.
В началото на XIX в. градът е бил изпепелен, а населението изселено във Влашко. Но според легенда през зимата на 1810г. Дунав замръзва и свищовлии виждат възможност да се завърнат по родните си къщи по реката. Градчето се възражда и се превръща в един от най-будните и развити градове по Дунав.
Близо половин век по-късно в Свищов е издигнат православният храм „Св.Троица” от майстор Кольо Фичето. Храмът е считан за образец за възрожденска църковна архитектура.
По време на Руско-турската война (1877г.-1878г.) Свищов става първият освободен български град. От тук започва пътя на вековно мечтаната и очаквана от българите свобода!
Свищов се назовава и като града на 100-те първи неща в България. Тук е построено първото българско читалище, първото българско килийно училище, първата българска търговска гимназия, първото внесено пиано в България и др. След като споменах и първото българско търговско училище, смятам че важно уточнение тук би било, че училището е построено по архитектурно подобие на Виенски университет, и е построено благодарение на дарението на видния търговец Д.Хадживасилев. Впрочем много обществено значими сгради в Свищов са построени благодарение на дарители. В това число и Стопанска академия. Дарението на Д.А.Ценов превръща града в една културна и научна дестинация, в която и до днес се обучават висококвалифицирани икономисти. Свищов е единствения град в България, в който се намира паметник на дарителите, построен от признателни свищовлии.
Тъй като започнах с гения на българската литература – Алеко Константинов, смятам, че е редно в заключение да кажа и няколко думи и за неговия роден дом. Както всички знаем, Щастливеца е роден в заможното семейство на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов. Посещението на къщата-музей дава ясна представа за буржоазната действителност на заможните търговци на Свищов. Архитектурата, вносните австрииски мебели, обширния двор с невероятна гледка към Дунав и Румъния, могат да накарат посетителя да усети аристократичния дух на средновековен Свищов. Освен експозицията на лични вещи и записки на Щастливеца , за посетителя най-атрактивно се оказва сърцето с дупката от куршум на самия Алеко, което се съхранява в стъкленица на втория етаж на родния му дом.
Не смятам, че успях да опиша всички забележителности в Свищов, но определено крайдунавския град е дестинация, която си заслужава да посетите.
