Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Свети Димитър се възнася на 26-ти октомври 306 г. по време на управлението на император Галерий, превръщайки се в един от най-обичаните и почитани светци за гръцките православни християни. Той е роден в Солун, в семейството на логотета на града и от детска възраст е възпитан в християнската вяра.

Богонравният живот, който водел, заедно с воинските му добродетели и мъченическа смърт, карат жителите на Солун да го обявят за свой светец-воин и покровител. Според вярванията на местните векове наред светецът бранел Солун, вършейки чудо след чудо, но през август 1185 г. нещо нечувано се случва. Вторият най-богат и важен град в империята след Константинопол е завзет от норманите и подложен на невиждани дотогава грабежи. Църквата на Св. Димитър била опожарена, а мощите на светеца – разпръснати. Склонният да търси божията намеса навсякъде средновековен грък е духовно съкрушен. Ромеите виждат в падането на Димитровия град наказание за своята греховност. За тях е ясно, че Св. Димитър ги е напуснал.

Междувременно, на север спомените за старото българско царство били повече от живи, а за българите ставало все по-трудно търпят властта на ромеите. Моментът за масово въстание бил назрял. Според разказа на Никита Хониат в началото на въстанието стоели три ключови събития. Първото касаело желанието на братята Петър и Асен (видни български боляри) да бъдат зачислени в прониатските списъци на империята и да получат малко поземлено имение в подножието на Стара планина. С тази цел най-вероятно в есента на 1185 г. те се явили лично пред императора Исак II Ангел в Кипсела, точно когато той се готвел да се отправи на поход срещу норманите, превзели Солун. Отказът да бъдат удовлетворени техните искания предизвикал остро негодувание у по-малкия брат Асен, който заплашил лично императора с бунт. Това нечувано поведение на младия болярин било наказано с плесница.

Второто важно събитие било налагането на допълнителни данъци върху добитъка на населението по повод сватбата на императора с унгарската принцеса Маргарет. Това довело да избухването на силно и масово недоволство сред населението в Мизия. Двамата братя много добре знаели какво правят и използвали масовото недоволство, за да превърнат заплахата си в реалност. Оскърбленията, материалната тегоба и наличието на двама блестящи водачи в лицето на Асеневци не били обаче достатъчни за бунт.

Икона на св.Димитър Мироточиви

Българите трябвало да получат и „божествена“ гаранция за делото си. Те вярвали, че Господ трябвало да им покаже, че са избрани и достойни за свободата си, че не само могат, а и трябва да вдигнат оръжие срещу византийския василевс. И знакът не закъснял. На 26-ти Октомври 1185 г. Асеневци, заедно с голямо множество се събрали в Търново, за да осветят новопостроената църква „Св. Димитър“. Междувременно, чудотворна икона на светеца се появила в града. Твърдяло се, че тя била напуснала превзетия от норманите Солун и намирала своя дом в новия храм на българите.

Религиозното съзнание на средновековния българин пък изтълкувало това като отказ на Св. Димитър да защитава ромеите и свещена гаранция, че светецът ще покровителства българите в тяхното дело за свобода. И наистина старата църква в Солун била рухнала и разграбена, ромеите били наказани, Империята била унижена.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Събралите се в църквата започнали да викат и да призовават за отхвърляне на игото и за възстановяване на славата на старите царе. В тази обстановка на патриотичен възторг по-старият брат – Тодор (наречен Петър) възложил на главата си златна диадема, наметнал червена хламида и обул пурпурните обуща, които само византийският василевс можел да носи. Така след 167 години прекъсване на престола на българските царе отново се възкачил българин. Короноването на Петър за цар и началото на огромното въстание на българите бил един от онези моменти в историята, в който всички сметки свършват и само вярата дава смелост на народа да поеме ръката, протегната от неизвестността на бъдещето, и да тръгне по пътя, посочен от нея, без да знае къде отвежда той.

Никита Хониат пише: „С такива {божествени} предсказания целият народ беше спечелен за делото и всички вдигнаха меч. И понеже техният бунт беше от самото начало успешен, още повече българите повярваха, че Господ е одобрил свободата им.“

На първо време Исак II Ангел нямал възможност да отговори на въстанието, тъй като трябвало да се разправя с норманите и узурпатора на Кипър Исак Комнин. Едва през декември 1185 г. василевсът изпратил срещу въстаниците чичо си севастократор Йоан. До сражение обаче така и не се стигнало, защото севастократорът бил отзован в подозрение за бунт. Начело на втора армия застанал кесарят Йоан Кантакузин, който се отправил към Хемус, но бил разбит в едно нощно нападение от Асеневци. Българите отнели живота на по-голяма част от ромейската армия, а пълководецът й успял да се спаси с бягство, като изоставил целия обоз. Трета армия на великия византийки пълководец Алексий Врана също била изпратена, но тя се обърнала срещу императора и тръгнала към Константинопол вместо към Търново.

Литография на цар Асен от Николай Павлович

Едва през 1186 г. лично императорът оглавил голяма войска и решил веднъж завинаги да се разправи с българите. Походът му принудил братята да се оттеглят отвъд Дунава при съюзниците им кумани, а Исак II Ангел ограбил Мизия и се завърнал в Константинопол. Според разказа на Никита Хониат императорът бил толкова самонадеян от успеха си, че срещнал с присмех напомненото му предсказание на Василий II Българоубиец, че българите ще се вдигнат на бунт и че един ден ще се освободят.

В това време личността на Асен все повече се откроявала и той се превърнал в истинския водач на бунта. През лятото на 1186 г. Асеневци отново преминали Дунава, овладели равнината и категорично поставили своята цел да доведат начинанието до успешен завършек. Никита Хониат разказва:

„И тогава те се върнаха в родината си Мизия; намирайки земята изоставена от ромейските войски, те поеха с още по-голямо самочувствие, като водеха куманските си помощни отряди все едно, че бяха легиони от бесове. Те не искаха просто да подсигурят своите владения и да установят контрол върху Мизия; Те искаха да опустошат римските територии и да обединят политическата сила на Мизия и България в една империя също както преди.“

Вторият поход на Исак Ангел не закъснял. През есента на 1186 г. той се отправил отново срещу двамата братя, преминавайки през крепостта Берое и отправяйки се към Сердика, откъдето смятал да премина Хемус и да нападне Търново. Зимата на 1186 г. обаче блокирала проходите и накарала императора да остави начинанието си за следваща година. С идването на пролетта на 1187 г. ромеите прекосили планината и обсадили Ловешката крепост. Българските войски обаче оказали невиждана съпротива и след тримесечна обсада Исак II Ангел трябвало да иска мир.

Така най-вероятно пред стените на града било подписано Ловешкото примирие, с което de iure се признавала българската власт на север от Балкана. Дългият път към свободата, започнат в онзи далечен Димитровден на 1185 г,. най-накрая бил извървян. Св. Димитър се превърнал в покровител на династията на Асеневци и в от един от най-обичаните български светци, а българите доказали на света, че техният стремеж към свобода не е нищо друго освен велик национален подвиг, при който с вярно разбиране на необходимото и възможното, с фанатична вяра и с непоколебима енергия в замисъла и изпълнението се достига до политическото и духовно възкръсването на Второто българско царство.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Св. Димитър, Асеневци и пътят към свободата
4.5 от общо 49 глас(а)
Димитър Милчев
Димитър Милчев е магистър по „Европейска интеграция и развитие“ от Института за европейски науки в Брюксел. Завършил е „Политология“ във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ . Той е възпитаник на НГДЕК „Константин-Кирил Философ“, където се заражда страстта му към историята и мъртвите езици.

Отговор