Той не е българин, но житейската му съдба се преплита с българската история и то в едни от най-вълнуващите ѝ моменти – Априлското въстание и Съединението на Княжество България и Източна Румелия, близък приятел на бележития български поет Христо Ботев.
Николай Судзиловски е роден през 1850 година в Могильов, в днешна Беларус, в дворянско семейство. Постъпва в Правния факултет на Петербургския университет през 1868 година, но правото не му е по вкуса и след година записва медицина в Киевския университет.
Увлича се по революционните идеи на народничеството и през 1874 година напуска родината си, в която няма да се завърне никога повече. Отива в Лондон на стаж в болница, където успява да говори на един митинг заедно с Карл Маркс и Фридрих Енгелс. След това се мести в Женева, където среща първата си съпруга и му се раждат две деца. През 1875 година се мести със семейството си в Букурещ и успява да се дипломира като лекар в Медицинския факултет на Букурещкия университет.
Именно в румънската столица героят на настоящия разказ се сприятелява с Христо Ботев, който оказва влияние върху идеите му. През пролетта на 1876 година, когато подготвя четата си, Ботев предлага на своя съратник да стане лекар на бъдещото революционно начинание.
![](https://bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2018/04/29855652_1804170682936449_106624466_n.jpg)
След кратък размисъл Судзиловски отказва предложението, тъй като не вярва в успеха на делото, а друг аргумент е и семейството му. Той е един от хората, които изпращат Ботев на гарата в Букурещ на 13 май 1876 година. Само седем дни по-късно поетът загива за свободата на България.
По време на Руско–турската освободителна война Судзиловски лекува ранени войници и провежда революционна агитация сред тях. След конфликта обикаля из Европа, а през 1882 година се преселва в Източна Румелия, където става един от известните хирурзи и виден агитатор на анархическите идеи (лекарят е последовател на Бакунин). Според някои изследователи взема участие и в Съединението. След преврата на 9 август 1886 година е заподозрян в шпионаж в полза на руското имперско правителство и напуска България завинаги.
![](https://bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2018/04/Доктор-Судзиловски-1-216x300.png)
След кратък престой в Гърция се отправя за Сан Франциско, където приема американско гражданство, става уважаван лекар в града. За емигрантите от източна Европа той е легенда – помага им с пари, преглежда безплатно, има широка и благородна душа.
Скандал с местния руски епископ води до отлъчването му от църквата и разрушава репутацията му. Д-р Николай Русел, както междувременно се е прекръстил, заминава със съпругата си към Хавай през 1892 година. Работи като лекар в плантация, а интересите му в областта на ботаниката и геологията заемат останалото му свободно време. Политическата му ангажираност също е силна, той обожава хавайците и начина им на живот и се противопоставя на анексирането на Хавайските острови от САЩ.
Хавайците го нарича Каука Лукини („Руския доктор“) и безрезервно го подкрепят. След анексирането на островите през 1898 година, д-р Русел оглавява партията на местните жители, заедно с видни американци, които се застъпват за по-широка автономия на островите. През 1901 година докторът е избран за първи председател на Сената на Хавай и работи усилено за развиване и регулиране на местното самоуправление. За съжаление той е обвинен несправедливо в авторитарни методи на управление и подава оставка. Започва отново да практикува медицина.
По време на Руско-японската война той заминава за Япония и провежда агитация сред руските военнопленници. Съпругата му остава в Хавай и бракът им се разпада. След края на войната се установява в Нагазаки и се жени за трети път – за японка. През 1907 се мести във Филипините, а през 1921 година се мести в Китай.
Посветил живота си на науката и на революционните и анархически идеи, д-р Русел работи до самия край на живота си през 1930 година. Въпреки че има възможност да забогатее, след смъртта му единственото богатство е огромната библиотека. Така приключва необикновеният живот на доктор Николай Судзиловски, близък приятел на Ботев и човек, свързан с историята на страната ни.