Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Военната история е способна да поднесе някои невероятни изненади. Например, представяте ли си четирима души да превземат цял град без да пукне и една пушка? Е, през Балканската война Пейо Яворов и трима негови другари се заемат най-сериозно с такава дръзка операция.

Годината е 1912, месец октомври. Една от българските сили, действаща в района на Беломорието, е Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев. Той получава подкрепа от организираните по време на войната чети на ВМОРО. Сред тях са и тези на Пейо Яворов, Христо Чернопеев, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров. Именно те са четиримата войводи, които ще овладеят беломорския град.

Първоначалната им идея не е точно такава. Те просто искат ген. Ковачев да придвижи част от войската си към Бяло море и да завземе Кавала, но той отказва поради получена информация за многобройни турски части, отправили се към града.

Тогава Яворов настоява да им бъдат предоставени войнишки дрехи и четири силни коня, като заявява, че сами ще влезнат в Кавала. Макар и озадачен от тяхното намерение, генералът дава съгласие за рискованата мисия.

Интересен факт: Малко преди тази случка Яворов е избран за първия кмет на Неврокоп, дн. Гоце Делчев. Като такъв той има заслуга за възстановяване на закритото българско училище, организиране на болница за ранени и откриване на поща.

На 27 октомври комитите, яхнали коне и облечени в униформи, се явяват пред турски стражарски пост на пътя Драма-Кавала. Яворов предупреждава смутените пазачи, че ако не се предадат ще бъдат убити от разположената в близката гора българска войска.

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Изненадващо, турците се „връзват“ на блъфа и се предават. Така четиримата повеждат 16 пленници към крайната си цел. Щом стигат до първите къщи, Михаил Чаков заповядва на пленниците да изискат предаване на града от властите, а в противен случай го чака артилерийно обстрелване.

Посрещнати са първо от гръцки владика, който убеждава войводите да не предприемат нищо докато не говори с турските власти за капитулация. Той обаче се забавя и впоследствие става ясно, че целта му е протакане на работата докато пристигне гръцката армия и първа вземе града.

Междувременно турски конски стражари започват да разгонват насъбралата се тълпа, дочула за пристигането на българските парламентьори. В този момент Яворов решава да не чака повече и повежда хората към конака. Там войводите започват преговори с каймакамина и турските първенци.

За да поддържа измамата, Яворов заявява, че до 12 часа полунощ трябва да получи отговор. Предаде ли се градът, той обещава да опази живота и имуществото на всички.

Ситуацията се усложнява с пристигането на австроунгарския консул Викс. Възмутен от турското малодушие пред четирима човека, той настоява да му покажат тази българска войска.

В този момент Михаил Чаков намеква, че не се ли предадат, за живота на консула и състоянието на града ще възникне реална опасност. След кратко обсъждане, каймакаминът и Викс решават да не се съпротивляват.

Интересен факт: Това не е единственият случай, в който български четници извършват подобен блъф. През Междусъюзническата война четата на Милан Матов от 18 души отново с хитрост успява да плени над 450 сръбски войници без нито един изстрел. Повече за тези събития четете тук.

Както пише в спомените си Чаков, нито един от четиримата не е можел да повярва, че действително дръзката им постъпка е довела до положителен резултат. Офицерите предават оръжието, а от втория етаж Яворов произнася реч и поздравява българите със свободата. В този момент пристигат и четниците, понесени на ръце от народа.

Веднага е изпратено съобщение на ген. Ковачев и два дни по-късно българска рота влиза в свободния град.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. Михаил Чаков. Спомени – В: Спомени за П.К. Яворов, съст. Милка Марковска. С., 1989.
  2. Милка Марковска. Яворов – активен деец, идеолог и историк на ВМОРО и най-близък другар и съратник на Гоце Делчев – Македонски преглед, год. ХХII, кн. 2. С., 1999, с. 13-45.
  3. Милан Матов. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени. С., 2011.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Kак четирима български войводи превзеха Кавала без бой
4.7 от общо 15 глас(а)
Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „Международни отношения“ и магистър по „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е бивш председател на Студентския дипломатически клуб при Университета и бивш заместник-редактор и автор в студентските списания „International“ и „Международник“. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

Отговор