Военната история е способна да поднесе някои невероятни изненади. Например, представяте ли си четирима души да превземат цял град без да пукне и една пушка? Е, през Балканската война Пейо Яворов и трима негови другари се заемат най-сериозно с такава дръзка операция.

Годината е 1912, месец октомври. Една от българските сили, действаща в района на Беломорието, е Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев. Той получава подкрепа от организираните по време на войната чети на ВМОРО. Сред тях са и тези на Пейо Яворов, Христо Чернопеев, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров. Именно те са четиримата войводи, които ще овладеят беломорския град.

Първоначалната им идея не е точно такава. Те просто искат ген. Ковачев да придвижи част от войската си към Бяло море и да завземе Кавала, но той отказва поради получена информация за многобройни турски части, отправили се към града.

Тогава Яворов настоява да им бъдат предоставени войнишки дрехи и четири силни коня, като заявява, че сами ще влезнат в Кавала. Макар и озадачен от тяхното намерение, генералът дава съгласие за рискованата мисия.

Интересен факт: Малко преди тази случка Яворов е избран за първия кмет на Неврокоп, дн. Гоце Делчев. Като такъв той има заслуга за възстановяване на закритото българско училище, организиране на болница за ранени и откриване на поща.

На 27 октомври комитите, яхнали коне и облечени в униформи, се явяват пред турски стражарски пост на пътя Драма-Кавала. Яворов предупреждава смутените пазачи, че ако не се предадат ще бъдат убити от разположената в близката гора българска войска.

Изненадващо, турците се „връзват“ на блъфа и се предават. Така четиримата повеждат 16 пленници към крайната си цел. Щом стигат до първите къщи, Михаил Чаков заповядва на пленниците да изискат предаване на града от властите, а в противен случай го чака артилерийно обстрелване.

Посрещнати са първо от гръцки владика, който убеждава войводите да не предприемат нищо докато не говори с турските власти за капитулация. Той обаче се забавя и впоследствие става ясно, че целта му е протакане на работата докато пристигне гръцката армия и първа вземе града.

Междувременно турски конски стражари започват да разгонват насъбралата се тълпа, дочула за пристигането на българските парламентьори. В този момент Яворов решава да не чака повече и повежда хората към конака. Там войводите започват преговори с каймакамина и турските първенци.

За да поддържа измамата, Яворов заявява, че до 12 часа полунощ трябва да получи отговор. Предаде ли се градът, той обещава да опази живота и имуществото на всички.

Ситуацията се усложнява с пристигането на австроунгарския консул Викс. Възмутен от турското малодушие пред четирима човека, той настоява да му покажат тази българска войска.

В този момент Михаил Чаков намеква, че не се ли предадат, за живота на консула и състоянието на града ще възникне реална опасност. След кратко обсъждане, каймакаминът и Викс решават да не се съпротивляват.

Интересен факт: Това не е единственият случай, в който български четници извършват подобен блъф. През Междусъюзническата война четата на Милан Матов от 18 души отново с хитрост успява да плени над 450 сръбски войници без нито един изстрел. Повече за тези събития четете тук.

Както пише в спомените си Чаков, нито един от четиримата не е можел да повярва, че действително дръзката им постъпка е довела до положителен резултат. Офицерите предават оръжието, а от втория етаж Яворов произнася реч и поздравява българите със свободата. В този момент пристигат и четниците, понесени на ръце от народа.

Веднага е изпратено съобщение на ген. Ковачев и два дни по-късно българска рота влиза в свободния град.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. Михаил Чаков. Спомени – В: Спомени за П.К. Яворов, съст. Милка Марковска. С., 1989.
  2. Милка Марковска. Яворов – активен деец, идеолог и историк на ВМОРО и най-близък другар и съратник на Гоце Делчев – Македонски преглед, год. ХХII, кн. 2. С., 1999, с. 13-45.
  3. Милан Матов. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени. С., 2011.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Kак четирима български войводи превзеха Кавала без бой
4.6 от общо 37 глас(а)
Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „Международни отношения“ и магистър по „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е бивш председател на Студентския дипломатически клуб при Университета и бивш заместник-редактор и автор в студентските списания „International“ и „Международник“. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

1 коментар

  1. Яворов е кмет на Ниверокоп по-малко от две седмици и е нямал време да организира каквото и да е.Първия действаш кмет на Неврокоп е съратника му с който са били заедно в четата на Стоян Мълчанков и заедно освобождават Неврокоп-ИЛИЯ Попиванов/брат на дядо ми/,но е убит без съд и присъда още първите дни след 09.09.1944 година ззаедно с другите кметове след него ,които са ИЗГРАДИЛИ НЕВРОКОП ОТ ИЗОСТАНАЛА ТУРСКА КААЗА В ЕВРОПЕЙСКИ ГРАД ИЗВЕСТЕН С ТЮТЮНИТЕ СИ И ЗАРОВЕНО В МАСОВ ГРОБ КРАЙ ДОБРИНИЩЕ!!!Името на Илия Попиванов до ден днешен се крие,защото ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СМЕ СИ ПОД КОМУНИСТИЧЕСКО РОБСТВО ДО ДЕН ДНЕШЕН!!!Ако Яворов беше доживял до 1944 година не се знае дали са щели да го оставят жив…………………

Отговор