Малко известен факт е, че големият български военен историк Петко Йотов започва да пише разкази в началото на 90-те години. Те са с автобиографичен характер и представят различни епизоди от неговия живот и военна служба. Независимо дали са на битова, любовна или пък военна тематика, във всички тях личи пословичното умение на автора да разказва увлекателно и да „заразява“ околните със своето чистосърдечно родолюбие.

В следващите редове ще прочетете един от хумористичните разкази на полк. Йотов. Той е част от съдържанието на книгата „Китка здравец“, която миналата година преиздадохме по повод 70-годишнината от рождението на военния историк. Сборникът съдържа 37 разказа. Желаем ви приятно четене!

 

ПЪРВИТЕ МИ МЪЖКИ НЕЩА

 

Растях си волно на един хубав баир в Тетевенския балкан. От изгрев до залез слънце гледах на хоризонта красотите на Стара планина.

Всички гьолове на поляната между нашата къща и Кольовската махала бяха мои. Всички долинки, баири и кладенци също бяха мои. Нямаше дупка, в която да не съм бръкнал да търся всевъзможни пернати и пълзящи твари. Нямаше плет, който да не съм прескочил, градина или бостан, непроверени от мен.

В средата на XIV век Балканите са потопени в хаос. България е омаломощена от Черната смърт и заобиколена от врагове. Привидно краят изглежда близо, но един болярин е готов на всичко, за да спаси царството...

ПОРЪЧАЙ ТУК

Докато тръгнах на училище, не познавах ни долни, ни горни гащи. Лятото по риза до колене… Зимата – фланела върху ризата, а отгоре сукманче от домашно тъкан шаяк. Всеки сезон тогава беше хубав за мен, но най-вече зимата. Изям една голяма дървена пахарка с попара от мляко. Изляза навън, кучето ме оближе – това ми беше миенето. Възседна шейната и като се спусна към Туртолския кладенец, снегът влиза отдолу под сукманчето и излиза от пазвата ми. Докато издърпам шейната, възвря като чайник с греяна ракия и така цял ден и всеки ден.

Дойде една зима на гости леля ми от Плевен. Гледа как юнашки се пързалям и се кръсти. Кръсти се и дума: „Сестро, сестро, ще го повредите това момче. Ще му измръзнат мъжките работи.” Пък мама се смее:

– О, како, то така си е свикнало.

Но леля ми явно беше решила освен за пързаляне да ме запази и за други, по-мъжки работи. При следващото си идване, било е през ранна пролет, донесе ми гащи. Да, гащи. Първите гащи. Само че тогава не знаех, че са женски. Най-напред ме грабна цветът.

Един свеж и нежен като шипков цвят. При това с ластик и отгоре, и отдолу на крачолите. Голяма красота. Много по-късно разбрах, че това са женски розови кюлоти. И съм се радвал за първи път в живота на дамски гащи. И сега се радвам на всичките им разновидности, особено ако са по-малки. И пак от незнание се радвах, че с тези гащи ставам мъж. Така ми обясниха. Обуха ми ги веднага. Натъпкаха в тях сукманчето и тръгнах към махалата да се похваля на останалите момчета, че имам гащи. Оказа се, че когато мъж е обут в дамски гащи, не бива да се хвали много, ама тогава все още не знаех това.

Тичам на пълна скорост в гъстата мъгла. Наближавам махалата за кой ли път. И стана нещо най-неочаквано с новите ми гащи. Скъсаха ги, скъсаха ги на парчета махленските кучета. Покрай гащите ми скъсаха и месата. Окъсан, окървавен и разреван се върнах вкъщи. Промиха ме с ракия, превързаха ме, успокояват ме, но аз продължавам да си плача за гащите.

По-късно разбрах, че съм имал късмет още от малък да разбера, че не е приятно да се обуват дамски гащи, по-приятно е да се събуват.

И още нещо разбрах по-късно – много опасна е миризмата на чуждо. Кучетата, дето са кучета, и те го знаят. Всеки ден играех с тях, никога не са посягали да ме хапят. Те и в случая не хапеха мен, а гащите. Да, гащите имаха особена, купешка миризма. Прости селски кучета, не познаваха градската, купешка миризма. Та разбрах, че и когато се контактува с чужди гащи, човек трябва да се прибира вкъщи със собствената си миризма.

Мъже, колеги – любители на силни и нежни изживявания, когато боравите с дамски гащи, не бързайте в мъглата.

22.02.1996 г.
София

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Полк. Петко Йотов и първите му мъжки неща
4.6 от общо 81 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор