Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Пейо Яворов
Пейо Яворов

Началото на стихотворението „Песен на песента ми“ активизира мотива за завръщането на блудния син („блудницата” е неговата муза), но и този за разкаялата се грешница. Аз – ът прави преоценка, равносметка, отричайки миналото (отказ от социални и национални мотиви). Мотивът за страданието е представен като извисяващо твореца, а мотивът за самотата като връх. Страданието е свързано с отчуждението на твореца, то е неговото перманентно състояние. Актът на отчуждение от другите е същевременно сливане в песента – бленувана цялост, това всъщност е единение в дисхармонията.  Копнежът по съвършенството е свързан с изгарянето (огъня), който пречиства: неслучайно гърдите са му „пещ”, „храм”, събрало  цялата вселена, а сърцето е „кивот”.

 

Песен на песента ми

 

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,

с наведена глава –

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

при мене, тук, в самотност неприветна.

Надире не поглеждай с тъмните слова

на уплах и тревога –

аз всичко знам…

Но знай и ти: умряха там

и дявола, и бога.

 

Ела при мен. Ела у мен. Кажи ми:

къде не беше ти, къде не бях

подире ти и аз?

Зигзаги вред неуловими…

Къде от ревност не горях

и в летен зной, и в зимен мраз?

 

На труженик ли дрипав, гладно леден,

в прихлупената изба ти не бе –

и него ли, кажи, не лъга, беден,

за празник, въздух и небе?

В полето ли при селянина груби

не беше ти,

край него дни ли не изгуби,

сама осмяла своите мечти?

Из дебрите на тъмните балкани –

посестрима хайдушка – и над гроб

ти сълзи ли не рони, великани

оплакваща наравно с жалък роб?

И пред развратница ли с просешка боязън

за поглед и усмивка не рида,

и пред невинността ли дума на съблазън

безсрамно ти не шепна,

 без срам остала навсегда!

 

И ето че се връщаш уморена,

изплашена, отвърната, сломена.

…Уста пиянски не едни

в устата ти рубинови се впиха.

Ръце нечисти през ония дни

разплитаха, заплитаха, мърсиха

коприната на твоята коса.

В кървавите на кръвник обятия

нима веднъж се ти превива?

Разврата ли не чух невинността ти да осмива,

и невинността да те обсипва

 с хули на проклятия?

 

И ето че се връщаш уморена,

наплашена, отвърната, сломена.

Надире не поглеждай – няма жив

на мъртъвците сред тълпата:

едни остаха там

безплътни през тишината

на спомена мъглив.

 

Разбойник същ, подире ти вървях

и питах аз:

какво тя мрази и обича?

Безсилен в ревност, силен в злобата си бях

и мислех аз:

какво я лъсти и увлича?

Гласа ти вредом стъпките ми заглуши.

Претърсвах аз,

претърсвах ги тогаз –

на миг пленените души.

 

Напразно търсих истина у тях,

създадена в лъжа и грях.

Напразно дирих и лъжата –

бог на вселената, душа в душата.

Страдание! Едно страдание безлично,

жалко, безразлично,

там негде по средата

на истината и лъжата…

 

И ей ме днес: погледай връх е – самота.

И те се върна, моя красота!

Че няма зло, страдание, живот

вън от сърцето ми – кивот,

където пепелта лежи

на всички истини-лъжи.

Че няма дух и няма вещ

вън от гърдите мои – пещ

на живия вселенен плам,

на цялата вселена храм.

 

И ти се върна! – празник ден…

Ще дъхна аз и с кървав пламък

ще пламне тук дърво и камък.

Бъди при мен – бъди у мен…

сред кървав пламък и през дим,

сред задух нетърпим,

небето в твоя поглед

дивно ще се отражава.

Душа за него ще копней!

Ти него гледай и ми пей

за хладния покой, за вечната забрава.

 

Сред пламъци и адски дим

ний двама с тебе ще горим,

красиви в мрачна грозота

и грозни в сяйна красота –

сред задух нетърпим,

в копнение за мир небесен,

ний двама тук ще изгорим,

ний двама с тебе, моя песен!

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Пейо Яворов — „Песен на песента ми“
5 от общо 2 глас(а)
Елена Гиздавкова
Елена Гиздавкова е пета година студент по „Право” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Най-голям интерес за нея представлява историята на Българското възраждане и тази от Следосвобожденска България. Вдъхновена от красотата на страната ни, обича да пише за нея и да разказва за непознатите ѝ места.

Отговор