Никола Жеков – спорна личност с безспорен принос за България

0
1195
Никола Жеков
Никола Жеков

Никола Тодоров Жеков е роден на 6 януари 1865 година  в град Сливен в семейството на Тодор и Ирина Жекови. Сред първите ученици по успех, той завършва основното училище в родния си град. След основното училище минава в подготвителен клас. Баща му се занимава с търговия, която върви добре, но след като бива ограбен, фалира. Следват тежки години за семейството, в които Никола е принуден да напусне училище и да помага на баща си да издържа многолюдното семейство.

Жаден за знания, той напуска бащиното си огнище през 1881 година и заминава да учи в София. Две години работи, за да се прехранва, учи в мъжката гимназия и усилено се подготвя за приемен изпит във военното училище. Макар и физически слаб, той издържа изпита и е възпитаник на военното училище от 1883 година.

През септември 1885 година, в началото на новата учебна година, извършеното Съединение и очакваната война с Турция налагат закриване на военното училище. Старшият клас е изпратен по полковете, а всички други са разпуснати. Юнкер Никола Жеков постъпва доброволец, но поради физическа слабост му е отказано. От София отпътува в Пловдив, където е приет на служба и изпратен в Сливен, за да попълни новоформиращи се два резервни полка. В Сливен е назначен за ротен командир и заминава с полка си в Елхово. Вместо война с Турция, Сърбия обявява война на България и когато полкът достига София, примирието между държавите е сключено.

Юнкер Никола Жеков, поради показан отличен успех и поведение, е вече фелдфебел на своята рота.

Заради Съединението руската дипломация иска да отстрани княз Александър Батенберг от престола, опасявайки се от ориентиране към друга вътрешнополитическа насока и за тази цел е подведена част от войската. Превратът срещу княза на 9 август е факт, следват арести и следствие. Никола Жеков е от участниците в преврата и трябва да понесе наказание за пример. Разжалван е и е изпратен да служи като обикновен войник, заедно с другите провинени. Попада със свои другари в Стара Загора в 12 пехотен Балкански полк и понася наказанието. Не след дълго дадената амнистия връща всички юнкери пак във военното училище.

На 27 април 1887 година е произведен в чин подпоручик и отива по негов избор да служи във 2 артилерийски полк, квартируващ в Шумен. Четири години по-късно, след кратки престои с частта си в Кула и Белоградчик, подпоручик Жеков е на служба във Враца в новия гарнизон на 2 артилерийски полк.

Ученолюбив, упорит и амбициозен, той се готви за следване във висша военна школа. Есента на 1894 година новопроизведеният капитан Жеков се отправя за Торино, да учи в прочутата военна академия. Курсовете на академията капитан Жеков завършва всяка година с все по-добър резултат и през 1898 година приключва академичното си образование и се завръща в България като е настанен в същия полк и същата батарея. Следва преместване в Пловдив, а през 1900 година е преместен в София.

През 1901 година, произведен в чин майор, Жеков бива назначен за преподавател по военна педагогика във военното училище като ръководи и тактическите упражнения с юнкерите. Не след дълго става инспектор на класовете. Назначен за министър на войната, полковник Савов премества проявилия се със своите безспорни качества майор Жеков в новооткритата през 1901 година школа за запасни подпоручици в Княжево, като от 1903 година Жеков е вече началник.

След седем години творческа работа като организатор и възпитател, школата, начело на която е майор Жеков, дава

Школа за запасни офицери- Княжево
Школа за запасни офицери- Княжево

около 4 хиляди отлични бойни офицери. Вече полковник, повишен в този чин на 18 май 1909 година, бива назначен за командир на 1 пехотен Софийски полк. През февруари 1912 година е назначен за началник на военното училище като дава нови щрихи и идеи за реорганизацията на войската и указва нови методи по тактиката за атака и отбрана на крепости. Остава на този пост до мобилизацията през септември същата година.

В началото на Балканската война Жеков е назначен за началник щаб на втора армия, която ще действа срещу Одрин. Както полковник Жеков, така и командващият втора армия Никола Иванов настояват пред главната квартира за единодушно решение за щурмуване на одринската крепост. Получават и подкрепа от началника на източния сектор генерал Георги Вазов за това смело начинание. След дълго колебание е дадена заповед за щурмуване на крепостта и тази заповед е изпълнена блестящо от българската армия.

След края на войната и демобилизацията, полковник Жеков получава назначение – началник щаб на окупационните войски в Западна Тракия, командвани от генерал Кутинчев, като щабът е в Пловдив.

През зимата на 1913-1914 година полковник Жеков е в Цариград в комисия за проучване условията за военна конвенция между България и Турция, но поради големите искания на турците, преговорите не довеждат до резултат.

В навечерието на Първата световна война през 1915 година Жеков е произведен в чин генерал и на 5 август е назначен за министър на войната.

В първата половина на юли 1915 година, след като преговорите в Цариград за териториални отстъпки от страна на Турция срещу нашия неутралитет не могат да дадат резултат, българското правителство на кабинета Радославов взима решение да потърси помощ от централните сили. Мобилизацията на българската армия е обявена на 10 септември 1915 година, когато значителна част от сръбската армия е вече на нашата граница. Генерал Жеков прави мобилизация на цялата войска, като този път се отзовават и неслужилите, за да попълнят оределите редици от предходните войни. Разпределя цялата войска на три отделни армии. Първа армия на генерал Бояджиев е предназначена да действа против сърбите, заедно със съюзниците – германски и австро-унгарски войски. Втора армия на генерал Тодоров е насочена да окупира Македония и да действа във фланг и тил на главното ядро на сръбската армия. Трета армия на генерал Тошев има задачата да охранява границата ни откъм Румъния.

Цар Фердинанд назначава генерал Жеков за главнокомандващ на нашата армия. Третото българско царство влиза за трети път във война със сърбите. Войната е обявена на 1 октомври 1915 година като първа армия настъпва по целия фронт към долината на Морава с главен обект Ниш. След двудневна яростна борба на 23 октомври българските полкове превземат Ниш.

В първите дни на 1916 година генерал Жеков е в германската главна квартира и иска обещаната тежка артилерия, за да атакува съглашенците и да превземе Солун. Той преценява, че Гърция не е неутрална, както се допуска във военната конвенция. Съдействие за настъпление му е отказанo, както и артилерия, тъй като нашите съюзници решават да предприемат действия на западния фронт срещу Вердюн. Има и друга причина – тайна заповед на кайзер Вилхелм забранява настъпление в гръцка територия и завладяване на Солун, тъй като сестра на кайзера е гръцка кралица.

След главните операции в Сърбия и Македония цялата армия от началото на декември 1915 година до лятото на 1916 година стои в отбранително положение на юг, без особени действия, което не е по желание на генерал Жеков. Предположението му в началото на военния конфликт, че Румъния няма да остане неутрална, се сбъдва. В началото на септември 1916 година румънците, подкрепени от руски части, обявяват война и в историята ни битката става известна като Тутраканската епопея.

gotowo_2
Участие на България в Първата световна война

Развоят на събитията на балканския боен театър през 1915/1918 година създава и предизвиква много и най-разнообразни спорове между четирите съюзни армии, техните главни командвания, като тези спорове често се пренасят в политическите кабинети и стигат до коронованите глави. Този най-голям и продължителен конфликт между България и съюзниците засяга спора за военното окупиране и евентуално владение след мира на Добруджа. По силата и правото на успехите в бойното поле на България постигнатата победа над румънците може да се счита за еднолична. Но германското главно командване обявява румънска Добруджа за окупирана военна област и всичките ѝ припаси се считат за конфискувани от тях. Въпреки протестите на генерал Жеков, той не среща подкрепа от правителството на Радославов.

Лятото на 1918 година заварва България с ново правителство на Малинов – Костурков, което декларира, че ще продължи лоялната съюзническа дейност с централните сили. В борбата за българския престиж и националните интереси отново се чувства липсата на единение между правителство и главно командване. Обхождайки южния фронт, за да вдъхне кураж и смелост на отслабената и оредяла българска войска, генерал Жеков я подготвя за нови тежки битки. Заради внезапно заболяване главнокомандващият българската армия е принуден да напусне бойното поле в началото на септември 1918 година, за да му се извърши спешна черепно-мозъчна операция във Виена. Едва на 21 септември той е в състояние да научи печалните новини от България. Дори позакъснели, изпраща телеграми на своя заместник генерал Тодоров за настъпление на армиите. Правителството ни иска примирие, според Жеков прибързано. След изпратена гневна телеграма до правителството, генерал Жеков е уволнен, преминава в запас и е обявен за “германофил”.

След няколко месеца престой във Виена Жеков прави опит да се завърне в България. Пристигайки на гарата в Оршов, разбира, че по заповед от София и по-специално от българското правителство не му е разрешено да се завърне в родината си. Моли да бъде върнат в Будапеща, където е придружен от френски офицер. Френската военна мисия и унгарското правителство се отнасят с уважение към бившия главнокомандващ. Победители и бивши съюзници му указват почести като на висш военноначалник, изпълнил достойно дълга си, докато българското правителство не го допуска да се върне дори и като обикновен гражданин.

В есента на 1919 година Жеков се вижда принуден да напусне Будапеща, поради румънска окупация и се завръща във Виена. Докато българското правителство се противопоставя на неговото завръщане, конституираният държавен съд против кабинета на Радославов на третата година от неговото изгнание в обвинителния акт го посочва като “избягал” от България.

Готов да отговаря за делата си пред държавния съд и да посрещне с достойнство предварително решената присъда, той се завръща в България, като понася присъда и затворнически живот в продължение на три години. Дадена му е амнистия през 1924 година, но 20 години след Световната война той е напълно реабилитиран.

Ген. Никола Жеков
Ген. Никола Жеков

След излизането си от затвора генерал Никола Жеков се отдава на научна и литературна дейност. От 1931 година чете лекции във Военната академия. На 6 май 1936 година е произведен в чин генерал от пехотата.

През Втората световна война развива прогерманска дейност, ръководител е на Българските национални легиони и има лични връзки с Адолф Хитлер. Той е почетен председател на националистическата организация Съюз на българските национални легиони.

През септември 1944 година Никола Жеков емигрира в Германия. На 1 февруари 1945 година е осъден на смърт от Народния съд, но присъдата му не е изпълнена, тъй като не е в България и се води в неизвестност.

Никола Жеков умира на 1 ноември 1949 година във Фюсен, Бавария. На 7 ноември 1992 година костите му са пренесени във Военния мавзолей – костница в София.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Никола Жеков – спорна личност с безспорен принос за България
4.8 от общо 28 глас(а)
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

Отговор